Глобалната роля, която английският играе в днешно време като универсален език, използван като средство за общуване между говорещите най-различни езици, става все по-осезаема.
Разбира се, както се случва и с останалите езици, с времето английският език се развива и променя. Това се усеща най-вече в държави, където той служи като втори говорим език. Възникват нови „вътрешни езици”, в които характеристики на английския биват смесвани с тези на други родни езици и тяхното произношение, пише Quartz.
Така например въпреки опитите на правителството в Сингапур да промотира употребата на стандартния британски английски, смесеният език, познат като “Singlish” (от Singapore и English – сингапурски английски), остава основният вид език, който се говори на улицата и у дома.
“Spanglish” – смесица от английски и испански език, е родният език на милиони хора в САЩ, което предполага, че тази разновидност възниква като език сам по себе си.
Междувременно развитието на софтуера за автоматичен превод като Google Translate ще замени английския като предпочитано средство за комуникация в заседателните зали на международни корпорации и правителствени агенции.
Бъдещето на английския е един език от много разновидности.
Днес най-голямата концентрация на хората, говорещи английски като майчин език, се намира в САЩ и влиянието на американския английски може да бъде чуто навсякъде по света. В бъдеще да говориш английски ще значи да говориш американски английски.
Американското изписване като “disk” и “program” вече е предпочитано пред британските еквиваленти “disc” и “programme”. Надмощието на американската употреба в дигиталния свят ще доведе до по-широкото приемане на още предпочитания на американския начин на изписване – като “favorite”, “donut”, “dialog”, “center” (вместо “favourite”, “doughnut”, “dialogue” и “centre”).
Днес в онлайн пространството отношението към правилността е значително по-отпуснато в сравнение с миналото: приемат се различни изписвания и се пропускат препинателни знаци.
Изследванията показват, че в електронен дискурс удивителните знаци могат да носят редица функции, включително извинение, предизвикване, благодарност, съгласяване и показване на солидарност. Главните букви се използват за изразяването на гняв, правописните грешки носят хумор, а усмихнатите лица или емотикони изразяват редица реакции.
Мнозина се питат дали увеличеното развитие и употребата на емотикони, които позволяват на събеседниците да общуват без нуждата от език, означават, че ще спрем изобщо да си комуникираме на английски.
Бързо променящият се свят на социалните медии също е отговорен за разпространението на неологизми или нови думи. Скорошните обновления на речниците на Оксфорд го доказват: “mansplaining” (мъж да обяснява нещо на някого, обикновено на жена, по начин, който се възприема за снизходителен или покровителствен, “awesomesauce” (по-висока степен да думата страхотно на английски – “awesome”), “TL; DR” (“too long; didn’t read” – твърде дълго, не го прочетох).
Съкратените форми, акронимите, смесиците и съкращенията отдавна са продуктивни методи за формирането на думи в английския език, но огромното нарастване на такива неологизми означава, че те ще бъдат много по-силно изразени в английския през 2115 г.