Здравното осигуряване се превърна в една от най - печелившите дейности за определен кръг от хора, свързани с високите етажи на властта: здравно министерство, НЗОК, депутати, фармацевтични фирми, дистрибутори на лекарства, търговци на едро (около 400). Така бе създадена "лекарствената мафия" и "мафията в бели престилки".

Печалбата им се измерва в стотици проценти и се постига чрез т.н. "търгове" за доставки на лекарства, изготвянето на т.н. "позитивни списъци" и тяхното обслужване, чрез ДДС върху лекарствата и т.н.

Доставката на животоспасяващи и от първа необходимост лекарства изцяло е предоставена на търговците на едро и в услуга на техния интерес.

Липсата на контрол от страна на държавата, и създаденият хаос в здравеопазването са източник на повсеместна корупция, която е взела застрашителни размери. Няма изградени системи за контрол (или механизми), що се отнася до изразходването на финансовите средства и консумативите.

От една страна съществува безконтролно разходване на средства не по предназначение, а от друга постоянен дефицит на средства за здравеопазване, надхвърлящ 1 млрд. лева.

България е на първо място по смъртност в Европа (3 - 4 пъти по - висока при децата и 2 - 3 пъти при възрастните) и на последно по раждаемост. При това от всеки 100 новородени едва 30 са българчета. Държавата, в лицето на компетентните си институции, не прави нищо, за да промени това съотношение, което вече застрашава генофонда на нацията.

Механизмите на закона за цените най-добре може да бъдат илюстрирани чрез спекулациите с лекарствата. Купувачът изхожда от максимата, че човешкият живот е безценен и е готов да придобие на всяка цена необходимото му лекарство. Търговецът използва тази ситуация и предлага лекарствата на невъобразими цени, превишаващи себестойността многократно, дори десетки и стотици пъти, особено при животоспасяващите медикаменти.

Всеки разумен човек знае, че лекарствената мафия е по-могъща дори от оръжейната.

Нещо повече, тези принципи се прилагат в самата система на здравеопазването. Тук максимата е, че здравеопазването струва много пари. Естествено е по-голямата част от тези "много пари" да отидат в касите на лекарствената мафия. Така става ясно защо здравеопазването струва "много пари". Но никой не дава отговор на въпроса каква е цената на човешкия живот.

По подразбиране се приема, че в съответствие със здравеопазването животът също си има цена. Така здравето и живота на хората се превръщат в стока и стават средство за реализиране на печалба. Богатият може да плати за здравето си повече от бедния и затова неговият живот е по-скъп от този на бедния. Когато човек нищо не може да заплати за своето лечение, тогава животът му "няма цена". В този смисъл само тогава човешкият живот е "безценен". (Каква жестока ирония.)

Повече тук

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo