„380 бона за хотел на плажа”, „Край на паркирането по булевардите”, „Догодина ще се вдигнат и стажът, и вноските за пенсия”, „Корпоративна банка - предпочитана и от тази власт”

„380 бона за хотел на плажа", разкрива от първата си страница „Стандарт"
Китни хотели в най-добрите ни курорти се продават за жълти стотинки. Те са на собственици, които не смогват да си плащат кредитите. Сега с построените комплекси се разпореждат частни съдия-изпълнители. В сайта на тяхната камара се предлагат 13 хотела. Най-скъпият е 6-етажният "Астория бийч" в Златни пясъци. 11 104 кв. метра се продават срещу 7 млн. лв.

Това прави смешните 630 лв. на квадрат за напълно оборудван хотел с открит басейн и тенис кортове само на 30 метра от брега. "Астория бийч" е на братята Красимир и Стефан Джанкови, които не са се разплатили с банка.

До 222 лева на квадрат е паднала цената на изкаран на тезгяха хотел в Сандански.
Още от статията на „Стандарт"

„Край на паркирането по булевардите", информира от първата си страница „Монитор"
Столична община въвежда забрана за паркиране по някои от ключовите столични булеварди и вместо синя зона там да се начертаят бус ленти. В плановете на кметството засега попадат булевардите "Дондуков", "Христо Ботев" и "Мадрид".

По "Христо Ботев" вече е забранено паркирането, защото част от трасето е затворено. Методът проработи и отсега нататък ще се премахва синята зона на улици, по които текат ремонти, каза Марчело Доковски, съпредседател на Центъра за градска мобилност.

Платено паркиране да въведе Столичната община около моловете и столичните пазари, обмислят на "Московска" 33. Идеята беше представена вчера на дискусия за въвеждане на нови правила за паркиране в столицата.

Като първа реформа се гласи обособяването на три платени зони: синя, където до 2 часа престой ще се плащат 3 лв. В зелена зона пък 3 часа ще струват 2 лева, а жълта излиза левче за 3 часа, обясниха от общината.

"Сегашната синя зона ще се раздели вече на синя и зелена, ако след 1 юни общинският съвет гласува окончателно идеята. А жълтата зона ще се въведе догодина", обясни съпредседателят на Центъра за градска мобилност Марчело Доковски. Той поясни, че жълтата зона ще е в по-натоварените места в различни квартали на София като молове и пазари.
Още от статията на „Монитор"

„Догодина ще се вдигнат и стажът, и вноските за пенсия", предупреждава от първата си страница „Сега"
Стабилността на пенсионната система ще разчита основно на универсалните пенсионни фондове, тъй като само за вноските в тях се предвижда увеличение, личи от проекта за реформа, който се предлага за обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Той трябва да се дебатира в края на май, първите промени се очакват от 1 юли догодина.

Предлагат се три варианта за преразглеждане на размера на вноските за задължителното допълнително осигуряване, т.нар. втори стълб, който се отнася за родените след 1 януари 1960 г. Там парите се трупат в индивидуални партиди.

Единият вариант предлага цялата лична вноска на осигурените лица за фонд "Пенсии" към Държавното обществено осигуряване в размер на 7.1% да се прехвърли от 1 януари 2012 г. в т.нар. втори стълб. Освен това има предложение тази вноска да расте и до 2015-а да стане 10%. Този вариант обаче трудно ще мине, тъй като изваждането на тези пари ще дестабилизират тежко НОИ.

А дебатите за промяна на пенсионната система започнаха с цел да се ограничи огромното дофинансиране на осигурителния институт от държавния бюджет. В момента близо половината от необходимите средства за изплащане на пенсии и обезщетения идват от бюджета. Освен това най-големите експерти в общественото осигуряване припомнят, че в условия на криза спестяванията във втория стълб могат да се стопят, докато в общественото осигуряване пенсиите се гарантират от държавата.

