„Българите боледуват по-малко, но по-тежко”, „Новата най-голяма банка”, „Висшето изветрява за 5 години”

„Българите боледуват по-малко, но по-тежко", предупреждава от първата си страница „Сега"
Българите, които са ползвали болнични през първото полугодие на годината, са по-малко, отколкото през същия период на миналата година, но затова пък са вземали повече на брой болнични и са били неработоспособни по-дълго. Това показва справка на НОИ за временната неработоспособност, изготвена за "Сега".

Болните с право на обезщетение през полугодието на 2012 г. са били 1.437 млн. души, или с около 40 000 по-малко спрямо същия период на 2011 г., когато броят им е 1.477 млн. В същото време към юни 2012 г. изплатените обезщетения за общо заболяване са били почти 1.168 млн., което е с около 13 700 броя или с 2.06% повече от полугодието на 2011 г. Тогава болничните листове са били малко над 1.154 млн. броя. Ръстът е от по-топлите месеци, тъй като през първите три месеца на годината осигурителният институт отчете с 10 000 обезщетения по-малко, което може да се обясни с по-ниската заболеваемост през зимата на т.г. Броят работни дни, загубени заради болест, също е нараснал доста. За полугодието на 2012 г. той е 12 364 196 дни, докато година по-рано е бил 11 906 817 дни, или с над 457 000 по-малко. Увеличение с близо 11 млн. лв. има и при сумата за обезщетения - към юни 2012 г. тя е над 144.4 млн. лв., а през 2011 г. - около 133.6 млн. лв.

Данните могат да означават, че хората все по-често търсят лекарска помощ чак при изостряне на заболяването, което натоварва допълнително бюджета. При забавено лечение то излиза по-скъпо, а НОИ плаща за повече и по-дълги болнични.
Още от статията на „Сега"

„Новата най-голяма банка", обобщава от първата си страница „Капитал Daily"
За пореден път гръцкият банков сектор слага началото на преструктурирането, за което се оказва натиск от регулаторите в страната още от 2009 г. Този път комбинацията за сливане е между първата и третата по големина банки в сектора - National Bank of Greece (NBG) и Eurobank. И двете имат дъщерни поделения в България - съответно ОББ и Пощенска банка. Допреди няколко месеца те бяха в топ пет по размер на активите на българския пазар, а сега вече заради общото свиване на бизнеса на банките с чужда собственост и набирането на скорост на тези с местни собственици са на пето (ОББ) и на шесто (Пощенска банка) място. Ако се стигне до реално сливане на двете гръцки кредитни институции, то ще бъде последвано от обединение на поделенията им тук принципно. Но всичко е в сферата на несигурността, след като през пролетта на тази година точно на финалната права се провали обединението между Alpha Bank (има клон в България) и Eurobank.

Гръцки мегабрак

Офертата този път идва от NBG, която предлага да изкупи 100% от капитала на Eurobank. Евентуално сливане би създало най-големия играч на банковия пазар в Гърция, а също и в България. Параметрите на предложението, съобщени в петък вечерта от NBG, предвиждат акционерите на Eurobank да получат по 58 акции от новата група срещу всеки 100 акции, които са притежавали до момента. Така, ако сделката се реализира, настоящите акционери на NBG ще притежават 75% от новата институция, а останалите 25% ще бъдат за акционерите на Eurobank. В момента пазарната капитализация на NBG е над три пъти тази на Eurobank.

Обединената институция ще работи под наименованието NBG Group. Освен това председателят на борда на директорите на NBG Георгиос Заниас и главният изпълнителен директор Александрос Турколиас ще запазят тези позиции и в новото дружество, съобщават от NBG. Очакваните синергии от сливането се оценяват в рамките на 570-630 млн. евро към края на 2015 г., става ясно от съобщението на институцията.

"Уверени сме, че бордът на директорите на Eurobank ще види стойността, която създава нашето публично предложение, и ще предложи на акционерите на Eurobank да приемат транзакцията", коментира в изявление до медиите главният изпълнителен директор на NBG Александрос Турколиас. От институцията, чийто съветник по сделката е Credit Suisse, посочват още, че част от акционерите на Eurobank, които притежават 43.6% от капитала, са приели офертата.

