„1000 евро за ловец на роби", четем от първа страница на „Стандарт"
1000 евро на калпак прибират търговци на роби. Те ловят по селата ни неграмотни, но здрави българи и ги продават като бачкатори в Гърция. Това показа разследване на "Стандарт".
Безскрупулните посредници се представят за агенти на гръцки фирми и пускат обяви за работа. Селските кметове с охота ги свързват с най-яките мъже, вярвайки, че в кризата им помагат да си намерят препитание.
"6 месеца спах с 10 души в обор, един върху друг се търкаляхме по чергите, нямаше къде дори да се измием", разказа Кирил Иванов от с. Корница. Преди 8 месеца той отишъл на работа в Кавала. Едва успял да избяга.
"Само първата седмица дават пари на ръка, после ти взимат личната карта и почват да те лъжат, че по ЕГН-то превеждат парите на жена ти", каза още Кирил. Той сподели, че "агентите" му купили още четирима мъже за по 1000 евро, но не знае съдбата им.
Още по темата от „Стандарт"
„Министерството на Цветанов трупа нови милиони от дарения", разкрива от първата си страница „Сега"
На фона на световната криза българското МВР отчита все повече приходи и дарения. Донори са донесли в бюджета на ведомството за месеците април, май и юни още 9 млн. лв. Така за полугодието икономистите на министър Цветан Цветанов са отчели в графата "дарения и други безвъзмездно получени суми от страната и чужбина" 15 518 572 лв. За тримесечието тази сума беше едва 6 512 714 лв.
Даренията далеч не са единственият повод за финансова гордост на силовото ведомство. Рязко са нараснали приходите от държавни такси и за полугодието те вече са 16 092 241 лв., след като за тримесечието са били едва 6 921 510 лв. Събраните пари от глоби, санкции и наказателни лихви са нараснали от 1 455 206 на 3 056 504 лв. При уточнения план от началото на годината МВР е заявило амбиция да събере пари от глоби за цялата година в размер на 4 700 000 лв. С тези темпове обаче хората на Цветанов ще имат основание да си раздадат допълнителни заплати в края на годината. При отчета на бюджета за полугодието е посочено, че като допълнително материално стимулиране са раздадени 806 718 млн.
От разследване на "Сега" се установи, че вътрешното ведомство има над 4000 договора за дарения в цялата страна. Областните дирекции масово сключват договори за дарения с местни фирми, еднолични търговци и физически лица за доставка на гориво, материали и различни дарения. Някои от дирекциите са дарявани от над 400 фирми. От справките, с които "Сега" разполага по Закона за достъп до информацията, се вижда, че сред дарители са хора, които са прегрешили закона или в момента те се разследват.
Още от статията на „Сега"
„Перник шампион по жилищна площ", обобщава от първата си страница „Монитор"
Перничани живеят най-нашироко, показват данните от преброяването. Средно една квартира в Перник има по 1,4 обитатели, докато в столицата се падат по двама.
Средностатистическото жилище у нас е 79,7 кв метра, показва още статистиката. Гражданите разполагат дори с метър по-обширни домове, докато селските са по-малки, обясни пред „Монитор" експертката от НСИ Лидия Сандева. Макар да се отчита общата застроена площ, без съмнение заради строителния бум и демографските проблеми ние напуснахме най-сетне върха по пренаселеност в ЕС и се закотвихме по-близо до средата на класацията.
Според статистиката днес в едно жилище живеят средно по 1,9 човека, докато преди 10 години то е било обитавано от 2,1. Населеността в градовете остава по-висока - тя е 2,1, а в селата отчитат само 1,5 човека в къща.
Преброяването показа, че най-нагъсто живеят в Благоевград - там в един апартамент или къща съжителстват по 2,3 човека. Следват Пловдив, Пазарджик и Сливен, където на квартира се падат средно по 2,1 души.
За десет години между двете преброявания българите са намалели по различни причини с 564 331 човека, но жилищата им се увеличили със 198 274. Само за годините на прехода от 1989 г. частното предприемачество е довело до построяването на нови 813 000 дома. Общо жилищата в страната са 3,887 млн., като 66% от тях се намират в градовете, показва преброяването.
Според статистиката малко над 2% от българите обитават домове от по 400 и повече квадрата. Други 3556 постройки обаче не покриват дори дефиницията за жилища, става дума за фургони и бараки, които вероятно се намират в циганските гета на градовете.
Според статистиката през далечната днес 1975 г. селските и градските къщи са били почти по равно - малко над милион. Сега обаче съотношението се е променило и 72,5% от българите живеят в градовете, а останалите 27,5% в селата.
