Пред нас стои редица от алуминиеви кенчета, но не се вижда напитка в тях. Вместо това, тези кенчета са предназначени да държат тоалетни принадлежности като шампоан, душ гел и сапун за ръце, подправки като кетчуп или пък препарати за почистване на домакинството. Така започва бизнес статия на BBC, която дава пример с една стартираща компания и нейното разбиране за алуминия.
В Лондон се намира центъра за изследвания и разработки на Meadow - стартъп, който е разработил нова система за опаковане. Идеята им е да преместят продуктите, които в момента са опаковани в пластмаса, в алуминиеви кутии.
Основателите на този бизнес вярват, че това може да бъде следващата голяма стъпка в намаляването на количеството пластмасови опаковки в света, благодарение на високия процент на рециклиране на алуминиевите кутии в сравнение с пластмасовите - 81% срещу 52%, според данни от Националната база данни за отпадъци от опаковки.
От Meadow са взели типичната алуминиева кутия (кенче) за напитки и са я модифицирали, така че да се поставя в кутия, която може да бъде оборудвана с всякакви опции за дозиране. Така че, в зависимост от съдържанието, може да имате помпа, капачка с стискаща се капачка, дюза за пръскане, капачка на винт или други опции.

Източник: iStock
Самата кутия има запечатана горна част и гънки по краищата, за да е ясно, че съдържанието не е за пиене. Когато кутията е празна, тя може да бъде извадена за рециклиране и заменена с нова. Производителят на алуминиеви кутии Ball, който вече предлага рециклируеми алуминиеви опаковки за шампоани и лосиони, е инвестирал в Meadow и ще предложи системата на големите марки за лична хигиена, с които работи.
"Осъзнахме, че най-зеленият контейнер вече съществува - алуминиевата кутия. Затова се замислихме какво трябва да направим, за да го внедрим в нови индустрии", казва Виктор Люнгберг, съосновател и главен изпълнителен директор на Meadow, който е базиран в Стокхолм, Швеция.
Алуминият има силни характеристики за рециклиране; счита се за безкрайно рециклируем, в сравнение с пластмасата, която губи качеството си след многократно рециклиране. Освен това е по-лек от стъклото, така че енергията, необходима за транспортиране на алуминиеви кутии, е значително по-малка от тази на стъклените бутилки.
Винената индустрия вече е изпробвала алуминиеви бутилки в пълен размер, като био марката Vinca ги пусна на пазара през март чрез Tesco. Тази година Aldi също пусна на пазара вино със собствен етикет в алуминиева бутилка.
Всъщност, повече индустрии са готови да направят този скок, тъй като новите разпоредби на ЕС за опаковките и отпадъците влизат в сила през януари 2030 г., според които всички опаковки трябва да бъдат поне 70% рециклируеми. До 2038 г. минималното ниво на рециклируемост на опаковките ще скочи до 80%.
Какво може да възпрепятства производството на алуминий?
Производството на нов алуминий е енергоемко. Необходима е почти два пъти повече енергия за производството му от стъклото. Изчисляването на въздействието върху околната среда от алуминия в сравнение със стъклото е сложно и често най-добрият избор зависи от това какво се доставя. Цената определено е фактор, според Марк Лансли, собственик и главен изпълнителен директор на Broadland Drinks, която доставя алуминиевото бутилирано вино на Aldi и планира друго подобно пускане на пазара тази година.

Източник: Rusal
Алуминият, обяснява Лансли, е с една трета по-лек от стъклото, спестявайки около 900 грама емисии на CO2, но е четири пъти по-скъп. Той признава, че поема допълнителните разходи заедно с Aldi в името на иновациите, но казва, че по-широкото разпространение на алуминия зависи от намаляването на цената му.
"Трябва да преодолеем тази цена. Трябва да продадем предимствата и по-добре да обясним по-ниския въглероден отпечатък, който алуминият има", подчертава Лансли.
Потребителите също ще трябва да се адаптират към различно изглеждащите опаковки. Според Лансли, винената индустрия вече се е справила с това предизвикателство, когато е въвела винтови капачки, но що се отнася до опаковките, има някои ситуации, в които само стъклена бутилка вино ще свърши работа.
"Алуминиевите бутилки са по-леки и не се чупят, така че са много по-подходящи за пикник или край басейна. Но пък имате традиция и това, с което хората са свикнали. "Може да отваряте бутилка вино, за да празнувате с приятели или като награда и релаксация. Стъклената бутилка вино е неразделна част от тази култура."
Много от това, което потребителите свързват с любимите си марки, е било умишлено продиктувано от тези марки и промяната на нагласите може да изисква серозно убеждаване, отбелязва Джейми Стоун, експерт по опаковки в глобалната консултантска компания за иновации PA Consulting.
"Големите марки са прекарали десетилетия и са инвестирали милиарди в обучение на клиентите относно отличителните опаковки - помислете за емблематичната бутилка кетчуп Heinz, бутилката спрей Flash или соевия сос Kikkoman", посочва Стоун.
"Алуминият не може лесно да прави оформени опаковки. Това е предизвикателство, когато формата е ключова част от идентичността на марката и разпознаваемостта на потребителите. Помислете колко много ежедневни продукти - като сосове, шампоан, препарат за миене на съдове или овлажнители - разчитат на стискащи се опаковки. Алуминият, бидейки твърд, премахва тази функционалност."
Експертът допълва, че "много голяма част от потребителите искат да видят продукта, който купуват, независимо дали е цветът на сок, консистенцията на лосион или гъстотата на сос. Непрозрачността на алуминия премахва тази визуална връзка."
Марк Армстронг е директор дизайн в креативната агенция Marks, която е проектирала опаковки за Starbucks. Той смята, че една от причините, поради които алуминиевите опаковки не са се превърнали в норма, е, че производителите имат отдавна установени линии за пластмасови опаковки. Те биха изисквали значителна модификация или подмяна, за да се обработва алуминий, на висока цена.
"И наистина, повечето алуминий за хранителни цели се нуждаят от вътрешни лакови или полимерни покрития, които също трябва да отговарят на насоките за рециклиране", добавя Армстронг.
"Алуминият е може би шампионът на рециклируемите материали. Но опциите за дозиране и възможност за повторно запечатване често разчитат на вторичен пластмасов материал. Това след това компрометира рециклируемостта за потребителите, ако изисква от тях да отделят материалите за рециклиране, което значително отслабва привлекателността."
Иновациите в устойчивостта на пластмасата също не могат да бъдат пренебрегнати, от разработването на такива, които могат да се рециклират безкрайно, до такива, които са биоразградими. Поради тази причина Джейн Парамор, ръководител на отдела за устойчиви опаковки в консултантската компания за устойчивост Anthesis, твърди, че пластмасата все още може да се окаже предпочитана опаковка на марките.
"Пластмасите остават изключително подходящи за много приложения за опаковане поради своята издръжливост, инертност и гъвкавост на дизайна", подчертава Парамор.