По думите на Георгиос Заниас предложението е насочено към създаването на "водеща банкова група в Гърция, която ще е стълб на стабилност за гръцката финансова система и ще осигури така нужната подкрепа за икономическото възстановяване на Гърция".
Още от статията на „Капитал Daily"

„Висшето изветрява за 5 години", разкрива от първата си страница „Монитор"
Висшето образование изветрява за около 5-6 години. След този срок знанията, придобити по време на следването, не са адекватни с изискванията на пазара на труда.

Това съобщи вчера шефът на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков, позовавайки се на изследване на Световната банка. С двойно по-дълъг „срок на годност" са знанията от средното образование - около 9-13 години.

Основното пък е с трайност от около  20-22 години. Такова предизвикателство никога не е имало. ова налага необходимостта от непрекъсната квалификация на работниците.

Тезата, че когато даден служител е преминал през някаква квалификация, той вече знае всичко за въпросната дейност, е абсолютно невалидна. Данните на Световната банка показват колко динамични са знанията през 21-ви век, щом остаряват с такова темпо, това означава, че само след няколко години ти преставаш да бъдеш конкурентоспособен, коментира Нейков по време на конференцията на КНСБ за пазара на труда. Тези тенденции задавали и нови изисквания към определяне на заплащането на различните служители. Според експерта е недопустимо месечните възнаграждения да се изчисляват по стари схеми и принципи от 20-и век. „Някои хора имат нива на производителност колкото половин предприятие, затова трябва да се помисли за т.нар. модел на разделно плащане, при което всяка длъжност се разделя на поддлъжности", обясни Нейков.

Междувременно в някои сфери българският шеф заделя под левче на година за обучение на служителя си, съобщи президентът на КНСБ  Пламен Димитров. „Не може да се скрие тоталното безхаберие на работодателите, особено  в малките и средните фирми в отрасли като строителство, хотелиерство, ресторантьорство и др. Те искат производителност на труда срещу жълти стотинки", допълни Димитров.
Още от статията на „Монитор"

"Лондон крои постоянни спънки за българи и румънци в ЕС", е едно от водещите заглавия на „24 часа"
Британското правителство трескаво търси начини как да запази ограниченията за български и румънски граждани, които след края на 2013 г. ще имат право свободно да се движат и работят навсякъде в ЕС.

Това става ясно от изявление на вътрешния министър Тереза Хей, цитирано от в. "Сънди таймс" вчера. Лондон обмислял някаква нова форма на визов контрол с цел да предотврати наплив на имигранти от някои държави от ЕС. Според вестника имат се предвид именно българи и румънци, без да се назовават поименно.

На британските правителствени чиновници е ясно, че подобен ход би означавал пряко и грубо нарушение на европейските договори и най-вече на основното право на свободно придвижване в ЕС. Затова там "проучват основанията" как да стане това. "Бихме могли да имаме изключително облекчен режим за едни държави и визи за други", обяснява източник на вестника.
Още от статията на „24 часа"

„ГЕРБ оглежда Мингова за Конституционния съд", четем от първата страница на „Стандарт"
Управляващите от ГЕРБ са харесали проф. Анелия Мингова за член на Конституционния съд, научи "Стандарт" от партийни източници. През ноември ще се овакантят три места в 12-членния орган. Депутатите ще изберат новите си двама представители на 31 октомври, а другият нов съдия трябва да бъде назначен от президента. От КС ще излязат проф. Георги Петканов, Емилия Друмева и председателят Евгени Танчев. След като бъде попълнен съставът, конституционните съдии трябва да си изберат нов шеф. Много било вероятно това да е Мингова, обясниха магистрати. До миналата седмица тя бе представляващ стария Висш съдебен съвет. Мингова е сред най-уважаваните юристи в България, консенсусна фигура, а и лошото име на кадровиците на Темида не бива да се пренася върху качествените хора, обясниха високопоставени ГЕРБери. Когато бе депутат от НДСВ, Мингова се ползваше с уважението на депутатите от всички групи. Това отношение се е запазило и до днес.