Друг от предложените варианти също бърка в бюджета на общественото осигуряване, тъй като предвижда вноската в универсалните фондове да скочи с 3%, но с толкова да се намали задължението към НОИ, което в момента е 11% и се дели между работника и работодателя. Третото предложение е за периода 2011-2015 г. вноската в пенсионните фондове от 5% да стане 10%. Тази вноска също се плаща в съотношение 60:40 работодател - работник. Има и идея за стимулиране на допълнителното доброволно пенсионно осигуряване чрез увеличаване на съществуващите данъчни облекчения от 10 на 15% за вноските за трета пенсия.
Още от статията на „Сега"

„Корпоративна банка - предпочитана и от тази власт", разкрива от първата си страница „Дневник"
Една банка управлява почти половината пари на 18 от най-големите държавни дружества. Това се потвърди от данните, които финансовото министерство предостави в събота следобед за депозитите на компаниите с преобладаващо държавно участие.

Корпоративна търговска банка (КТБ) управлява 48% от тези средства (408 млн. лева) към март 2010г. Втората банка след нея има дял по-малко от 10%. Кредитната институция очевидно е станала още по-предпочитана от новата власт, защото сравнения и анализ на цифрите показват, че парите на държавните компании са намалели по време на управлението на кабинета "Борисов", но делът на КТБ се е увеличил.

През август 2009г. той е бил 35%, а през декември - 46%. Към края на март КТБ съхранява поне половината или повече от 50% от парите на 9 от 18 -тедружества. Шест от тях всъщност са дъщерни на енергийния холдинг (БЕХ) и разполагат с най-големи парични наличности и депозити.

От парите на някои от компаниите, и то на най-атрактивните - БЕХ, ТЕЦ "Марица Изток 2", "Булгартрансгаз", КТБ държи дори 70-80-90%. От общия пазар на банкови фирмени депозити тази банка притежава едва 6%.

От справката на финансовото министерство стана ясно, че ако самата власт (министерствата) са избрали да депозират парите си в най-големите банки, то държавните компании предпочитат да се договарят с такива извън челната петица по пазарен дял. И въпреки, че има посочени някакви принципи, по които държаните фирми избират кой да упрявлява парите им, не е ясно как точно са се вземали конкретните решения.

Банката, която концентрира все повече държавни средства е мажоритарна собственост на фирми, свързани с Цветан Василев, който е председател на Надзорния й съвет. Кредитната институция през последните две години финансираше покупката на вестници и телевизии. Така беше създадена "Нова българска медийна група", която е собственик на е "Телеграф", "Монитор", "Политика", "Меридиан мач", "Засада", "Борба", "Уикенд" и др. КТБ е и сред най-големите рекламодател в тези медии, въпреки че те са масови, а тя таргетира корпоративни клиенти. Групата има в портфолиото си и ИПК "Родина", и разпространителски фирми.

Публична тайна е, че Цветан Василев беше (и все още е) приближен до ДПС, като топлата връзка между банкера и партията на Ахмед Доган се осъществява от Делян Пеевски, който неофициално ръководи медийната група, докато неговата майка Ирена Кръстева официално се води управител.
Още от статията на „Дневник" и Още по темата от „Дневник"

„Само 4 министерства ще правят под 20% съкращения на разходите", информира от първата си страница „Класа"
В четири министерства съкращаването на разходите няма да е от 20 процента, съобщи финансовият министър при откриването на националната кампания „Аз обичам спорта" вчера в Борисовата градина. Министерствата на отбраната, на околната среда и водите, социалното и на вътрешните работи ще свият харчовете си под лимита от 20 на сто, определен за всички държавни ведомства.

Вътрешното министерство ще намали разходите си с 10%, както е гласувано от кабинета. Там ще съкратят 3000 служители. Министерският съвет също ще намали разходите си с 20%, с толкова ще орежат бюджета на всички общини. Дянков обясни, че съвсем малко ще е съкращението на разходите на Министерството на отбраната, където обаче трябва да бъдат дадени допълнителни средства за доставката на транспортни хеликоптери на ВВС. По думите му съкращаването на харчовете няма да достигне 20% и в екоминистерството „заради лошата работа на предишния министър Джевдет Чакъров". От ведомството обясниха за „Класа", че съкращаването на хора е направено още през септември 2009 г., а в много дирекции специалистите са на санитарния минимум.

