„100 000 мъже под чехъл", четем от първата страница на „Стандарт"
100 000 българи въртят женската работа вкъщи. Мъжете под чехъл са според последното преброяване на населението у нас. В анкетата те изрично са посочили, че са домакини. Примерните съпрузи не си търсят работа, защото са поели грижите за децата и дома. Тенденцията се засилва, защото все повече дами печелят повече от половинките си, коментират от статистиката.

Така те стават глави на семейството, а силният пол отива в кухнята. Все пак жените, които си седят вкъщи, са два пъти повече.

Друга тенденция е да расте броят на празните жилища. Само в София 127 хиляди апартамента в момента са необитаеми.

Повечето от тях са купувани, за да останат за децата или да бъдат давани под наем.

В цялата страна празните домове са 961 хиляди.
Още по темата от „Стандарт"

„Държавата печели все повече от енергетика", разкрива от първата си страница „Дневник"
Енергетиката, която е най-силно регулираният сектор в страната, продължава да е най-печелившият бизнес на държавата, показват отчетите на дружествата й за първите шест месеца на 2011 г. Рязко увеличение на приходите и печалбата отчита Електроенергийният системен оператор, който управлява енергийната мрежа на страната и получава такси за това.

По-високите цени за пренос на ток и силно нарасналият износ са повишили приходите на дружеството с над 40%, а печалбата му е скочила с внушителните 1300% до над 91.6 млн. лв. АЕЦ "Козлодуй" е другата държавна компания, чиято печалба скача със 70% до 106 млн. лв. Спад отчитат НЕК и ТЕЦ "Марица-изток 2", но финансовите им резултати остават над 45 млн. лв. "Булгаргаз" успява да излезе на оперативна печалба, но заради валутни разлики пак е на нетна загуба.

Миналата година също беше много силна за държавната енергетика. "Български енергиен холдинг", който обединява всички държавни дружества в сектора, е събрал 214 млн. лв. дивиденти от печалбите на дъщерните си дружества за 2010 г., което е с 127 млн. лв. повече от година по-рано. Рекордните постъпления са отразени в отчета на БЕХ към края на юни, което вдига крайния финансов резултат на холдинга до 228 млн. лв.
Още от статията на „Дневник"

„България строи магистрали без гаранции за безопасност", информира от първата си страница „Сега"
България нарушава важна евродиректива за безопасността на транспортната инфраструктура и може да бъде глобена за това от Европейската комисия. От 19 декември 2010 г. страната ни е длъжна да одитира за безопасност всички проекти за нова инфраструктура, които са част от трансевропейската транспортна мрежа. Това обаче не се случва.

Поне три нови конкурса са обявени в нарушение на директивата, показа проверка на "Сега" по откритата наказателна процедура срещу България заради нарушаването на евродирективата. България и още 10 страни от ЕС получиха на 19 май последно предупреждение - мотивирано становище за неприлагане на европравилата и срок от 2 месеца да отговорят какви мерки са предприели.

Отговорът на България е изпратен на 20 юли, като в него със сигурност е отчетена промяната в закона за пътищата от май т.г. Тогава парламентът въведе задължителни одити за пътна безопасност на всички проекти от трансевропейската мрежа и по желание - на останалите пътища. С промените бе регламентиран и редът за категоризиране на пътните участъци с повишена опасност. Корекциите в закона обаче закъсняха спрямо общия за ЕС краен срок и в момента не се прилагат заради допълнителното забавяне на наредбата, с която трябва да бъдат уредени в детайли новите правила. Наредбата в момента е на етап съгласуване.
Още от статията на „Сега"

„Тръгваме на пазар с торбички от нишесте", прогнозира от първата си страница „Монитор"
От 1 октомври ще пазаруваме с торбички от нишесте вместо с досегашните тип „потник", предупредиха от екоминистерството. В момента т. нар. биоразградими опаковки, които се правят главно от скорбяла и целулоза, са доста по-скъпи от тънките полимерни торбички и затова се използват крайно рядко. Те заемат по-малко от 1% от всички използвани полимери, докато другите опаковки надвишават 1,5 млн. броя за година. Според асоциация „Полимери" месечно на българския пазар се използват 350 т от тънките торбички.

