Замръзналите бойни полета на Украйна и надупчените от снаряди близкоизточни пустини си приличат по едно - миризмата на газ. Почти няма конфликт през последните десетилетия, която да не може да бъде обяснен през енергетиката.
Турция е отделена само с едно море от войната в Донбас и има огромна сухопътна граница със Сирия, в която над десетилетие режимът на Асад бранеше властта си с всички възможни силови средства. Развитието на тези сюжети позиционира южната ни съседка като ключова връзка между производителите на природен газ от Изтока и потребителите на Запада, пише OilPrice.com в свой анализ.
Да превърнеш слабостите в сила
Турция е един от водещите потребители на енергия в света, въпреки че е бедна на природни ресурси, и зависи от Русия и съседи като Ирак и Иран за задоволяване на енергийните си нужди. Тази ситуация създава уязвимости.
За да укрепи позицията на Анкара, турският президент Реджеп Тайип Ердоган се опитва да позиционира Турция като енергиен хъб, свързващ производителите на природен газ на изток и юг с пазарите на запад. Стратегическото географско положение и инфраструктурата на страната й дават предимство в това отношение, отбелязва изданието.
Преди три години - скоро след прекъсването на "Северен поток" 1 и 2, руският президент Владимир Путин предложи идеята за създаване на европейски газов хъб в Турция. Южната ни съседка тогава изрази готовност да участва, но нейният министър на енергетиката Фатих Донмез заяви, че е твърде рано да се направи оценка и че подобни международни проекти изискват проучвания за осъществимост и обсъждане на търговските аспекти.
Ситуацията вече е друга. Още миналата година Турция обяви, че е готова значително да увеличи износа на природен газ за Европейския съюз, който отчаяно се опитва да намали зависимостта си от руския газ. За да направи това, най-вероятният маршрут е реекспортът на азербайджански природен газ от Турция.
Това от своя страна би изисквало Турция да приеме повече руски газ, за да компенсира недостига. Анкара е готова да играе ролята на спасител и да увеличи влиянието си по отношение на Брюксел, но иска някои гаранции за търсенето, преди да започне да харчи за необходимата инфраструктура.
Трансанадолският газопровод, който е част от Южния газов коридор, доставящ азербайджански газ в Европа, е стратегическо предимство за Турция. Страната разполага и с пет терминала за втечнен природен газ, седем газопровода, три плаващи единици за съхранение и две подземни хранилища, както и значителен излишък от вносен капацитет, който може да се използва за търговия.
Ролята на България
Междувременно през последните няколко години Европа се опитва да осигури алтернативни доставки на газ, за да замени руския газ, транзитиран през Украйна. Той спря да тече след изтичането на петгодишната сделка на 1 януари 2025 г., бележейки края на десетилетно споразумение. Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че страната му няма да позволи на Русия "да печели допълнителни милиарди от нашата кръв", като редица лидери го описаха като "поредна победа" срещу Москва.
Европейската комисия заяви, че ЕС се е подготвил за промяната и повечето държави могат да се справят. Молдова, която не е в ЕС, вече страда от недостиг. Русия все още може да изпраща газ до Унгария, Турция и Сърбия чрез газопровода "Турски поток" през Черно море.
Азербайджанският природен газ, продаван на Турция, може да бъде реекспортиран в Европа, евентуално през България, но не без усилия и разходи, отбелязват от OilPrice.com.
В интервю за Bloomberg турският министър на енергетиката Алпарслан Байрактар настоя силно за маршрут през България, отбелязвайки потенциал за увеличаване на обемите за ЕС до 10 милиарда кубически метра годишно, като същевременно изпрати ясно послание до Брюксел: Това няма да се случи без някои гаранции за търсенето.
Според Байрактар капацитетът за износ през България в момента е само около 3,5 милиарда кубически метра годишно. Но "от техническа гледна точка" Турция е способна да увеличи тази връзка.
Турция и България подписаха сделка през 2023 г., която позволява на държавната "Булгаргаз" да внася 1,85 милиарда кубически метра газ годишно - около 60% от годишното търсене на България, през граничната точка на свързване Странджа-Малкочлар с Турция. "Булгаргаз" трябва да плати такса за услуга от 2 милиарда евро на турската газова фирма "Боташ" за период от 13 години, независимо дали използва този капацитет.
У нас сделката е меко казано спорна, като турската страна отхвърли предложението за предоговаряне.
Силните карти са в една ръка
Топката сега е в полето на Брюксел и часовникът тиктака за начини за замяна на газа, транзитиран през Украйна. Според Rystad Energy Европа ще се нуждае от още 7,2 милиарда кубически метра годишно по-скъп втечнен природен газ (LNG), за да компенсира този недостиг, а Анкара изглежда държи всички карти.
Амбициите на Турция да се превърне във водещ енергиен хъб в Европа също набраха скорост след внезапния колапс на 54-годишната династия на Асад в Сирия. Турските компании са добре позиционирани да осигурят големи договори, ако Сирия се превърне в свободен пазар, като разходите за реконструкция се оценяват на 400 милиарда долара.
Турция би могла да построи газопровод до западната част на Сирия и да се свърже с мрежата на Арабския газопровод (който свързва Сирия, Йордания и Египет). Това би помогнало на Турция да предложи на регионалните производители на газ като Израел и Египет по-търговски изгоден маршрут до европейските пазари в сравнение с настоящите алтернативи за втечнен природен газ.
По всичко изглежда, че, на фона на целия международен хаос, за турската енергетика следващите години ще са един истински "Златен век".