Германия изпрати един от най-обичаните си канцлер – Хелмут Шмит (Социалдемократическа партия), който управлява страната между 1974 и 1982 година. Неговият финансов министър Манфред Ланщайн разказва пред вестник Die Welt за икономическите възгледи на бившия канцлер. Изданието води протокол на разказа му:

Дипломираният икономист Хелмут Шмит не гледаше на икономиката само на национално ниво, а винаги гледаше в глобален мащаб. Така например много преди другите той посочи още през 70те, че тогава все още бедният Китай ще играе някой ден много важна икономическа роля в света.

Не е тайна, че някои събития от детството на Шмит играят роля във формирането на икономическите му възгледи. Ето защо световната криза през 20-те и хиперинфлацията в Германия остават сериозен отпечатък върху идеите му.

Така се появява и един от най-популярните му цитати – по-добре 5 процента инфлация, отколкото 5 процента безработица. Зад тези думи стои намерението му да бори безработицата с всички възможни мерки, така че да не повтори грешки на страната от миналото.

Самият Шмит е кейнсианец. А също така и човек на практиката, не на теорията. Независимо обаче за какъв проблем ставаше дума, канцлерът винаги разчиташе на анализа.

Винаги, когато трябваше да избира дали политиката или икономиката да бъде на първо място, той залагаше на икономическия анализ.

Точно това по-късно го раздели с партията му. Особено по екологичните въпроси. Той не беше сляп за тях и за отражението на икономиката върху природата. Но идеите за ограничаване на растежа заради природата не му се понравиха.

Социалната политика също беше тема, мнението му по която значително се различаваше с това на партията. Той не беше типичен социалдемократ – опитваше се да увеличи пая, но даваше ясно да се разбере, че социалната държава не може да изпълнява всяко ново желание.

Често беше укоряван, че по неговото време са се покачили значително заемите на страната.Това е вярно, но трябва да се погледне контекста. А той беше, че по това време се случиха няколко кризи, на които канцлерът трябваше да реагира.