„Преструктурираха се дирекции, създадоха се нови екипи, структурира се нова дирекция „Климат", без да се надвишават щатовете. Икономиите сега няма да дойдат от съкращаване на хора, а от пари за командировки и семинари, съкращаване на капиталовите разходи във всички звена", допълниха от МОСВ. Според ексминистър Евдокия Манева съкращаването на средствата във ведомството ще бъде с около 10% от бюджета за 2010 г., което е близо 5 млн. лв.

Министерството на труда също няма да е задължено да изпълни поставените пред останалите ведомства икономии, за да има средства да плаща помощи за социално слабите в кризата. Ще бъдат пощадени и щатните служители на приходните агенции - НАП и митниците.
Още от статията на „Класа"

„Рецесия в депресията" е заглавието на седмичния коментар в „Сега" на д-р по икономика Емил Хърсев
Докъде (до колко, докога) ще пада еврото? Това е най-често задаваният въпрос, на който финансистите избягват да отговарят. Ако някой знае сигурния отговор, може да стане милиардер през следващите дни. Стига да е готов да загуби няколко милиона, ако му изневери пророческата дарба. От края на миналата седмица техническият анализ предрича общата валута да падне до 1.245 долара за евро (това прави 1.571 лева за долар) преди да се стабилизира.

Колко трайна ще бъде тази стабилизация, след като се оказа, че засега "вълчият пакт" плаши гаргите, но не респектира глутниците финансови хищници, които продължават да залагат срещу европейската валута и успешно ръфат цели проценти от стойността й. "Вълчи пакт" нарече шведският министър Андерс Борг договорения през миналия инфарктен уикенд в Брюксел антикризисен план за еврозоната, подкрепен от Европейската комисия и другите членове на евросъюза. Този пакт трябваше да покаже сила и да сплаши спекулантите, изкушени "да разкъсат по-слабите държави". Стара Европа реши да събере 60 млрд. евро фонд за бързо реагиране и 440 млрд. двустранни гаранции, които да обезпечат бъдещи емисии от облигации в подкрепа на държавите от еврозоната, които пропаднат в гръцки тип финансов колапс. МВФ добави още 250 млрд. евро към пакта. Но договорените мерки успяха да сплашат пазара само ден до пладне.

Още във вторник пазарът се обърна и едва тръгнало нагоре, еврото отново пропадна и продължава да девалвира. Трябва да потърсим причините за това недоверие, за да преценим дали зад него се крият само спекулативни нагласи или доста по-сериозни аргументи. Очевидно след двудневен размисъл пазарът е преценил "вълчия пакт" като недостатъчно мощен да се справи с проблемите, надвиснали над европейските държави и в частност - над еврозоната.

Скептичната оценка има основания. Наистина 110 млрд. евро са достатъчни, за да посрещат падежите на гръцкия държавен дълг през следващите три години и да спасят кредиторите на Гърция от възможен фалит на държавата длъжник. Но 1 трилион евро не стигат да измъкнат свръхзадлъжнелите европейски държави. А покриването на един дълг с друг дълг е всичко друго, но не и решение на дълговата криза. Според мен не в размера на интервенционния пакет е големият проблем на европейския антикризисен план. Работата е там, че пактът от Брюксел поставя повечето страни от европейския съюз пред една нерешима дилема. Затъналите страни стоят пред двойна беда: От една страна, брюкселският консенсус налага на всички страни от съюза политика на затягане на дисциплината с цел да свият умопомрачителните бюджетни дефицити и държавни дългове до пределите, наложени от Пакта за стабилност.
Още от статията на „Сега"

„Новата фаза на кризата - спасяване на спасителите", е заглавието на статия на Нуриел Рубини, предоставена на „Дневник" от Project Syndicate
Една от интерпретациите на финансовите кризи е, че те са според прочутата фраза на Насим Талеб явления "черен лебед" - непланирани и непредвидими, но способни да променят хода на историята.

