Германия може и трябва да помогне на Гърция! Но не само с пари срещу мизерията, а и с политически натиск срещу системата на привилегии, която доведе страната до сегашното положение, настоява бивш гръцки министър пред радио Deutsche Welle.

През последните няколко десетилетия гръцкият народ избираше все правителства, които му обещаваха невиждано благоденствие. Това не беше празно обещание. Благодарение на неограничените кредити, които Гърция получаваше от европейския финансов сектор, това обещание (за съжаление) беше напълно изпълнено, пише в Ди Велт бившият гръцки министър на екологията Стефанос Манос, днес лидер на либералната партия Драси.

Благосъстоянието стана действителност, а народът се отблагодари на политиците, които се бяха погрижили за него. Едва през 2010 финансови пазари и банки се опомниха и кредитният поток секна. Гърция изпадна в едно безнадеждно състояние и апелира за помощ.

Аз щях да помогна на Гърция!

Ако бях германец, пише Стефанос Манос, въпреки всичко щях да помогна на Гърция, най-малкото, за да не се окаже Германия изолирана от европейската периферия. Бившият гръцки министър продължава: "Това се отнася впрочем не само за Гърция. Слабостта да се вслушаш в сиренния зов на популизма не е запазена гръцка марка. Но всяка помощ трябва да допринесе за създаването на гръцки институции, ограничаващи или още по-добре изцяло елиминиращи ефективността на популизма."

Германските политици - на мушката на гръцките медии

Споменатото благосъстояние съвсем не бе равномерно разпределено. Справедливостта изисква сегашните неизбежни съкращения да не засягат в еднаква степен всички, както става в момента. Много хора се обогатиха извънредно много през последните години - преди всичко служителите от държавните учреждения и от различни излишни ведомства, както и онези които упражняват някоя законово защитена професия, чтем още в статията на Манос.

Срещу клиентелизма и привилегиите!

Тези и други предимства трябва да се премахнат, апелира той. Само че гръцката клиентелистка система не е готова на това. По-лесно е, разбира се, да се вдигат данъците и да се орязват пенсиите, вместо да се елиминира създадената от партиите система на привилегии, пише още Стефанос Манос и дава следния съвет:

"Това е централният пункт, върху който Германия трябва да се концентрира. Вместо да искаме всеобщи съкращения за всички, трябва да настояваме за справедливост, а това означава - премахване на всички привилегии за безгрижно обогатяване. Ако Германия насочи своето голямо влияние в тази посока, тогава гърците няма да критикуват повече германците, а ще ги приветстват", заключава Стефанос Манос.

Дали взехме правилно решение?

 

Германците не вярват в спасението

Проблемът е, че самите германци са крайно скептични. В навечерието на гласувания от Бундестага нов помощен пакет за Гърция на обща стойност 130 млрд. евро, няколко немскоезични издания публикуваха данните от изследване, според които 66% от жителите на Германия смятат, че никакви пари не могат да спасят Атина от банкрут. От проучването, проведено от агенция Емнид, става още ясно, че 62% от германците се противопоставят на втория спасителен пакет, а 33% го приемат. През септември противниците бяха 53%, а несъгласните - 43%.

И все пак в понеделник (27-ми февруари) Берлин одобри с голямо мнозинство втория спасителен пакет за Гърция, писаха тогава гръцките вестници, като не пропуснаха да подчертаят, че парламентарното мнозинство било компактно, но германската общественост била разединена относно тази финансова помощ.