Според промените в Наредбата за продуктовите такси за масово разпространените отпадъци обаче след два месеца „потниците" ще се облагат с прогресивно растяща такса. Тя ще започне от 15 ст., догодина ще скочи на 35 ст., а до 2014 година ще стигне 55 ст.

Таксата ще плащат всички производители, търговци и вносители на подобни торбички. Това ще се отрази и на обикновените потребители. Според зам.-министър Евдокия Манева в момента в страната има не повече от две фирми производителки на биоразградими опаковки. С въвеждането на новите такси техните производства щели да станат конкурентноспособни и хората ще могат масово да ги използват. Освен това и много други фирми вероятно щели да се пренасочат към тяхното производство.

Според Манева наредбата изобщо не засяга биоразградимите опаковки, които са по-плътни от приетата за таван дебелина от 15 микрона. Ако няма продуктова такса за екоопаковките, те успешно ще се конкурират с „потниците". Биоразградимите с добавен полиетилен ще излизат 4-5 ст., а компостируемите - 15-16 стотинки, твърди един от производителите  им - Стилиян Първанов. За изработването на компостируемите торбички се използва скорбяла, целулоза и глицерин. Само за 11 седмици те се разграждат напълно, но цената е от четири до осем пъти по-висока от стандартния полиетилен, твърди той.
Още от статията на „Монитор"

„Райфайзенбанк: Ако износът пострада, България може да се върне към рецесия", пише на първа страница на „Класа"
Последните силни колебания на световните финансови пазари могат да доведат до забавяне на икономиките на основните търговски партньори на България през следващите тримесечия.

Ако това се случи, може да се очаква свиване на обемите на българския износ, а това ще натисне вътрешното търсене и производствената активност, както и пазара на труда и може да върне икономиката на страната обратно в рецесия. Това сочи месечният обзор на Райфайзенбанк (България) ЕАД към края на юли.

Експертите отчитат, че възстановяването на родната икономика продължава да бъде крехко и силно зависимо от развитието на международната стопанска конюнктура. Нетният износ продължава да бъде основният фактор за подобрението на макроикономическите показатели на страната. Според тях възстановяването на вътрешното търсене изостава от очакванията, а по отрасли икономическото развитие е неравномерно - промишлеността отбелязва добри темпове на нарастване на продукцията, главно поради доброто експортно търсене, докато при строителството сигнали за оживление не се наблюдават.

От началото на годината реалният растеж на оборота в търговията се стабилизира в рамките на 2-3% на годишна база. През май растежът на търговията на дребно се ускори до 1.8% в реално изражение спрямо май 2010 г., което е индикатор за подобрение на потреблението в страната. Същевременно не се наблюдават сигнали на възстановяване в строителството. През май продукцията и в сградното, и в инженерното строителство продължи да се свива, отчитат от банката.

Според главния икономист на Райфайзенбанк България Калоян Ганев динамиката на краткосрочните индикатори дава основание да се очаква отново малък икономически растеж от порядъка на 2-2.5% на годишна база за второто тримесечие на 2011 г.
Още от статията на „Класа"

