„Близо един милион лева е получило ръководството на БНБ за 2014 г.", пише в. "Капитал Daily"
Близо един милион лева са си поделили бившият управител на БНБ Иван Искров и членовете на екипа му през миналата година. Точната сума е 997 хил. лв., или средно по 11 870 лв. на човек месечно за заплати и бонуси, като не е ясно дали сумата е нетна или в нея са включени и разходите за данъци и осигуровки. Източник на информацията е централната банка, която е предоставила данните на информационния сайт OffNews след отправено искане по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). С това медията прави първия от години насам успешен пробив да разчупи необоснованата практика на БНБ да пази в тайна размера на възнагражденията на служителите си. Заявка, че ще направи тази информация публична по примера на централните банки по целия свят, направи новият гуверньор на БНБ Димитър Радев при встъпването му в длъжност през юли. Въпреки ангажимента му за повече прозрачност, ръководената от него институция не конкретизира сумите, които са получили Искров и другите шестима членове на управителния съвет.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"10 000 гратисчии със запор на заплатата" четем на първа страница във в. "Монитор"
10 000 гратисчии могат да се окажат със запор върху заплатите си заради неплатено билетче за градския транспорт. Частни съдебни изпълнители вече преследват нередовните пътници в столицата, за да съберат борчовете им към общината.
До мярката се стигна още в края на миналата година, след като събирането на сумите от актове се оказа почти невъзможно. До края на юли те са успели да съберат над 52 000 лева от нередовни пътници. С промяна на наредбата за пътуване в градския транспорт в края на септември пък беше дадена възможност на гратисчиите да се издължат в 3-дневен срок след съставяне на акта, като платят само 20 лева - колкото е размерът на самата глоба. Мерките, които предприехме, дадоха резултат. Два пъти повече хора са
се възползвали от „промоцията" и са се издължили в посочения срок, като са избегнали акта за 100 лева, обясниха от общината .
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Закрийте БЕХ", четем във в. "Стандарт"
Част от допълнителните приходи в бюджета да отидат за покриване на 2,5 млрд. "политически" дефицит в енергетиката.Това е куха структура, която поражда корупция, казва Симеон Дянков
- Г-н Дянков, наскоро излязохте с позиция срещу политиката на Виктор Орбан Унгария да не приема бежанци. Кризата обаче се задълбочава - Германия и Австрия, и Чехия, и Словакия върнаха граничния контрол. Същевременно напливът на бежанци става огромен. Ще успее ли Европа да се справи?
- Както видяхме и с Гърция, и въобще с кризата в еврозоната, институциите в Брюксел са още сравнително млади и не са свикнали да се справят с толкова големи кризи. Нужно е време. На преден план трябва да е общият план за действие. Въпросът не може да се реши държава по държава. Наскоро питах някои от еврокомисарите защо са закъснели пак, както с Гърция. И краткият отговор бе: защото това не е общоевропейска политика. Според Договора за Европа граничната политика е задача на самите страни членки. Но случващото се в момента определено е общоевропейска криза и е необходим общ отговор.
Прочети още от в. "Стандарт"

"Затягат контрола за цигари и алкохол" е заглавиe от в. "Труд"
Контролът върху търговията с цигари и алкохол ще бъде затегнат както в момента е при горивата, предвижда финансовото министерство в проект за национална стратегия за борба със сивата икономика. Според нея митниците и НАП ще си обменят информация и ще проследяват движението на акцизните стоки по цялата верига за доставки. Това ще стане чрез изграждането на автоматизирана система за обмен на данни, подобна на тази, чрез която двете приходни агенции в момента следят доставките на горива. Тя трябва да бъде направена до края на 2017 г.
Към стратегията е приложен и екшън план с мерки, които трябва да бъдат изпълнени в периода 2015 - 2017 г. за ограничаване дела на сенчестата икономика и повишаване на събираемостта на приходите.
Прочети още от в. "Труд"

"Penny освобождава пазар за 200 млн. лв.", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Германската REWE Group затваря веригата си за евтини стоки Penny Market и остава на българския пазар само с по-старата и успешна концепция на супермаркетите Billa, съобщиха от компанията. Шестият по големина търговец на хранителни стоки в страната спира да работи от края на октомври. Така оборотът й от над 200 млн. лв. за миналата година ще се преразпредели между останалите търговци. Те ще могат да наддават и да станат собственици на над 40-те изпразнени от Penny магазина.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"България се мобилизира за голяма бежанска вълна" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Правителството изпраща солидно военно подкрепление на границата с Турция. Военният министър Николай Ненчев анонсира заминаването на 160 души още вчера, до края на седмицата в пограничните райони и на самата бразда ще бъдат разположени 1000 военни заедно с техника. Изпращането им е било подготвяно през последните три дни, но това не попречи на МВР да твърди, че няма проблем с прииждащите мигранти. От няколко дни в Одрин има поне 2000 души, които искат да влязат в България, за да продължат към Германия, хиляди други вървят пеша от Истанбул към Одрин.