В новата ми книга "Икономика на кризите" (Crisis Economics), която разглежда не само сегашната, но и десетки други от историята - както в развити, така и в развиващи се икономики, твърдя, че всъщност са предвидими "бели лебеди".

Това, което се случва в момента - втората и по-опасна фаза на глобалната финансова криза - също бе предвидимо.

Кризите са неизбежен резултат от натрупването на макроикономически, финансови и политически рискове и слабости: надуване на балони при активите, прекомерно поемане на рискове, кредитен бум, лесни пари, неадекватен надзор и регулация на финансовата система, алчност и рискови инвестиции от банки и други финансови институции.

Историята показва още, че финансовите кризи имат склонност да се променят с времето. Подобните на тази, в която попаднахме, са започвали заради прекомерното задлъжняване в частния сектор - домакинства, банки и финансови институции, фирми и компании.

Това от своя страна води до задлъжняване на публичния сектор, тъй като фискалните стимули и прехвърлянето върху обществото на частните загуби (т.нар. програми за спасяване) предизвикват опасно покачване на бюджетните дефицити и натрупването на публичен дълг.

Макар тези фискални стимули и спасителни програми да са били необходими,  за да се попречи Голямата рецесия да се превърне в Голямата депресия ІІ, трупането на публичен дълг върху частния има много висока цена. Тези огромни дефицити и дългове ще трябва да бъдат намалявани чрез по-високи данъци и по-малко разходи, а подобни ограничения - за да се избегне фискална криза - забавят възстановяването в краткосрочен план. Ако фискалните дисбаланси не бъдат посрещнати с намаляване на разходите и увеличаване на приходите, остават само два варианта: инфлация или банкрут.

Първият е за  държавите, които заемат в собствена валута и така могат да монетаризират своя дефицит, а вторият -  за тези, които вземат кредити в чужда валута или не могат да печатат своя собствена.
Още от статията на „Дневник"

„Държавата капитулира пред контрабандата", обобщава „Сега"
"В момента службите са наясно, че трябва да съберат 500 млн. лв. отгоре, ако искат да имат заплати накрая на годината". Това обяви само преди дни премиерът Бойко Борисов, притиснат да обясни защо властта не се справя с контрабандата. И обеща, че в следващите седмици сме щели да чуем "за добри операции в посока пресичане на контрабандата на цигари". Първата от тях вероятно бе неговата здравно-просветна беседа към пушачите, които се подвеждали от по-ниската цена на контрабандните цигари. "Тютюнът в тях е с по-голямо съдържание на катран и е по опасен за тяхното здраве. Така че, тази цена те ще я платят. Плаша ги, да го знаят", опита с добро и с хумор Борисов.

Всъщност, драматичното рухване на приходите в държавата изобщо не е смешна тема и скоро може съвсем да ни разплаче. За него може да има само две обяснения - свиване на потреблението или увеличаване на контрабандата. И докато за първото има логика, то със сигурност няма как да се оправдае процъфтяването на контрабандата. Нещо повече, управляващите се оставят всекидневно да бъдат удряни с тази тема, без да дават дори вид, че правят нещо срещу нея.

Дори още по-абсурдно е, че властта си признава ръста в незаконния внос на цигарите - с 10-15 на сто за миналата година. Още поне толкова ръст се очаквало тази година заради шоковото вдигане на акциза. Самият шеф на митниците Ваньо Танов, който е бивш директор на ГД "Борба с организираната престъпност" в МВР прогнозира, че все повече и повече контрабандни цигари ще влизат у нас.