Още от статията на „Монитор"
„Фактор страх - светът притеснен от нова рецесия", анализира от първата си страница „Дневник"
След отминалата най-лоша от 2008 г. насам седмица за финансовите пазари много анализатори очакват и тази да започне с паника сред инвеститорите и нов срив на борсите. Реакциите им ще са оценка за икономиката на САЩ, след като агенция Standard& Poor's понижи в петък максималния й рейтинг с една степен.
"Подобно събитие може да предизвика реакция, надминаваща очакванията на всички", коментира Кенет Рогоф. Други експерти обаче са на мнение, че пазарите вече са възприели новината и днес може да има и ръст. Какво ще се случи ще зависи и от действията в еврозоната. В понеделник се очаква ЕЦБ да започне да купува италиански облигации, за да намали цената на финансирането за страната.
Драматичният петък на борсите и стоковите пазари в САЩ от миналата седмица не вещае нова финансова катастрофа. Това е мнението на българските анализатори и за възможното отражение върху икономиката ни.
"За да приемем спада от миналата седмица за начало на нова рецесия, ще трябва пазарите да останат потиснати поне още 3 месеца", каза бившият зам. финансов министър Любомир Дацов. "В подобни ситуации кризисното говорене не е най-доброто решение и трябва да се избягва предричането на катастрофични сценарии", посочи икономистът Петър Чобанов.
Още от статията на „Дневник"
„САЩ недоволни от намаления рейтинг, Standard&Poor's готви ново понижение", обобщава от първата си страница „Класа"
САЩ разкритикуваха рейтинговата агенция Standard &Poor's, която понижи рейтинга на страната от ААА на АА+, независимо от предупрежденията на американското министерство на финансите за допуснати грешки при изчисленията, предаде РИА „Новости". Според финансовото министерство агенцията е "изпуснала" 2 трилиона долара от бюджетните проекции за целевите държавни разходи, което "опетнява оценката".
Главният икономически съветник на Белия дом Джийн Спърлинг определи решението на S&P като „невероятно", тъй като в разчетите на оценителя имало допуснати грешки. "Изумителен е мащабът на техните грешки заедно с готовността им набързо да дадат обосновка за тях, след като бе посочен допуснатият пропуск. Това намирисва на опит да се съчинят аргументи за вече направения извод", се посочва в изявлението на Спърлинг.
Припомняме, че Standard & Poor's понижи кредитния рейтинг на Съединените американски щати в събота. По този начин страната бе наказана за високия си бюджетен дефицит и бяха посечени надеждите на Вашингтон за доверие в дългосрочните инвестиции само няколко дни след компромиса, постигнат между демократи и републиканци, с който бе вдигнат таванът на дълга на САЩ.
Така от няколко часа САЩ вече не са емитент на първокласни книжа с рейтинг ААА, а според оценката на Standard & Poor's нивото им е АА+. Перспективите занапред са негативни, тъй като агенцията изразява скептицизъм относно способността на Конгреса да свие бюджетните разходи, заради които дефицитът е толкова голям.
След решението на оценителя президентът на САЩ Барак Обама намекна, че републиканците имат вина. През последните няколко седмици и месеци президентът нееднократно призоваваше за съществено съкращаване на дефицита чрез дългосрочни системни изменения и доходи чрез данъчна реформа, с приемане на допълнителни мерки за създаването на работни места и засилване процеса на икономическо възстановяване.
Ден след понижаването на кредитния рейтинг от S&P предупредиха, че "планът за увеличаването на тавана на дълга е провал и може да се пристъпи към ново намаляване на оценката". От компанията не смятат, че са прекрачили границата с действията си, тъй като са се фокусирали върху политическата парализа на Вашингтон.
Още от статията на „Класа"
„Финанси в страх и хаос" е заглавието на седмичния коментар за „Сега" на д-р икономика Емил Хърсев
Вместо очакваното успокоение след като се разбра, че САЩ няма "да фалират", понеже тамошните политици най-сетне подписаха поредния скок на държавния дълг, финансовите пазари на най-голямата икономика се сринаха. За последния ден от миналата седмица борсите - първо в САЩ, веднага след тях и по целия свят - загубиха между 2.5 и 4% от пазарната си капитализация (т.е. средно с толкова падна курсът на търгуваните акции). Най-тежка - 4.8%, бе загубата от най-престижните книжа, 500-те избрани от Стандард енд Пуурс. Същият Стандард енд Пуурс ден преди това свали книжата на САЩ от пиедестала на безрисковите инвестиции и понижи рейтинга им от ААА на АА+. Не че има някакво значение с колко и какви букви някой си бележи ценните книжа. Никой финансист не вярва вече на рейтингарите.
Цял свят узна, че сметките на Стандард енд Пуурс за дълга на САЩ са сгрешени с цели 2 трилиона! Но твърде дълго кредитните рейтинги бяха религия за даскалите по финанси, политиците и журналистите. Затова медиите продължават да им приписват чудодейна сила и виждат в търкалящите се презглава надолу рейтинги предвестие за финансов Армагедон.