Планът за разполагане на военните е бил подписан от премиера Бойко Борисов в четвъртък сутринта. Главният секретар на МВР Георги Костов съобщи, че военните ще изпълняват рутинни действия по охрана на границата.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Как „десният" кабинет уби плоския данък" пише в. „Труд"
Основна разлика в икономическата политика, на един десен кабинет спрямо един ляв е нивото на бюджетно преразпределение - т.е. количеството средства, които държавата събира от работещите и след това харчи. Традиционно, десните политици се опитват да оставят повече в ръцете данъкоплатците, докато конкурентите им отляво да изхарчат максимално много - не случайно, Роналд Рейгън култовата фигура на американското дясно казва, че не може да си едновременно за голяма държава, големи данъци, голяма бюрокрация... и за обикновения човек.
Управляващото мнозинство, или поне министрите на финансите и труда, са пропуснали тази информация. Ако съдим по това какви са плановете за близкото бъдеще, данъчната им политика е била писана в тандем с най-тъмно червеното крило на социалистическата партия. Правителството ни е подготвило - увеличение на минималната работна заплата (с цел по-големи данъчни приходи), увеличение на осигуровките (квази-данък), увеличение на осигурителните прагове, нови тежки правила за работа с НАП, екзотики като „данък смартфон" и като капак увеличение на плоския данък с 2%.
Прочети още от в. „Труд"

"Минималната заплата СПОРЕД ПРОФЕСИЯТА", четем във в. "Монитор"
Минималната заплата да се определя по браншове, а не както сега да бъде еднаква за всички сфери в страната. Това предлага министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин.
„Ще предложа на работодателите и синдикатите да вървим в тази посока. За да заработи този вариант през 2017 г., социалните партньори трябва да започнат да се договарят още през април когато правителството ще предостави статистически данни", обясни Калфин. Идеята е работодателите и синдикатите да се споразумяват за размера на най-ниското възнаграждение по браншове, както сега се определят минималните осигурителни прагове. От бизнеса настояват за тази идеята от години с аргумента, че това е по-справедливо. Сега минималната заплата се определя от правителството, като за следващата година тя ще бъде 420 лв.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

"Първо се смята, после се пипат данъци", пише в. "Стандарт"
Не е лошо да има повече приходи в общините, тоест да има повече децентрализация, за да може те сами да си осигуряват приходи и да не зависят изцяло от държавния бюджет. Ето защо идеята да се мисли как общините да си набавят повече собствени приходи е позитивна. От друга страна обаче, вдигането на данъци и особено данък общ доход не е най-добрият начин, за да се случи това. Причините са много, но най-вече трябва да имаме предвид, че все още се възстановяваме от кризата, пазарът на труда е слаб. В такъв момент при висока безработица допълнителното облагане на доходите няма да повлияе положително.
Освен това е много трудно на общинско ниво да се администрира такъв данък. На национално ниво е ясно къде и какво работят хората, но в общините няма точна информация за това. Доста граждани работят на едно място, а живеят на друго. Предложението на МФ е облагането с допълнителен данък да зависи от постоянния адрес на съответното лице, той обаче се сменя за 15 мин в общината и всеки може да го стори. Затова е възможно хората с по-високи доходи да сменят постоянния си адрес.
Прочети още от в. "Стандарт"

„Спадът на немските инвестиции не значи изтегляне от пазара", пише в. "Сега"
- Г-н Василев, последният ни разговор беше преди 2 години, но сякаш трудностите пред инвеститорите и сега са същите - бюрокрация, корупция, работа на съдебната система. Промени ли се нещо според Вас?

- Да, има промяна. Бизнес средата се развива и няма как да остане на едно ниво. В сравнение с преди две години се надявам, че нещата вече постепенно намират правилния курс, най-малкото защото интересът към България започва да се съживява. Ние решихме един междудържавен проблем - с държавната гаранция на компанията "Кльостерс". В началото на годината Германия възстанови гаранциите си за инвестиции у нас, след като случаят беше разрешен след дългогодишни преговори. Сега вече има зелена светлина за държавна гаранция за всички немски фирми, които биха искали да дойдат и да инвестират в България. Проблемът с немските държавни гаранции съществуваше от 2009 г. и пречеше на фирмите.
Прочети още от в. "Сега"