Заради слабостта на световната икономика днес, перспективата от икономическо бедствие във въоръжения с ядрено оръжие Пакистан сякаш се губи в списъка от страни, които имат финансови проблеми - пише в статия, посветена на новите пазари USA Today.

В Европа Унгария и Украйна получават милиарди помощи от МВФ, а Standard & Poor's намали рейтинга на Румъния до junk статус. (В четвъртък и рейтингът на България бе понижен, макар и не толкова сериозно). В Азия страни с по-неустойчиви финанси като Виетнам и Филипините се подготвят за трудни времена.

Експерт от Лондон твърди: още не е започнал ефектът върху реалната икономика на тези страни. Тепърва ще съобщаваме за спад на заетостта, на доходите и на фабричните поръчки.

САЩ бяха поразени от първата вълна на финансовата криза, втората вълна изглежда ще накаже чужбина. Пакистан е в кризисна ситуация с очаквана 15% инфлация догодина и увеличаване на междуетническите напрежения. Големите производители на петрол Иран, Венецуела и Русия с голямо население също срещат трудности.

Русия е отделила 15% от БВП да рекапитализира финансовия си сектор и властите посягат към фискалните резерви, за да закрепят рублата. Според S&P растежът в Русия догодина ще е 3%. Дори за Китай се очаква забавяне на растежа, до 7.9% през следващата година според Standard Chartered Bank. А в Германия Daimler в понеделник заяви, че затваря 14 свои завода за един месец заради спад на търсенето.

И така, след шест поредни години на икономическа експанзия, световната икономика затъна в плаващи пясъци. През април МВФ бе критикуван за негативната си прогноза за растежа на световната икономика - през октомври той изготви още по-мрачна, с 3% глобален ръст, най-слаба от 2002. А според Morgan Stanley рецесията вече е започнала.

Една истинска глобална рецесия ще е тежък удар за производителите на търговски стоки, т.е най-вече за развиващия се свят. В кризата 1980 - 1982 г. цените на търговските стоки са паднали с почти 57%. Лоши новини за цял списък държави от Кения до Аржентина.

Има и икономисти, като Джон Конър от фонда Third Millennium Russia, който твърди, че руските консуматори не са обременени от дълг и харченето ще продължи. „Не виждам някакъв дългосрочен проблем ... Това е паника".

Тъй като трудностите за световната икономика тръгнаха от САЩ, имаше гласове, включително от външния министър на Германия, че Щатите са отговорни да разчистят бъркотията, която сами са създали. САЩ ще загубят статуса си на световната финансова суперсила - заяви миналия месец Щайнбрюк.

Злорадството от септември вече отшумява: световните лидери осъзнават, че с общи усилия трябва да се борят с последиците на кризата. В израз на това азиатски и европейски лидери се срещнаха през уикенда в Пекин в брейнсторминг за международната финансова среща на 15 ноември във Вашингтон.

По същия начин в понеделник в Токио се срещнаха лидерите на Г 7. Валутните пазари бяха известили, че в световния финансов механизъм нещо се е объркало ужасно: хедж фондовете и другите институционални инвеститори продадоха дяловите си участия в развиващите се страни и се прибраха в сравнителната сигурност на щатския долар. Той поскъпна с 18% спрямо евро от юли насам. Изведнъж САЩ станаха „най-добрата къща в лош квартал", както се изрази Morgan Stanley.

Започналата в САЩ криза вече засегна уязвими места в световната финансова система, които нямат нищо общо с ипотечните кредити в САЩ. Първото такова уязвимо място стана Източна Европа (в която сякаш се включи и Исландия). Според валутни стратези, броят на страните, които ще потърсят помощ от МВФ вероятно ще нарасне до над дузина.

Унгарският грях - зависимост от чуждестранни кредитори, които не са вече заинтересувани да теглят кредити - се повтаря и в другите страни в региона, сред които България, Румъния, Турция, Латвия, Естония и Литва.

Тези икономики не са особено големи. На всеки девет дни САЩ произвежда равностойността на съвкупния БВП на България, Унгария и Румъния. Опасността идва от това тези страни да не могат да изплащат външния си дълг, което още повече ще натежи на големите европейски банки и ще навреди на кредитните канали.

Съвкупният дълг на Източна Европа е $1.6 трилиона, от които $1.5 трилиона са теглени от европейски банки. Отпуснатите на страните от Източна Европа кредити се равняват на 21% от БВП на Европа. Участието на САЩ е до 4% от БВП.

Според USA Today, голямата волатилност на валутния пазар от последните месеци е функция на две нови тенденции, които трансформират глобалната икономика и глобалните финанси. Първо е болезненото освобождаване от привлечените капитали, тоест изплащане на дълг. По тази причина хедж фондове, взаимни фондове и банки продават активи, за да покрият допуснати на други места загуби. В резултат цените на повечето активи на повечето пазари се понижават.

В същото време се чупи моделът на глобализация, който зависи от САЩ като консуматор от последна инстанция. Изчислява се, че американските домакинства са загубили $5 трилиона от срива на имотния пазар. Според Центъра за икономически и политически изследвания в тази връзка гражданите ще съкратят консумацията си с около $400 млрд. годишно.

Това значи, че ориентираните към износа икономики ще могат да продават значително по-малко играчки, дрехи и електроника.

С времето страни като Китай и Корея ще могат да преориентират икономиките си към вътрешния пазар - но трансформацията, за която преди се считаше, че ще отнеме няколко години, сега трябва да протече незабавно. Анализатор обобщава: експортният модел, който доминираше на emerging markets, е изложен на риск. Виждаме край на досегашния модел на глобализация.

Сподели: По имейл В Ibox.bg Във Facebook В Svejo