Вторият човек от депутатската квота най-вероятно ще е зам.-шефката на Върховния административен съд Венета Марковска. Въпреки че другите имена, които се обсъждат, са на съдията от ВАС Боян Магдалинчев. Както и на депутатката от ДСБ Екатерина Михайлова. Засега обаче от ГЕРБ отхвърлят възможността да я подкрепят.

Управляващите обсъждат и друга стратегия за КС - да не номинират кандидати, а да подкрепят консенсусни имена, излъчени от други партии. Идеята е да се отхвърлят внушенията, че ГЕРБ кадрува в Темида.
Още от статията на „Стандарт"

"МВФ понижи прогнозата си за ръст на световната икономика до 3,3%", пише на първата си страница „Класа"
Международният валутен фонд (МВФ) преразгледа своята прогноза за ръста на световната икономика през 2012 г., като я понижи с 0,1% до 3,3%, предаде ИТАР-ТАСС в неделя. За предстоящата 2013 г. прогнозата за увеличаване на съвкупния брутен вътрешен продукт (БВП) на всички страни по света също е понижена от 3,9% на 3,6%. През тази година в еврозоната ще се наблюдава икономически спад, като общият БВП ще се съкрати с 0,4%. Обаче през 2013 г. блокът на единната европейска валута ще възстанови ръста си, който ще е 0,2%, показват анализите на експертите от МВФ. В посока към понижаване е преразгледана и оценката за ръста на китайската икономика. През 2013 г. ръстът на БВП в Китай ще е 8,2% в сравнение с 8,4% според предишната прогноза. За Бразилия икономическият ръст през следващата година се очаква да бъде 4%, а за Индия - 6 на сто. Официалният доклад на МВФ с новите оценки ще бъде публикуван в близките пет дни.

Същевременно шефът на фонда Кристин Лагард похвали страните от района на Персийския залив за доброто управление на цените на петрола и валутните резерви.
Още от статията на „Класа"

"Общини връщат 17 млн. лв.", съобщава „Труд"
Общини и ведомства трябва да връщат обратно или вече са възстановили 17,3 млн. лв. неправомерно похарчени пари от оперативна програма "Регионално развитие" (ОПРР). Тази сума се е натрупала от началото на действието на програмата през 2007 г. до юни 2012 г., личи от публикувания тези дни отчет за регистрираните нередности по оперативната програма.

Най-съществен принос към нередностите имат преди всичко малките общини, изпълняващи различни проекти по програмата. Първенци в това отношение са Попово, Сливен и Аксаково, които имат да връщат по над 1 млн. лв. европейски пари. Община Попово вече обяви, че ще заведе дело заради спрени средства.

Големи общини като Русе и Бургас се отчитат с нередности за по около половин милион лева, част от които все още не са върнати, и ще се пристъпи към принудително събиране от НАП.

Най-често нарушенията са неправомерни или дискриминационни изисквания, заложени в обществените поръчки, чрез които се усвояват европейските пари, става ясно от отчета по програмата.

Сред държавните ведомства "първенец" по нарушения е икономическото министерство, което е бенефициент по над 20 проекта от ОПРР, като почти няма проект без нарушения. Министерството има да възстановява към 2 млн. лв. за нередности при обявяване на обществени поръчки. Според информацията то е допускало да споменава търговски марки сред изискванията за техника, с която кандидатите да извършват дадена дейност, а в друг случай е завишило изискванията за оборот 3 пъти над допустимото.
Още от статията на „Труд"

„Държавата дава по 4.4 млн. лв. годишно за осигуровките за важни инвеститори", разкрива от първата си страница „Сега"
Над 4.1 млн. лв. ще струват на държавата крупните инвеститори, показва примерен анализ на Министерството на икономиката. Толкова пари ще трябва да извади хазната, за да възстанови осигуровките на работодателите за 2 години при 500 наети, които получават по 2000 лв. заплата. Заложените заплати са средни за сектора на информационните технологии и услуги, а данните са на Националния осигурителен институт, уточниха експертите на Делян Добрев. В сценарий, в който осигурителната ваканция продължи 5 години, държавата ще трябва да доплати 10.6 млн. лв., показват още разчетите. Мярката е разписана в новия Закон за насърчаване на инвестициите, който в момента се обсъжда от парламентарните комисии, а идеята е да бъдат подпомагани фирми, които наемат голям брой служители на високи заплати. Тепърва обаче ще се уточнява за какъв период от време компаниите ще бъдат подпомагани.