В паническа врява се смесиха прокобите за начало на нова рецесия с опасенията за верижни фалити (този път вещаят фалит на държави поради липсата на банкрутирала банка), страховете за покачване на лихви и данъци, за загуба на работни места и всички икономически страхотии накуп. В тази глъчка показателно се преплитат противоположни по посока страхове. Дори професионалните анализатори се щурат между очакванията, че световната икономика ще колабира в дефлация и опасенията, че централните банки в САЩ и Европа всеки момент ще отприщят инфлацията, та пороят на обезценените пари да отнесе натрупаното бреме на дълга (и едновременно с това да конфискува всички спестявания, пенсионни и инвестиционни фондове, пътьом да нулира фиксираните доходи).
Психозата, подхранвана от паралелни страхове, панически очаквания, които по никакъв начин не могат да се сбъднат едновременно, е характерен симптом на днешните финансови пазари. Все едно едновременно да се страхуваш от скорошен потоп, хем и от опустошителна суша. Отгоре на всичко липсват обективни данни и за едното, и за другото. Анализаторите, които вече сами със себе си спорят, са съгласни с едно: няма фундаментални причини за последния борсов срив. Данните, публикувани предишните десетина дни, не сочат влошаване на стопанския климат, още по-малко сигнализират нова рецесия или прословутото "двойно потапяне" (брътвеж, предсказващ скорошен по-дълбок срив на световното стопанство, което щяло да падне по-ниско от дъното, достигнато през март-август 2009 г.). Лесно е да приемем, че колективна шизофрения е налегнала световните финанси.
Още от статията на „Сега"
„Данъчни проверяват салама и кашкавала", съобщава „Стандарт"
Данъчните погнаха родните производители на храни. Проверки текат в заводи за производство на месо, напитки и други хранителни продукти. Оказало се, че масова практика е доставките на алкохол, безалкохолни напитки и храни в заведенията по морето да се извършват без документи, не се издават фактури, а покупките са финансирани с укрит оборот. Това установила проверката на НАП в Слънчев бряг през почивните дни.
От приходната агенция са проверили и най-голямата борса в курорта за храни и напитки. Така станало ясно, че борсата също укрива значителна част от оборота си. Именно затова данъчните се върнали още по-назад по веригата и погнали производителите. Все още е рано обаче да се каже какви санкции грозят заводите. По време на проверката в курортния комплекс се установило, че двете новопостроени крила към хотел "Чайка", както и ресторантът към него, ще бъдат затворени, тъй като не отговарят на изискванията за задължителната категоризация.
Още от статията на „Стандарт"
„Метрото вдигна цените на имотите покрай него", анализира „Дневник"
"Жителите на "Надежда" вече може да се счита, че живеят в центъра на София, защото с кола и велосипед са на 10 минути до Централните хали, а с откриването догодина и на втория метродиаметър - за 5 минути." Думите са на премиера Бойко Борисов при откриването на ремонтирания булевард "Ломско шосе" в началото на юли.
Може да се спори дали "Надежда" е в центъра, но е сигурно, че метрото повиши стойността на имотите край него. Интересът към жилища и обекти, разположени по трасето, му е голям, единодушни са брокери.
Тенденцията, позната от други столици, става характерна и за българската. Според компаниите за имоти интерес има не само към жилищата, но станциите приличат инвеститорите на бизнес сгради и особено тези, които влагат парите си в търговски обекти.
Цените на незастроените терени са между 20 и 50% по-скъпи от тези на по-отдалечените в същия район. Някои от моловете бяха построени, а други се строят в момента в близост до метростанция. Хранителните вериги също планират обектите си в близост до метрото. "Тези места в момента са добра инвестиция, защото се очаква възходящият тренд на цените да продължи", смята Калоян Богданов, маркетинг директор на "Адрес недвижими имоти".
Жилища
"В последните години се наблюдава повишение на интереса към имотите в близост до метроспирките, като тази тенденция ще продължи и през следващата година, когато се очаква да бъде пусната и втората метролиния", продължава Калоян Богданов.
Още от статията на „Дневник"
„Държавата ще отвори единствената оферта за „Булгартабак", информира „Монитор"
Процедурата за продажбата на „Булгартабак" продължава и държавата ще изчака подаването на обвързваща оферта от единствения кандидат-купувач за тютюневия холдинг. Това стана ясно вчера от изявлението на шефа на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол Емил Караниколов пред националното радио. През миналата седмица от надпреварата за „Булгартабак" се отказа световният цигарен гигант „Бритиш американ табако", но процесът по раздържавяването на 79,83 на сто от собствеността продължава с компанията "БТ инвест". В дружеството, което е със седалище във Виена, има 75 процента държавно участие на Руската федерация, уточни Караниколов.
