Световното свръхпроизводство на стомана се превръща в системна заплаха за глобалната икономика. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) предупреждава, че излишният капацитет ще достигне 745 млн. тона до 2028 г. - с 319 млн. тона повече от целия обем, произвеждан сега от страните членки на организацията.
Дисбалансът е поразителен: докато търсенето расте с едва 0,9% годишно, производственият капацитет се разширява с 5,7%. Между 2026 и 2028 г. производителите планират да добавят до 139 млн. тона нови мощности, при очакван ръст на търсенето от само 34 млн. тона за същия период.
Резултатът - глобалната степен на натоварване на мощностите може да падне от 76% до под 74% до 2028 г., а цените са под постоянен натиск надолу.
Защо?
Главният виновник е субсидираният китайски износ. През 2024 г. средното китайско стоманодобивно предприятие е получило държавна подкрепа, еквивалентна на 15 пъти повече от тази за производителите в останалия свят спрямо активите.
Износът на китайска стомана достигна рекордните 131 млн. тона през 2025 г. - ръст от 153% спрямо 2020 г. и повече от цялото производство на Европейския съюз за същата година.
"Трябва да се справим с основните причини, включително вредните субсидии и другите непазарни практики. Нужна е по-силна международна координация", заяви генералният секретар на ОИСР Матиас Корман по време на министерската среща на организацията.
Заобикаляне на митата
ОИСР отчита и тревожна тенденция при търговските потоци. След въвеждането на антидъмпингови мита срещу китайска стомана, износът на междинни продукти от Китай към Югоизточна Азия е скочил с 300% само за 2025 г.
Те вероятно се преработват там и след това се реекспортират към пазарите на ОИСР, заобикаляйки ефективно търговските ограничения.
Положението се усложнява и от ограничения върху суровините - 42 страни вече ограничават износа на скрап, ключова суровина за производство чрез електродъгови пещи.
Към това се добавят скъпата енергия заради войната на Близкия изток (енергийните разходи достигат до 40% от производствените разходи в сектора) и забавянето на инвестиции в нисковъглеродни технологии.
Ние сме в центъра на бурята
Кризата удря директно и България. Металургията формира около 5% от БВП и 12% от износа на страната, а секторът вече усеща болезнено натиска. През активните строителни сезони на 2025 г. местните производители отчитат до 10% спад в производството на арматурни пръти спрямо 2024 г.
Вносът на стомана от Китай е нараснал със 173%, а от Турция - с 188%, посочи в края на миналата година изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Политими Паунова. Българските производители може да загубят както местния, така и чуждите си пазари заради свръхпроизводството.
Само между 2018 и 2023 г. ЕС е намалил стоманодобивния си капацитет с около 34 млн. тона и за 15 години се е лишил от около 100 000 работни места в сектора по данни на асоциацията Eurofer. Без мерки и у нас, и навсякъде другаде в евросъюза болезненото свиване ще продължава до момента, в който просто индустрията няма да може да съществува.
А производството на стомана е стратегически актив. Не е случайно, че във Великобритания одържавяват British Steel, защото собственикът на легендарното предприятие планираше да го затвори.
USD
CHF
GBP