"Имам уверението на Министерството на финансите, че парите по тази мярка ще бъдат извън обичайния бюджет за стимулиране на инвестициите, който е от 2.5 млн. лв. Промените се приемат изключително положително от всички инвеститори, с които сме говорили", коментира министърът на икономиката Делян Добрев пред в. "Труд".
Още от статията на „Сега"

"Натискат Дянков да разхлаби колана", четем в "Стандарт"
На 9 октомври бюджетът за следващата година ще бъде сложен на масата за обсъждане в съвета за тристранно сътрудничество. Основният сблъсък между синдикати, работодатели и държавата ще бъдат исканията за по-големи доходи. Финансовият министър Симеон Дянков представи своя проект, а профсъюзите извадиха сметки откъде да дойдат повече приходи в хазната.

Дянков да разхлаби бюджетния дефицит и да заложи повече приходи през 2013 г., настояват синдикатите. Така ще има повече пари за пенсионерите, майките и за ръст на доходите в редица социални сфери. Това заявиха от КНСБ на кръгла маса за заплащането на труда в България. Нито един представител на властта не присъства на дебата, за да отговори на исканията за по-високи доходи. Работодателите пък веднага контрираха, че икономическата обстановка не позволява да рискуваме с дефицита.

Проектът на Бюджет 2013 г. не ни удовлетворява, заявиха от КНСБ. Според профсъюзите минималната заплата, която се предлага да стане 310 лв. от 1 януари, след приспадане на данъци и осигуровки едва ще покрива средствата, необходими за физическото оцеляване. Затова от КНСБ настояват догодина тя да стане 330 лв. Според тях предлаганият 9,3%-ен ръст на пенсиите дори не може да компенсира реалната инфлация. И настояват за индексация на парите за старост с минимум 10% още от 1 януари. Синдикатите критикуват властта, че за поредна година няма повече плащания за майките, децата, хората с увреждания и безработните.

"Бюджетът да бъде по-смел", препоръча президентът на КНСБ Пламен Димитров. Според профсъюзите страната ни може да си позволи без притеснение да увеличи дефицита от 1.3% до 1.7%. От тази стъпка в хазната ще има около 300 млн. лв. повече за харчене. Може да се заложат и с около 500-600 млн. лв. повече приходи. Така сумата ще набъбне с 900 млн. лв., в които може да се вмести по-голям ръст на пенсиите, както и увеличение на обезщетенията за майчинство и безработица, заяви Димитров.

От КНСБ настояват парите за отглеждане на дете между 1 и 2-годишна възраст да се вдигне на 290 или 310 лв. от началото на следващата година. В първия случай допълнителните разходи са 25 млн. лв., а във втория - 35 млн. лв. Майчинските са замразени на 240 лв. от четири години. От синдиката настояват и за вдигане на минималното обезщетение за безработица с около 2 лв. до 9.39 лв. на ден, което ще струва 35 млн. лв. на бюджета. Те ще настояват и да се даде възможност на сезонните работници след 6 месеца работа да могат да излизат на борсата и да получават обезщетения.
Още от статията на „Стандарт"

„Бюджетът щял да се крепи на ръст в потреблението", информира „Труд"
Основните рискове пред бюджета за следващата година са свързани с това, че се залага голям ръст на разходите и от друга страна - голям ръст на приходите, който ще се финансира основно от ДДС и акцизи. Това коментира Десислава Николова, главен икономист на Института за пазарна икономика пред агенция "Фокус" вчера.

"Залага се най-вече увеличаване на потреблението догодина, което пък да генерира по-високи приходи от косвени данъци. Според нас това е доста рисково допускане", казва Николова.