А Танов бе рекламиран за митничар №1 с това, че като шеф на антимафиотите е участвал в много разработки точно срещу контрабандата. Но тогава разни партийни и професионални фактори му пречели. Обявено бе, че той вече ще е с развързани ръце и с всичките си познания щял да удари цигарената и спиртната далавера. На деветия месец от своето управление премиерът Бойко Борисов пак ни обеща страхотни удари срещу подобни афери. А в същото време шефът на митниците ни обяснява защо контрабандата на цигари не може да бъде спряна. Причината била, че страната ни е атакувана от контрабандисти от Сърбия, Румъния и Гърция, където цигарите са по-евтини. Отделно родните производители участвали в далаверата, проблем били и куфарните търговци. И едва ли не нищо не може да се направи.

Всъщност, много от управляващите застъпват тази теза. Преди дни депутатът Стоян Мавродиев обяви от телевизионния екран, че когато тръгнали да увеличават акциза на цигарите, били наясно колко много щяла да се увеличи контрабандата.
Още от статията на „Сега"

EВН взема дела на "Алпине" в "Горна Арда", информира „Монитор"
Австрийската компания ЕВН остава партньор на държавата в проекта за изграждане на хидрокаскадата "Горна Арда", след като другият акционер в консорциума - "Алпине Бау", се е оттеглил от участие. Това съобщиха от дружеството, което управлява електроразпределителната мрежа в Югозападна България.

След оттеглянето си "Алпине Бау" прехвърля всички права и задължения в проекта на ЕВН. Очаква се компанията в най-скоро време да предложи на НЕК актуализирано споразумение за сътрудничество по проекта, отразяващо новите обстоятелства.

Това вероятно ще наложи и промяна на правителственото решение от септември 2009 г., с което за инвеститори в проекта бяха определени ЕВН и „Алпине Бау", за да заменят турския участник CCG. Така ЕВН ще получи самостоятелно дял от 30% от хидроенергийната компания "Горна Арда", която бе създадена през 1999 г.

От ЕВН са категорични, че промяната на дяловото участие в проекта няма да доведе до забавяне на работите. Напротив, те се стремят към ускоряване на партньорството с държавното дружество, за да гарантира максимално бърз старт на "Горна Арда" и осигуряване на зелена енергия от водноелектрическите централи на каскадата за клиентите на компанията в региона.

Проектът на каскадата предвижда изграждането на три язовира и водноелектрическа генерираща мощност до 170 MW по течението на река Арда. Стройността й се оценява на 500 млн. евро.
Още от статията на „Монитор"

„Строителен фараон изчезна в Полша", разкрива „Стандарт"
Ужилените от строителните пирамиди под тепетата се увеличиха с още 30 семейства заради нов фараон. Матейчо Славчев заряза недовършен комплекса от кооперации в жилищен район "Тракия" и изчезна в чужбина. Според последните телефонни разговори най-вероятно предприемачът се крие в Полша.

Фирмата на Матейчо е третата строителна пирамида, която рухва с гръм и трясък

под тепетата от началото на кризата. Апартаментите в недостроени сгради, които се продават от съдия-изпълнители пък, се роят ежемесечно. Крак в шумните фалити повлякоха собствениците на скандалната "Рея 96", която измами десетки семейства с прибрани авансово суми за недовършените апартаменти в баровския комплекс "Колодрума". След тях предприемачът Стоян Анастасов подпали чергата на клиентите си, купили на зелено апартаменти в квартал "Кючюк Париж". Сега поредните измамени вложители издирват Матейчо, който уж строеше със замах хубави блокчета в "Тракия".  Тенденцията за фалити в строителството се засилва и въпреки рестарта на ипотечните кредити, пикът на срутващите се пирамиди тепърва предстои, коментират анализаторите на пазара на недвижими имоти под тепетата. Причината е, че повечето малки фирми не са разполагали със стартов капитал и обикновено действат с кредити и прибраните авансово вноски на клиентите си. С част от парите обаче предприемачите купували нови терени за строителство, вместо да довършат вече започнатите жилища на вложителите си. След срива на пазара малките фирми вече няма от кого да теглят авансови вноски, а голяма част от средствата вече са изразходвани извън основната дейност.

