Безредиците в големите градове на Англия от края на миналата и началото на тази седмица принудиха силовите структури на Острова да предприемат извънредни и необичайни за тях действия. Лондонската полиция получи подкрепление от колегите си съседните графства, прекъснати бяха парламентарни и министерски отпуски, отменени бяха футболни мачове.

Безредиците в столицата на Олимпиада 2012 г. веднага породиха съмнения относно готовността на местните право охранителни структури да се справят с масовите безредици. В същото време обаче според редакционен коментар на вестник Financial Times трябва да се намери генезисът на масовото насилие в страната, която се гордее с високата правова култура на своите граждани.

Не са малко вестниците в Лондон, които сравняват днешната война по улиците на британската столица с безредиците в предградията на Париж и Марсилия през октомври 2005 г. и вълненията през 1981 г. в предградието на Лондон Брикстон, предизвикани от убийството на имигрант от колониите от местен полицай.

Днешните и предишните огнища на насилие се различават съществено по причина за избухването им и участниците в тях. Според Тони Тревърс от Лондонското училище по икономика безредиците нямат расова или етническа окраска, а участниците в тях нямат никакво намерение да показват, че търсят справедливост. В лондонското предградие Тотнъм, където започна уличната война, няма никаква прилика с парижките крайни квартали, населявани от емигранти.

Камерите по улиците на Тотнъм са записали пъстър състав на бунтарите и откровените крадци на разбити витрини и запалени коли. Промени се и полицията. За 30 години от предишните размирици в Брикстон тя се прочисти от тайни и явни расисти, но сега в нея служат около 3000 получили британско гражданство мъже и жени, родени в Африка и Азия. Специално в Лондонската полиция е разкрит специален отдел за взаимодействие с отделните емигрантски групи в британската столица.

Въпреки това направеното за 30 години се оказа недостатъчно, за да бъде ограничена агресията на тълпата, сред която са се промъкнали и откровени крадци. За всички тях смъртта на „моя човек" е удобен повод за улично насилие и кражби. За съжаление на днешната лондонска полиция не достига както желанието, така ресурса, за да се справи с уличната война. Потвърждение на тази теза е, че полицаите в началото на безредиците не използваха достатъчно сила, като например водните оръдия.

Но и с използването на сила проблемът не може да бъде решен, защото съществува феномена потребителско поведение. Налице е стремеж на големи групи от крайградските аутсайдери, предимно младежи, които не могат да реализират своите потребителски мечти да имат скъпи вещи и много пари.

Младежите от крайните квартали са недоволни и от липсата на добри перспективи за тях. Което не им дава възможност да видят себе си по-далеч от заобикалящата ги бедност и безработица. Докато завършат задължителното средно образование, те са се чувствали равностойни със своите връстниците, твърди Тони Тревърс. Истината обаче е, че след това започва истинското социално разслоение, за което не говори британският икономист. В колежите и университетите се плаща, а който няма пари няма място в тях, освен ако не спечели ограничените стипендии, разбира се.

Затова е необходимо дори във времена на криза държавата да подпомага образованието на социално слабите и тяхната социализация, за да намалява броят на „класиралите се" по обективни причини в престъпните групи. За да видят обаче аутсайдерите своето бъдеще извън безработицата, в редакционния си коментар Financial Times препоръчва държавата да увеличи средствата за тяхното образование в колежи и университети.