„Бензинът пада със 7 стотинки", прогнозира „Стандарт"
Цените на горивата по бензиностанциите падат сериозно от днес, след като вчера по обяд "Лукойл България" намали тарифите на едро с около 3%. Така най-масовият бензин А 95 поевтинява със 7 стотинки и цената му пада на 2,40 лв., докато до вчера го купувахме по 2,47 лв. Също с толкова поевтинява и по-хубавият А 98. От днес по бензиностанциите той се продава по 2,56 лв. за литър. Още по-голямо намаление има при дизеловото гориво. Докато до вчера нафтата по бензиностанциите вървеше по 2,47 лв., от днес литърът пада на 2,39 лв. Промяна в цената няма само за газ пропан-бутан. Това е второ поевтиняване на горивата за месеца, след като миналата седмица цената на бензина падна с 5 ст. Поевтиняването е глътка въздух за всички шофьори, които отиват или вече се връщат от морето. Но новината е много добра най-вече за превозвачите, които бяха сред основните потърпевши от сериозното поскъпване на горивата. Сега цените на бензина и дизела се връщат на нивата от началото на юни. Според експерти това няма да бъде последното намаление, а скоро ни очаква още. Причината е, че в световен мащаб петролът вчера продължи да поевтинява, което ще повлече след себе си и цените на горивата.
Още от статията на „Стандарт"

"Винена история в София" е заглавието на репортажа на „Дневник"
Винен туризъм в София още изглежда малко не на място - тук лозя не растат, известните винарски изби са пръснати по други краища на България, а вечерите на чаша в столицата, ако не са у дома, са в ресторанти или на курсове по дегустация.

И все пак на 10 минути с кола от центъра на София, на бул."Цар Борис III" №134, има изба на 140 години. Плесен е покрила бутилки с шампанско, а извитите сводове носят спомени за архитектура от по-миналия век...

Едно странно нещо, с което ще започне посещението ви тук е мястото - Институтът за изследване на вино и спиртни напитки дели един двор и донякъде една сграда с цигарена фабрика и мирисът на тютюн е първото, което ви посреща.

Той спира да се усеща, след като сте се разходили в подземието, където стените са скрити под благородна винена плесен, а между прашните бутилки и бъчви са наредени отдавна извадени от употреба винарски уреди. Машини за ръчно затваряне на бутилки и малки преси за грозде чакат избата отново да приема посетители, за да разказват как преди стотици години гроздето е било превръщано в напитка за пирове и причастия.
История в бутилки
В избата, където сега не се произвежда, са останали бутилки, трупани с десетилетия, някои от тях вече празни. Наред с вината от традиционни български сортове на специален стелаж още има бутилки с местно шампанизирано вино - повечето са по на 30-40 години и вече едва ли стават за пиене. По тях обаче могат да ви обяснят каква е технологията - една и съща и във Франция, и в България, с разликата, че тук не може да се нарича шампанско.
Още от статията на „Дневник"

„Митниците не вярват, че "ЛУКойл" ще спази закона до края на годината", информира „Сега"
Шефът на Агенция "Митници" Ваньо Танов се усъмни, че и до Нова година "ЛУКойл Нефтохим" ще спази закона и най-сетне ще монтира задължителните датчици за контрол на горивата. "Не съм оптимист, защото не е само въпросът до измервателните уреди, тези измервателни уреди трябва да предават данни автоматизирано към Агенция "Митници", трябва да подават данни и към тяхната счетоводна отчетност, до която агенцията трябва да има възможност да влиза и да извършва съответните проверки", обясни Танов. Коментарът му дойде ден след като Върховният административен съд потвърди определението на софийските си колеги, че "ЛУКойл Нефтохим" трябва да продължи да работи, въпреки че е нарушител. Преди 6 дни премиерът Бойко Борисов заяви, че до декември "ЛУКойл" ще се справи с поставянето на уредите.

Митничар №1 вчера обясни, че присъствието на митничари в рафинерията не може да замени електронните уреди. "Ние това го правим (митничари на място следят движението на горивата - бел. ред.), така да се каже, с жива сила. Но тъй като няма измерване, регистрираме това, което е по документи. Но дали отговаря на реалните количества, е съвсем друг въпрос", заяви Танов. Вчера той прогнозира, че делото, заведено от "ЛУКойл" срещу митниците заради отнетите лицензи, ще се точи много време. "Готов съм да се хвана на бас, че делото няма да приключи по-рано от една година", обзаложи се той пред БНТ.
Още от статията на „Сега"