Днес в града се роят изоставени кооперации и блокове, изкарани на публична продан от съдебни изпълнители. Сделките с тях обаче не вървят, защото голяма част от сградите са далеч дори от Акт 14. На практика те се продават като парцели, защото не фигурират като сгради в регистрите.
Още от статията на „Стандарт"

„София е сред най-надеждните платци за бизнеса", казва в интервю за „Класа" кметът на столицата Йорданка Фандъкова
Г-жо Фандъкова, има ли проблем със събираемостта на данъците и таксите в София и съответно има ли риск за изпълнението на бюджета и за основните проекти в София?
- Когато формирахме и гласувахме бюджета, ние го планирахме много внимателно. Когато влязох в общината през 2009 г., тя беше в стабилно финансово положение, което е заслуга на управлението на г-н Бойко Борисов като кмет. Сигурно ще се изненадате, но към 5 май изпълнението на годишния план за събиране на данъци и такси в София е 44%, повтарям - на годишния план. Резултатите показват, че събираемостта ни е по-висока в сравнение със същия период на миналата година. Това е много показателно и ни дава основание да мислим, че ще изпълним приходите си в тази част. Работим успешно и по останалите приходи, които сме заложили. Всичко това ни позволява да изпълняваме проектите, които сме предвидили, и да бъдем един от най-надеждните платци за бизнеса. Още през март успяхме да преодолеем забавените плащания към бизнеса и вече се разплащаме в срок с фирмите. Общинските дружества, които имаха задължения, също до голяма степен преодоляха този проблем.

Тежката зима отвори много дупки по улиците на София, гражданите всеки ден се сблъскват с проблема. Какво прави общината в тази посока?
- Смятам, че хората вече виждат резултатите от нашата дейност. Действително след тежката зима се отвориха изключително много дупки, бих казала дори цели ями. Започнахме да работим по въпроса веднага щом времето ни позволи. Първия месец не можеше да се види резултатът, но хората вече виждат, че по основните трасета ремонтите са почти приключили, а някъде са и изцяло завършени. Говоря за Околовръстния път, където имаше толкова тежки участъци, че беше почти невъзможно да се мине. Говоря и за „Княжевско шосе", „Цариградско шосе", бул. „България", „Симеоновско шосе", „Ботевградско шосе" - както виждате, все основни артерии за града. Целта ни беше да приключим с тези ремонти до края на април, за да могат фирмите да започнат работа и в кварталните улици и те вече работят в кварталите. От време на време правя обиколки из различни квартали, за да се уверя, че фирмите работят, и виждам, че го правят. Ремонтите, разбира се, затрудняват движението и често ми задават въпроса защо не се работи само през нощта и през почивните дни, когато трафикът е по-слаб. Винаги отговарям така: София е огромна и ако поставим по този начин задачата, това означава да ремонтираме 2-3 години. Не е възможно, така че ще изтърпим тези затруднения. Важното е, че в момента се асфалтират по-големи участъци, така че да бъде трайно. Има гаранционен срок, упражняваме добър контрол и фирмите ще асфалтират за своя сметка, ако на ремонтиран участък отново се отвори дупка. Мен лично това не ме устройва, защото пак ще се затрудни движението. Затова и залагаме на по-голямата сигурност.