Според консултантите от „Сити" няма причини да се съмняваме в нивото на последния кандидат за холдинга, каза шефът на агенцията за приватизация. Оценката на посредниците е, че инвеститорът е изключително сериозен и ще подаде добра оферта.
През изминалата седмица е проведена среща с инвеститора, стана ясно вчера. На нея кандидат-купувачът е бил уведомен, че процедурата продължава, но това съвсем не означава, че ще има сделка с него. Руснаците от Виена ще трябва да отговорят на изискванията, които са заложени като цели за тази сделка. Само при това положение ще бъде подготвен проектодоговор, който трябва да бъде одобрен от надзорния съвет на агенцията. Това е и политическият орган, който ще каже дали в крайна сметка са постигнати целите.
След обявяването на процедурата бяха купени документи от 9 заинтересовани компании, между които и най-големите стратегически инвеститори, припомни Караниколов.
Още от статията на „Монитор"
„Лекарството срещу нова финансова криза се нарича "повече Европа", казва в интервю за „Класа" Андрей Ковачев, евродепутат от ГЕРБ
Г-н Ковачев, задава ли се нова финансова криза според вас и в каква степен тя може да се отрази на икономическата ситуация в България?
- Миналият петък не беше от най-щастливите за фондовите пазари. През почивните дни чух наистина различни анализи. Някои икономисти смятат, че България може да бъде сериозно засегната, други са на мнение, че няма непосредствена опасност.
Знаете, че лидерите на Европейския съюз заседаваха миналата седмица, а консултациите на ниво министри не престават, понякога и по телефона. Вярвам, че се вземат адекватни решения, които ще гарантират стабилността на еврото. Единната европейска валута, между другото, е и една алтернатива на щатския долар.
Аз съм умерен оптимист, че Европейският съюз ще съумее да отговори на опасността от нова финансова криза. Съюзът и не може да си позволи друго, ако иска да запази своята конкурентоспособност и да има подобаваща тежест в световен мащаб. Надявам се, че ЕС ще тръгне по пътя на по-силна интеграция, на по-тясна взаимосвързаност на финансовите си системи. Знаете, че беше решено да се въведе т. нар. Европейско икономическо управление - пакет от 6 законодателни предложения, чиято цел е да се преодолеят някои грешки от последните години, станали още по-видими заради кризата. Една от мерките се състои в това, че преди да бъдат приети, националните бюджети трябва да минат през един своеобразен КПП на Европейската комисия, т.е. да отговарят на редица конкретни критерии.
За мене правилното решение срещу кризата е „повече Европа", повече евроинтеграция. Това е обратното на тезата на някои популистки настроени политици, най-вече от Северна Европа, които се стремят да печелят влияние с искания за повече изолация на проспериращите от проблемните държави.
Някои политолози наистина смятат, че кризата е разрушила старото делене на Западна и Източна Европа, заменяйки го с деленето на Северна и Южна. Така ли е всъщност?
- Наистина има подобни анализи, съществуват и подобни рискове. Да, в Северна Европа има по-висок стандарт на живот, повече социални придобивки, десетилетия наред държавите са провеждали силна социална политика. Това са и страните, където в момента има популистки тежнения за затваряне в собственото благополучие. Подобни гласове се чуват дори в Германия, която винаги е била мотор на европейската интеграция.
Днес, повече от 20 години след обединението на Германия, направено под мотото „Обединена Германия в обединена Европа", под съмнение се поставя една от нейните основни ценности - евросолидарността. Обяснимо е защо тези по-силни и заради това по-социални икономики не желаят да делят благата и придобивките си с южните народи. На юг има проблеми - нека го кажем честно - вследствие на грешките на политици от целия спектър - довели до свръхдефицити, проблеми с изплащането на външни дългове, невъзможност за справяне без външна помощ. Гърция е типичният пример за такава ситуация.
Какво трябва да се направи тогава?
- Отговорните политици трябва да обяснят на гражданите на държавите от Северна и Западна Европа, че на практика няма алтернатива. Не могат да се случат всякакви екзотични идеи като създаването на Северно Евро и Южно Евро, на два валутни съюза - всичко това би довело до много негативни последици за целия континент.
Ще ми се да повторя - лекарството се нарича „повече Европа" - и ползите от него ще са целият Европейски съюз, включително и за Севера. Та нали дори по-големите вноски на тези страни в бюджета на ЕС многократно се връщат при тях - за доставката на оборудване, за изпълнението на големи проекти в южните страни.
Отговорност на националните политици в богатите държави е да представят така нещата на своите граждани, че те да се върнат на европейския коловоз, на пътя към евроинтеграцията.
Още от статията на „Класа"