Анализите на ИПИ показват, че през последните 3,5 години българите спестяват много повече, отколкото потребяват, т.е. има отложено потребление и стабилен ръст на спестяванията. Според Николова заложените в бюджета за догодина буфери от 120 млн. лв. са скромни на фона на очаквания ръст на приходите с 1,8 млрд. лева.

От КНСБ пък обявиха вчера, че ще предложи на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество във вторник по-висок бюджетен дефицит - до 1,7 на сто от БВП, вместо предвидения 1,3%. Това би позволило на правителството да даде по-високи пенсии и майчински. Например парите за старост да скочат с 10%, вместо с предлаганите от финансовия министър Симеон Дянков 9,3%.
Още от статията на „Труд"

„Обещаният нов инвеститор е...", обобщава „Капитал Daily"
Единият от големите чуждестранни инвеститори, за които преди време премиерът обеща, че скоро ще дойдат в България, е германската Behr-Hella Thermocontrol GmbH (BHTC). Компанията е сред ключовите производители на климатици за автомобили в Европа, а мястото на бъдещия й завод все още предстои да се уточни, като изборът ще бъде между София и Пловдив. Това става ясно от интервю на министъра на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев за "Труд".

Засега германският инвеститор все още не е обявил официално плановете си, но според източник на "Капитал Daily" теренът скоро ще бъде избран, а заводът най-вероятно ще е готов до края на следващата година. Първоначалната инвестицията се очаква да е в размер на 30-40 млн. евро.

Коя е BHTC

Компанията е основана през 1999 г. като смесено предприятие между германските Hella KGaA Hueck & Co. и Behr GmbH & Co. KG. Дружеството произвежда различни видове климатично оборудване за коли, а сред клиентите й са както луксозни производители като Lamborghini и Bugatti, така и повечето автомобилни гиганти. Освен централната производствена база в Липщат BHTC има подразделения още в САЩ, Шанхай и Индия, както и развоен и търговски център в Япония. Във всичките звена на компанията работят над 1500 души. Оборотът й за 2011 г. е 336 млн. евро.

Алтернативи

За вероятността BHTC да навлезе на българския пазар за първи път спомена кметът на Пловдив през лятото. Това стана, след като представители на компанията оглеждаха града за евентуално изграждане на следващия си завод. Като алтернативна дестинация тогава германците обмисляха Сърбия, където правителството активно привлича чуждестранни компании с държавна финансова помощ за инвеститори, което за страна - членка на ЕС, е силно ограничено. Това, което е надделяло в полза на България, по думите на Добрев, са добре подготвените инженери у нас. Именно високото ниво на Техническия университет бил аргументът на компанията да разглежда София като едно от вероятните места за завода си. Предимството на Пловдив пък било, че общината е предложила площадка за изграждане на предприятието, научи "Капитал Daily".
Още от статията на „Капитал Daily"

"КНСБ: 600 хиляди души у нас със заплати между 300 и 500 лев", съобщава „24 часа"
Предлаганата минималната работна заплата в нетния си размер едва ще покрива средствата, необходими за физическо оцеляване. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров на кръглата маса „Заплащането на труда в България - предизвикателства и перспективи", организирана по повод Световния ден за достоен труд - 7 октомври, в коментар на Проекта за бюджет - 2013, съобщиха от пресцентъра на КНСБ.

600 хиляди души у нас са със заплати между 300 и 500 лева, показват данните от анализ на КНСБ за пазара на труда.

Според синдикалистите страната ни изостава сериозно дори от северната ни съседка Румъния. Там средната работна заплата е с близо една четвърт по-висока в сравнение с България.

При пенсиите крайно недостатъчният дори за компенсиране на инфлацията среден процент от 9.3 и диференцираното му прилагане съобразно годината на пенсиониране в никакъв случай не решава проблеми, а напротив - задълбочава ги. Промените приключват с новите размери на социалната пенсия - 110 лв., на минималната пенсия за осигурителен стаж - 150 лв. и тавана на осигурителния доход - 2200 лв. Без добри новини за майките, за децата, за хората с увреждания, за безработните, за всички, които „тежат" на системата за социално подпомагане", каза той.