А ще има ли цялостни ремонти на улици?
- Да, и това е по-важното. Вече завършихме преасфалтирането на 3 улици в квартал „Триъгълника" в „Надежда". Те бяха разкопани за прокарване на канализация, така че се координирахме добре със „Софийска вода". Там изграждаме и нов мост, който да свърже „Триъгълника" с „Надежда", защото заради строежа на метрото хората няма откъде да минават. След приключване на проекта по водния цикъл предстои изграждане на канализация и цялостно преасфалтиране на бул. „Черни връх" и ул. „Бяла черква", което ще се усети от софиянци, защото това са важни артерии. Разбирам исканията на хората от някои квартали, но и те трябва да разберат, че не е разумно при ограничения ни финансов ресурс да се асфалтират улици, които все още нямат канализация, за да ги разкопаем напълно след година-две, за да се сложат тръбите.
Още от интервюто на „Класа"

"Един инвеститор срещу административния ад", интервю на „Дневник" с Алекс Хайрабедян, изпълнителен директор на "Пайплайф България"
Алекс Хайрабедян е живял в България до 15-ата си годишнина. Преди четири години се завръща отново в страната като представител на компанията "Пайплайф", за която работи повече от десет години (виж визитката на фирмата). Менажира проект за завод за пластмасови тръби, прицелен в пазара на Балканите и за който през януари 2009 г. българското дъщерно дружество на компанията получава сертификат за инвеститор клас А. Документът "служи единствено за изграждане на имидж и нищо повече", е изводът на Хайрабедян след година и четири месеца, през които преминава през няколко кръга на административния и нормативен ад в държавата. Напомняме - действието се развива в период на задълбочаваща се криза и срив на чуждите инвестиции.

Официално сертификатът беше връчен на компанията в края на април т.г., на тържествена церемония от министъра на икономиката Трайчо Трайков. Почти по същото време стана ясно, че агенцията за инвестиции подготвя промени в правилника към закона, които да разширят обхвата и да облекчат условията за чуждите вложители. Решихме да ви представим историята на този инвеститор клас А, защото, ако държавните институции, местната власт и частните монополисти не променят манталитета си, и най-прекрасните текстове на хартия няма да помогнат на България да привлече наистина качествени капитали. И защото сме убедени, че преживяното от Хайрабедян за съжаление не е изключение.
Г-н Хайрабедян, как реши компанията "Пайплайф" да построи завод в България?
- Идеята дойде с развитието на потенциала на балканския пазар. Изчислихме, че при 40 млн. жители предполагаемият обем е доста сериозен и може да бъде сравняван с пазар като Полша. Така взехме решение да започнем производство. Двоумяхме се между Южна Румъния и България, спряхме се тук, защото мястото е по-централно.

Няма да сте единствената фирма, която предлага тръби, притеснява ли ви конкуренцията?
- Има засилена конкуренция, но компаниите, които работят с нови технологии, са малко. В завода ще произвеждаме с най-новото поколение машини за България. Изделията ни ще бъдат с по-добро качество и по-ниска себестойност.

Освен това конкуренцията е при стандартните продукти, а "сърцето на производството" ни ще бъдат профилирани тръби за канализация. Технологията позволява с малък разход на суровина да се произведе нещо изключително здраво и на ниска себестойност. От 2006 г. продаваме такива тръби в България, като ги внасяме от Полша.

С 32.4 млн. евро вложение "Пайплайф" е инвеститор клас А от началото на 2009 г. Какви облекчения сте ползвали досега?
- На практика никакви. И не са виновни отделни хора, а принципът на работа и организацията в държавата. Агенцията за инвестиции на практика няма никакви правомощия. Оттам не могат да направят абсолютно нищо, освен да ни поискат документи, за да ни издадат сертификат.

Той от своя страна служи единствено за изграждане на имидж и нищо повече. Може би за асфалтирането на пътя до завода, ако наистина се случи. Настилката беше лоша още от началото, затова попитахме какво ще стане с пътя. От общината ни отговориха, че ще видят. След това ни поставиха въпроса не може ли ние нещо да направим, аз казах - не. Така общината пое ангажимент да го направи, но само устно.

Местната власт е убедена, че трябва да поддържаме общината вместо нея. В интерес на истината грешката беше наша - ако бяхме разбрали предварително през какво ще минем, най-вероятно нямаше да инвестираме в България.