"Икономисти прогнозират 1,20 лв. за долар", съобщава „Класа"
През следващите месеци може да се очаква доларът да падне доста осезателно с около 10-12% и да стигне 1,20 лв. Това прогнозира икономистът Кольо Парамов на дискусия за дълговите пазари и отражението им върху българската икономика и финансовия пазар. По думите му сметката на САЩ да допусне увеличение на дефицита до 16 трилиона долара до 2020 г. не е точна. Според икономиста през 2015- 2016 г. щатската икономика ще надскочи прага от 20 трлн. долара дефицит. „Ако това се случи, трябва да се отиде към контролирано намаляване курса на долара. Това ще промени матрицата на швейцарския франк и английската лира, но ще влоши и нашия достъп до американския пазар", коментира Парамов.

Нова икономическа криза няма, просто кризата от 2008 г. продължава, заяви на дискусията икономистът Емил Хърсев. Според него кризата няма да отмине, докато не бъдат взети трудните решения. "Те са две, но инвеститорите и финансистите се страхуват еднакво от тях. Едното е стягане на коланите, дисциплина и пестеливост, т.е. дефлация. Или печатане на пари т.е. инфлация, което за САЩ не е проблем, защото те не дължат на света нищо друго освен долари. Пазарът в момента е в шизофренна позиция и се страхува и от двете решения. Затова видяхме няколко дни, в които едновременно падаха цените на петрола и стойността на долара", коментира икономистът. Според него в момента за съжаление няма световни лидери с ясна визия какво да предприемат.

Сегашната криза е предизвестена и сега няма да е толкова дълбока и тежка. Около това мнение се обединиха икономистите по време на дискусията. Припомнена бе теорията на Хърсев, че през летните месеци кризите не са тежки, но пък трудното предстои през октомври и ноември. Според него фондовите пазари ще намерят равновесие, каквито са и днешните тенденции. Затова няма начин България да бъде сериозно засегната, макар че отражение ще има.
Още от статията на „Класа"

"Сивата икономика и гурбетчиите надуват депозитите", обобщава „Монитор"
Сивата икономика и българските емигранти имат основен принос за нарастването на депозитите в банките. Това обясни на специална пресконференция за кризата вчера икономистът Емил Хърсев.

Според последните данни на Българската народна банка (БНБ) влоговете на населението са се увеличили с малко над 11% за последните 12 месеца. В абсолютни цифри това прави 28,42 млрд. лв. само по сметките на домакинствата.  Влоговете на фирми и държавни ведомства също нарастват. Освен това банковата статистика сочи, че 492-ма българи имат над 1 млн. лв. на влог, като само за година техният брой се е увеличил с 66.

През последната година българските емигранти пък изпращат средно месечно 70 млн. лв. Емил Хърсев обясни, че хората слагат свободните си пари на влог в банка поради две основни причини. Първата е сигурността, а втората е, че в момента у нас реалната доходност по депозитите (лихвата минус инфлацията) все още е положителна.

За ЕС тя е средно минус 4 на сто затова не липсват случаи гърци да теглят парите си от техните банки и да ги депозират у нас, обясни нагледно Хърсев.

Според икономиста не е учудващо, че в условията на криза милионерите у нас се множат. „Намаляването на производството означава освобождаване на капитал", обясни Хърсев. Той даде нагледен пример с търговец на коли, на когото преди кризата са му трябвали 5 млн. лв. оборотни средства, за да купува автомобили от Италия и Испания и да ги продава у нас. С настъпването на кризата обаче  търсенето на коли е спаднало и е намалило в пъти нуждата от оборотни пари. Така част от тези 5 млн. лв. се озовават на влог. Най-нормалното нещо при рецесия и при депресия е да растат капиталите в банка, смята икономистът.

Според всички икономисти, които взеха участие в пресконференцията, новата криза няма да бъде дълга и тежка. Тя се отрази на България, но страната ни няма да бъде сериозно засегната.
Още от статията на „Монитор"