Има ясно доказателство, че реформите за либерализиране могат да имат противоположен ефект на загуба на производителност, ако се извършват без наличието на демократични институции и законова власт. Нескопосаната приватизация в източна Европа и Русия говори точно затова.

От кризите на нововъзникващите пазари през 1990те дори най-отявлените привърженици на свободен пазар разбраха, че няма смисъл да се настоява за съвършено свободни пазари навсякъде, освен ако няма институции, които могат да се справят с ефектите от действието на тези пазари.

Ако не може да се разчита на политическия или правния процес, то панацеята (пенкилера), предлагана от развитите икономики, няма да проработи.   

Не беше ли по-добре да се оставят предприятията в мъртвата хватка на правителството, вместо да се разпродават в порочни процеси? След като популярният автор Джон Отърс в наръчника за капитализъм Financial Times задава този въпрос, значи грешките в нашия модел на приватизация са наистина сериозни.

По-широко, тезата на Отърс е, че при сегашните „родилни мъки" в САЩ, разграничението равновесни развити - развиващи се икономики вече до голяма степен е загубило смисъла си и светът се е превърнал в един голям нововъзникващ (emerging) пазар.

На правилата, които са управлявали нововъзникващите пазари, следва да се отделя специално внимание, тъй като в момента светът е изпаднал именно в криза, характерна за нововъзникващ пазар.

Например, в момента валутните анализатори внимателно следят знаци от САЩ, че там има приток на преки чуждестранни инвестиции. Преките инвестиции - за разлика от „горещите" портфейлни пари, които бързо могат да се изпарят - могат да подкрепят долара и да го спасят от свободното му падане. Новите пазари научиха това от възстановяването си през 1990те.

Също така сега се върви към мониторинг на ставащия все по-непрозрачен кредитен пазар, особено на кредитни деривативи. Този пазар не е нещо лошо сам по себе си и управляван добре може да намалява риска - но крие и заплахи, което показа кризата с девалвацията на мексиканското песо през 1994.

Що се касае за опашките пред банките за теглене на вложения, те се случват навсякъде, където спестителите се чувстват застрашени за сигурността на своите активи, а не са запазена марка за опарените от „кредитни фараони". Така флегматичните британски инвеститори също изпуснаха нервите си в случая с Northern Rock. Правителството на Великобритания показа, че е разбрало поне един урок и въпреки политически чувствителния аспект не тръгна към приватизация на всяка цена на закъсалия ипотечен кредитор.

Урок, научен от новите пазари е, че когато парите на националните банки  секнат, гордостта трябва да се преглътне и да се приемат чуждите пари. Сега историята се обръща и големите банки на САЩ и Европа, които преди бяха спасителките, сега приемат големи „помощи" от суверенните фондове, базирани в нововъзникващите икономики.

Може би защото научиха добре уроците си от 1990те, днес страните с нововъзникващи пазари показват по-добри икономически резултати от „развития" свят. Говори се много за отвързването между развития и изгряващия свят, то е очевидно в пазара на акции, но може би всъщност говори за повторното обвързване на развития свят с принципите, които отдавна - а може би постоянно - трябваше да се следват.

Отърс обобщава, че за инвеститорите нововъзникващите пазари дават един главен урок и той е, че „търговската стока е царят". През последните седмици настъпи рязка промяна и сега вместо Китай, Бразилия се посочва за водещ нововъзникващ пазар. Това има своята причина: Федералният резерв на САЩ с политиката си позволи на инфлацията да се покачи, това доведе до голям ръст на цените на търговските стоки, от което най-облагодетелствана е Бразилия, а Китай е засегнат, защото трябва да купува прекалено много суровини.

Бразилия има сходна инфлация на потребителските цени както САЩ и това е още един пример, че живеем в свързан свят, подчиняващ се на еднакви правила. В Бразилия фискалните реформи все още се влачат, но изградените институции в страната са спечелили уважението на международните наблюдатели и това демонстрира успеха на бразилската борса през миналата година.

Засега производителите на търговски стоки са най-силно облагодетелствани от опитите на развития свят да избегне кризата на финансовите си системи. Това се дължи на урока, който нововъзникващите пазари научиха през 1990те. Развитите икономики стигнаха до същия извод още преди цяло поколение, но изглежда го забравиха. Че малка доза инфлация не е нещо твърде лошо. Но когато инфлацията отиде твърде далеч, това може да се окаже много по-лошо отколкото проблема, който трябваше да се реши с нейна помощ.