Как се спряхте на Ботевград за строежа на фабриката?
- След като решихме да инвестираме тук, започнахме да търсим локация. Не получихме никакво съдействие от която и да е било българска институция, включително Българската агенция за инвестиции. Очаквах, че като отида в агенцията, те ще ми кажат "да, чакай да отидем в тази община или онази, тук има общинско място и т.н.". Там обаче получих отговор - "ето ви сайта на индустриалните зони в България, вижте". Нямаше нужда да ми го показват, аз и преди това го бях погледнал.

Очаквах съдействие, защото знам, че има страшно много общински места, които стоят и които можеха да се дадат на инвеститор като нас на преференциална цена, за да вложим парите си, да открием нови работни места и бизнесът да върви.
Още от интервюто на „Дневник"

„Мотивирам чиновника с тояга и морков", казва в интервю за „Стандарт" министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов
Министър Найденов, от доста време чакаме стандарти, които да  гарантират качествени храни. Кога ще станат факт тези правила?
- Първата заявка за връщане на Българския държавен стандарт при  производството на храни беше по отношение на млечните произведения - кисело  мляко, бяло саламурено сирене, кашкавал. Самият аз смятах, че стандартите ще  бъдат въведени много по-бързо, но се оказа, че има съпротива, която преодоляваме  в момента. Отпорът е от определени страни в самите асоциации на производителите.  Те явно нямат интерес от въвеждане на правилата. Има и определени  административни пречки, но ще финализираме нещата, защото намерението ни е  наистина сериозно. Когато подготвяме стандартите, ние работим с представителите  на браншовите организации, за да можем да сме сигурни, че точно това са  правилните рецепти. Очакваме инициатива и от браншовата организация на  хлебопроизводителите за изготвяне на БДС за хляба, същото ще се случи и с някои  от месните продукти. Връщането на правилата, което години наред е било  забравено, е трудно да се възстанови за месеци. На мен обаче ми се искаше първо  да се случи Агенцията за контрол и безопасност на храните.

Изглежда, че тя наистина ще изпревари стандартите.
- Да, това е целта. И това е по-добрият вариант, защото тя ще  контролира прилагането им. Искаме, когато човек купи продукт по БДС, той да е  сигурен, че купува наистина качествена храна. За целта е нужно контролният орган  да бъде един, а това е именно агенцията за контрол и безопасност на  храните.

Колко ще струва създаването на агенцията? Сигурно е по-малко,  отколкото глобата от 60 млн. евро, която може да ни наложи ЕС за забавянето  й?
- Все още не ни грози тази глоба, а създаването на агенцията ще  излезе около 20 млн. лв. Разчетите ни са, че можем буквално да изстискаме този  резерв от бюджета на министерството на земеделието. Иска ни се тази структура да  заработи час по-скоро, защото това е желанието на потребителите и на  производителите. И най-важното, такава е нашата визия за съвременен компетентен  орган, който да дава достатъчно гаранции не само в България, но и за партньорите  ни от Европейския съюз. Има много какво да се прави по отношение на качеството  на храните, количеството и ритмичността на снабдяването. Ако искаш да се наложиш  като производител, трябва да имаш целогодишно производство. Трябва да е ясно, че  примерно партидите сирене трябва да са абсолютно еднакви като качество. Това за  съжаление все още не се прави у нас.

Производителите твърдят, че причината е в липсата на  суровини. Животните намаляват драстично и според статистиката на министерството.  Има ли решение за този проблем?
- Животните наистина са намалели, при това в много пъти. Има  обаче и един факт - след като свършиха агнетата за Гергьовден, това значи, че  има пазар.

Явно обаче пазарът не е достатъчен. Ще започнем ли да ядем  само вносно месо и мляко?

- Големият проблем с животновъдството идва от там, че когато  България е влязла в Европейския съюз, се е съгласила на схема за подпомагане на  единица площ, а само 10% от животновъдите имат земя. По този начин те са лишени  от европейски субсидии. Много страни, които са имали подобен проблем, са приели  и схемата за подпомагане на глава добитък.
Още от интервюто на „Стандарт"