Според Димитров са твърде песимистични и очакванията за работещите в различните бюджетни дейности. Планираните средства за образование са 3.5% от БВП или 9.3% от общите разходи, въпреки че в образованието са съсредоточени приоритетите на правителството.
Още от статията на "24 часа%

„Цените на пшеницата тръгнаха надолу", информира „Монитор"
Цените на зърното тръгнаха надолу, установи проверка на "Монитор". Тон пшеница в момента се купува на 450-460 лева, докато преди две седмици стопаните искаха по 500 лева за тон. Драстичен спад има при царевицата и слънчогледа, разкриха търговци. От 470 лева преди две седмици, цената на царевицата се срина до 420 лева за тон, а слънчогледът падна от 1000 на 900 лева. Сделки за тях обаче не се сключват. Причината според брокери са докладите от други държавите по света, които показват, че реколтата не е толкова лоша, колкото бяха очакванията.

Реколтата от пшеница за следващата година в житницата на България - Добруджа, е пред провал, алармираха земеделци. Според тях само в Североизточна България житото не е покълнало заради липса на дъждове. Семената са в земята и има опасност да изгният, мрачно прогнозират арендатори.

Тази година на пазара трудно ще се пласира прибраният слънчоглед, прогнозират прекупвачи. Липсата на дъждовете влоши качеството на маслодайната култура. Ако преди години търговците купуваха по 1000 тона наведнъж, сега всички вземат предварително проби, следят стриктно за показателите и едва тогава сключват сделки за минимално количество. Стандартните показатели за масленост са 44 процента, 9 процента влажност и 2 процента примеси. Тази година масово слънчогледът е компрометиран. Маслеността му е 36 на сто, влагата - 12, а чуждите примеси са над 10 процента. Реално сключените сделки за слънчоглед са за 820 лева за тон.

Търговци от района споделиха, че тази есен Турция ще намали обема на външните доставки на слънчоглед и износът от България ще бъде слаб. От началото на годината югоизточната ни съседка е внесла достатъчно количество от суровината за маслобойните си. Основен доставчик на слънчоглед в Турция през тази година остава Русия, измествайки Украйна и България, които бяха водещите доставчици на маслодайната култура през 2011 г.
Още от статията на „Монитор"

"Еколози обжалват във ВАС решението за златодобив в Ада Тепе", пише „Класа"
Екологичното сдружение „За Земята" депозира касационна жалба пред петчленен състав на ВАС, като така продължава да оспорва решението на Министерството на околната среда и водите за златната мина в местността Ада Тепе, община Крумовград.

На първо място сме обезпокоени, че в плана за мерките, представляващи част от обжалваното решение на МОСВ, не се съдържат мерки за осигуряване на някои от заявените цели в инвестиционното предложение. Това е така защото ДОВОС (Доклад за въздействието върху околната среда) и неговото приложение по никакъв начин не ангажират възложителя. Тези доклади представляват изложение на позицията на експертите, наети от възложителя, се казва в жалбата на еколозите. Според зелените няма гаранция, че ще се постигне заложената в инвестиционното предложение цел 98% от използваната вода да бъде рециклирана, нито пък има сигурен контрол от страна на държавата, че това ще се случи.

Друг недостатък на решението по ОВОС е липсата на предписани мерки за опазване на подпочвените води на река Крумовица, с които по-късно задължително трябва да се съобрази органът, издаващ разрешителното за водоползване на подземни води - директорът на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, алармират от сдружението. Еколозите смятат, че не са налице и мерки, които да осигурят постигането на заявените цели за минимизиране на праховото замърсяване и за осъществяване на контрол върху предписанията на компетентните органи. .

Според еколозите ДОВОС изобщо не разглежда въздействието на някои от присъщите дейности на всяко едно инвестиционно предложение, какъвто е транспортът и складирането на получения концентрат. Според тях инвестиционното намерение ще доведе до уврeждане на интегритета и целите на защитена зона Източни Родопи и следователно не може да бъде съгласувано със закона (чл. 6 (3) на Директива 92/43/ЕО).
Още от статията на „Класа"