Всеизвестно е, че размотаването из африканските градове е стресиращо. Независимо дали става дума за Найроби, Лагос или Йоханесбург, повечето пътувания включват обхождането на пътища, запушени от бибикащи автомобили и задавени от изпарения. Това важи и за Адис Абеба - бързо развиващата се столица на Етиопия.

Вече е възможно да пътувате поне донякъде, без да се борите със забързаните улици. На 21 септември градът откри първата част от новото градско метро, предаде The Economist.

Подземната железопътна линия е първата в Субсахарска Африка, въпреки че някои южноафрикански градове имат подобни градски железопътни услуги.

Отворената линия е с дължина 17 км и се придвижва от индустриални зони в южната част на Адис Абеба към центъра. В момента се строи втора линия със същата дължина в посока от изток към запад. Общо двете линии ще могат да превозват 60 000 пътници на час, когато функционират напълно. Таксата е 6 етиопски бирове (0,50 лева) за едно пътуване.

Това, че Етиопия построи първото метро в Африка е показателно за развитието на страната през последните години. Икономиката растеше с по 10% всяка година през по-голямата част от десетилетието, отчасти заради мащабните инфраструктурни проекти като този.

Това е доказателство и за китайското разширение в Африка. Китайски заем плати 85% от цената за построяване на метрото в Адис Абеба, което струваше 475 млн. долара.

Удивителното е, че линията беше построена само за три години със значима внесена инженерна помощ. Китай плаща и за нова ЖП линия в Етиопия, която ще свързва столицата с Джибути. Очаква се съоръжението да бъде открито следващата година, както и нови линии в Кения и Нигерия.

Подобни проекти за метро в Субсахарска Африка обаче са рядкост. Лагос, най-големият град в Нигерия, има планове да изгради подземна транспортна мрежа от няколко години чрез финансиране от Световната банка, но строителството постоянно се отлага. Има доста спорове около това какво се е случило с парите, които вече са похарчени.

Други големи африкански градове, като Найроби например, инвестират повече в пътища, отколкото в релси. Пътуващите, които се надяват да се качат на влака и да избегнат трафика, ще трябва да почакат още.