Това, което е впечатлило журналиста на американския вестник най-силно, е намесата на профсъюзите, които са държали като затворници мениджърите на „Кремиковци", докато не подпишат искания договор. Освен това за американеца е странно как е можал бившият борец Илия Павлов да е източил парите на завода и така да натрупа баснословно състояние. Павлов е застрелян със снайпер: едно от 150те показни убийства в България, оставащи ненаказани.

Всъщност проблемите на Кремиковци започват в началото на 1990те, когато бившият борец Павлов взема „властта" в комбината. Илия Павлов е женен за дъщерята на шефа на комунистическите тайни служби. Павлов е принуждавал мениджърите на „Кремиковци" да купуват суровини от компании, които той е определял, разбира се на по-високи цени. След това готовата стомана е продавана на него с отстъпка. Тази информация е предоставена от Богомил Бонев, вътрешен министър на България в края на 1990те, който е разследвал Павлов.

Според Бонев, „намесата на Павлов е главната причина сега Кремиковци да е в несъстоятелност". Напразно Бонев се е стремял да разруши създадената от Павлов империя (използваща легален бизнес като прикритие за организирана престъпност, пазена от корумпирани прокурори и съдии).

След което Павлов е застрелян в гърба през 2003 г. Погребението на бореца - бизнесмен е показало „Кой кой е в съвременна България": начело е вървял главата на православната църква, присъствали са босовете на най-важните петролни компании и банки, две мис България. Тогавашният премиер е изпратил съболезнователно известие (прочетено в централната телевизия), в което Павлов е прославен за създаването на работни места.

Кремиковци е допринесъл за около 7% от износа на България през миналата година. Сега съдът трябва да реши какво ще се случи с натоварената с дългове металургична компания след години на разграбване на активи и затваряне на очите дори когато крадци плячкосваха завода.

Проблемите на България с корупцията, организираната престъпност, кражба на икономически активи и неефективна съдебна система са тест за способността на ЕС да приема нови членове, продължава WSJ. Сега Европейският съюз обсъжда ново разширение с приемане на нови членове: Хърватия, Македония, Турция, Сърбия - всяка от тези държави носи своите проблеми. Но примерът на България ще даде аргументи на противниците на разширяването.

В статията на WSJ по-нататък се разказва за спирането на средствата от европейските фондове (около $780 млн.) заради бавния прогрес в съдилищата, корупцията и престъпността. Правителствата на европейските държави все по-силно се притесняват за способността на България да влезе в Шенгенската зона през 2011 г. България вече е магистрален канал за контрабанда на хора, наркотици и фалшиви пари, както и китайски пиратски стоки. Повечето от хероина, който се продава на улиците на Европа, идва от Афганистан - през България.

Проучвания на общественото мнение показват, че според българите служителите в съдебната система са вторите най-корумпирани в държавата след митничарите.

Правителството на България заявява, че трудностите, които среща страната, се преувеличават от медиите.

И така, до следващата седмица българският съд трябва да се произнесе по случая „Кремиковци". Някога в завода работеха 20 хил. души - сега са останали 6,000. В момента собственик е Прамод Митал, брат на Лакшми Митал, собственика на най-голямата в света компания за стомана. ArcelorMittal се надява да купи "Кремиковци" след като бъде обявен банкрут. Миналия месец Лакшми даже подписа контракт, с който обещава да възобнови доставките на суровини за комбината, обаче преди да достави нещо, изчаква да види дали българското правителство ще одобри офертата му.

В момента Кремиковци работи с половин капацитет, а изплащането на заплатите на работниците тази година на няколко пъти стана проблем. За това помогна и уволненият главен изпълнителен директор Александър Томов, който е разследван за трансфер на фондове от Кремиковци към доскоро водещ български футболен отбор ...

Работниците на предприятието се борят против продажбата на ArcelorMittal, опасявайки се, че с Лакшми Митал ще бъдат загубени още повече работни места. Константин Тренчев, ръководител на профсъюза Подкрепа, предпочита конкурентната оферта на украинската фирма, контролирана от 34 годишния милиардер Константин Жеваго. На 10 юли хиляди работници обкръжиха и блокираха офисите на ръководството в продължение на 10 часа, отказвайки да пуснат началниците докато не бъде подписано споразумение за доставка на суровини с фирмата на Жеваго.

Един член на борда на Кремиковци е открил неохранявана задна врата и е избягал от тълпата работници в полето. Когато нощта е паднала, гладните мениджъри са си поръчали сандвичи отвън; работниците заловили доставчиците и изяли сандвичите. Бордът се е пречупил и малко преди полунощ е сключил договора с украинците.

Жеваго контролира един от доставчиците, съдещ Кремиковци за банкрут. „Искаме да ни изплатят парите, затова заводът трябва да продължи да работи" - счита Виктор Демяник, представител на Жеваго за България.

След 1989 г. България бе де-индустриализирана от групи на интереси, които са извличали държавните активи, както петролните държави изличат петрола от земята. Историята на капитализма в България - от типа „Дивият Изток" - може да бъде написана само по примера на Кремиковци - счита Иван Кръстев от Центъра за либерални стратегии в София.

Когато комунизмът падна, много от бившите служители на страховитите български тайни служби са формирали сенчести бизнес конгломерати, чиято дейност е „доене" на бившите държавни индустрии чрез изнудване и изтръгване на принудителни протекции, при нужда с атентати срещу политици. Бяха наети като „биячи" много бивши борци и щангисти, разглезени от комунизма като герои. „И днес дебеловрати бивши атлети кръстосват улиците на София в луксозни спортни автомобили и джипове, перчейки се с богатството, натрупано в годините на прехода. Сега политиците, които се изкачиха на върха в тези размирни години, са отговорни да разчистят".

Продължава

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo