Норвегия е една от малкото държави в света решили до голяма степен проблема си със замърсяването от използването на изкопаеми горива. И днес с големите амбиции на света да минимизира вредните емисии, скандинавската страна иска да спечели пари, като предаде опита си на други държави. Или по-точно като буквално докара замърсяванията на другите страни на своя територия.
Наистина, идеята звучи налудничево, но Норвегия вече има нужната технология и увеличава капацитета си, за да се превърне това в реалност.
Историята започва преди две десетилетия, когато правителството в Осло въвежда данък върху използването на изкопаеми горива. През 1996 година, за да избегне налога, държавният петролен производител Statoil започва да улавя изхвърления от производството въглероден диоксид и да го изпомпва в празни експлоатирани газови находища.
Технологията става известна като улавяне и съхранение на въглерод (CCS). Благодарение на нея вредните емисии не навлизат в атмосферата, а се съхраняват най-често в огромни подземни камери. За първи път дружеството осъществява такъв проект в находището Слейпнер. През 2008 година компанията започва втори такъв проект в Сньохвит.
Резултатът е налице - всяка година Statoil нагнетява под земята над 1 милион метрични тона въглероден диоксид. Към днешна дата общото количество достига 20 милиона метрични тона.
Сега обаче норвежкото правителство има по-мащабна стратегия. То е възложило на държавното предприятие Gassnova, което отговаря за технологията CCS, да увеличи капацитета си на работа. Според плановете системата ще започне да се прилага за още няколко големи производители, като този на амоняк Yara, на цимент Norcem и Klemetsrundelgget, пише сайтът Quartz.
Местната компания, специализирана в транспортирането на газ - Gassco, ще извежда техния въглероден диоксид чрез тръбопроводи и ще го "инжектира" под земята.
По-генералната идея на Gassnova обаче е да транспортира вредните газове от производствата в други страни, като според експертите под норвежкия континенталния шелф има достатъчно място за тяхното съхраняване.
Разбира се, тази услуга няма да е безплатна. Говорителят на Gassnova обаче смята, че все още е прекалено рано да се посочи конкретна цена, но инвестициите в мащабния проект може да достигнат 12 милиарда норвежки крони или около 1,5 милиарда долара.