Индустриалната зона "Шейх Наджар" в покрайнините на Алепо днес е само поле с руини. Преди войната този район в Северна Сирия беше един от най-големите търговски и индустриални центрове в Близкия изток, символ на икономическия потенциал на страната. През 2009 г. френската компания Carrefour откри там първия си магазин с обещание за светло бъдеще в страната. Днес хипермаркетът и новият търговски център са превърнати в бетонни черупки и купчини отломки. Всичко е разрушено, бомбардирано и разграбено, а повечето фабрики са затворени или изоставени, пише френският в. Les Echos в своя статия.
"Алепо винаги е бил икономическият двигател на Сирия", обяснява Филип Каади, управляващ директор на ливанска компания, свързана с германската химическа група Henkel. Преди 2011 г. сирийското правителство привличаше чуждестранни инвестиции чрез индустриални зони, предлагащи значителни предимства като безплатна земя, намалени данъци и данъчни облекчения.
След избухването на конфликта президентът Башар ал-Асад не се поколеба да унищожи градове и инфраструктура с масивни бомбардировки. Половин милион души са загинали или изчезнали в Сирия, над 5 милиона са избягали от страната, а 6,7 милиона са вътрешно разселени - почти половината от населението. Хуманитарната ситуация е катастрофална, а разрушенията са огромни. Докъдето поглед стига, по главните пътища, в селата, в покрайнините и в центровете на големите градове, се редуват опустошени пейзажи от бетонни скелети и сгради, сринати до основи. Нищо не е възстановено оттогава.
Икономиката е парализирана до голяма степен от санкциите, наложени от западните страни. Внасянето на суровини до момента се случваше чрез сложни схеми с участието на режима - при завишени цени и с множество рушвети по веригата. Сега - не е ясно.
Много сирийски индустриалци се преместиха в Турция, Дубай или Египет - страни, които също предлагат данъчни облекчения на чуждестранните инвеститори. Според арабското икономическо списание "ал-Маджала", 30 000 сирийски бизнесмени са инвестирали над 800 милиона долара в Египет от 2011 г. насам, а по експертни изчисления близо 10 милиарда "сирийски" долара са инвестирани в Турция за създаване на 10 000 малки и средни предприятия.
Източник: GettyImages
През първото десетилетие на новия век основните приходи на Сирия идваха от петролното производство, което представляваше 76% от общите продажби на страната, и фосфатите, от които 75% се добиваха за износ. Петролните резерви в Североизточна Сирия сега се експлоатират от кюрдите. Производството е спаднало от 386 000 барела на ден през 2011 г. до по-малко от 30 000 десет години по-късно. Що се отнася до фосфатите, Москва е монополизирала пазара. Русия, която дойде на помощ на Асад през 2015 г., за да му помогне да остане на власт, така си е взела своя дял.
Текстилната индустрия, която беше гордостта на Сирия и представляваше 63% от индустриалния сектор, е опустошена. Около 70% от фабриките за памук са разрушени, работниците са разселени, а експортните продажби са намалели наполовина. Сирия, известна със своята самодостатъчност в производството на храни, сега е сред шестте страни с най-голяма продоволствена несигурност според ООН, с 75% намаление на производството на пшеница.
Фармацевтичната индустрия, която през 2010 г. задоволяваше 90% от нуждите от лекарства в страната и изнасяше за 52 страни, също е силно засегната. 63 фабрики, главно в Алепо и Дамаск, произвеждаха почти 6000 вида лекарства, до степен че фармацевтичният сектор се беше превърнал в основен стълб на икономическото и социално развитие на Сирия, осигурявайки 17 000 работни места, 85% от които бяха заети от жени.
По време на гражданската война кръгове около един от брата на Башар ал-Асад - Махер, превърнаха много от тези заводи в гигантски фабрики за каптагон. Изнасян през Йордания и Ливан към страните от Персийския залив, наркотикът носеше на управляващата върхушка по 4 млрд. долара на година.
Новото правителство се опитва да стабилизира икономиката, като разрешава плащания в щатски долари и турски лири - стабилни валути за разлика от сирийската лира. Според ООН разрушенията се оценяват на 400 милиарда долара, докато Арабската лига изчислява разходите за възстановяване през 2021 г. на 900 милиарда долара.
За френско-сирийския икономист Самир Алтаир, "отварянето на страната чрез икономиката", както обещава новият силен човек в Дамаск Ахмед ал-Шараа, "е добро нещо, при условие че международните санкции официално приключат". Ако Ирак е пример как ще се случат нещата, в Дамаск трябва да се подготвят за 13 години чакане...
Младите нямат намерение да чакат. Всъщност, най-важните от тях вече са си тръгнали - говорим за тези, които имат образование и квалификация. В резултат има гигантски недостиг на специалисти в цялата страна.
За възстановяването на страната е необходимо международната помощ да бъде предоставена на цялата страна, а не на отделните общности - сунитска, алавитска, кюрдска, друзка и християнска, подчертава френското издание. В противен случай страната отново се насочва към бедствие. А то би унищожило и малкото останало от нейната икономика.