Intel губи лидерството си: 20 години грешки и пропуснати възможности

Intel, някога ненадминатият технологичен лидер и гордост на американската индустрия, се намира в най-тежката си криза за последните две десетилетия. Днешното ѝ положение е резултат от дълъг низ от стратегически грешки, пропуснати възможности и болезнена загуба на технологично предимство, която се оказа фатална в момент, когато геополитическите ветрове изискват точно обратното - стабилност, скорост и визия.

През август 2025 г. напрежението ескалира до ниво, в което дори политическият фактор се превърна в непосредствен риск. Изявлението на Доналд Тръмп в Truth Social, призоваващо настоящия CEO Лип-Бу Тан незабавно да подаде оставка, фокусира вниманието върху обвиненията за връзки с китайски компании и нарушения на експортния контрол. Пазарната реакция беше мигновена - спад от 5% на акциите в ден, когато Nasdaq и S&P 500 бяха нагоре. Това не беше просто още един епизод в хрониката на политическата поляризация; за Intel това беше сигнал, че компанията е уязвима не само на пазарен и технологичен фронт, но и на репутационно-политически.

Историята на упадъка започва преди 20 години, когато Intel похарчи над 12 милиарда долара за придобивания в телекомуникациите и мобилните технологии - сделки, които впоследствие се оценяват като "нула или отрицателна възвръщаемост" от тогавашни членове на борда. В опита си да влезе в мобилния сегмент, компанията изостави успешните си ARM-базирани чипове, използвани в BlackBerry, за да разработи собствен x86 дизайн за смартфони - проект, който трябваше да даде конкурентен продукт за година, но в крайна сметка не успя да го постигне и за десетилетие. Междувременно конкуренти като TSMC и Samsung не просто настигнаха Intel, а я изпревариха технологично с по две поколения. През 2021 г., за първи път в историята на Intel, чиповете ѝ бяха две технологични стъпки зад лидерите - катастрофално изоставане в индустрия, където едно тримесечие забавяне може да коства милиарди.

Назначаването на Пат Гелсингър през 2021 г. беше възприето като спасителен ход. С дългогодишен инженерен опит в Intel и управленски опит във VMware, той представи амбициозен план за възстановяване на лидерството - изграждане на нови фабрики, наваксване на технологичното изоставане, агресивно участие в държавни програми. CHIPS and Science Act от 2022 г. предвиди над 50 милиарда долара за стимулиране на американското производство на чипове, като само за Intel бяха заделени 8 милиарда субсидии плюс заеми. Но изпълнението закъсня. Към 2024 г. Intel все още не беше произвела водещ чип в САЩ от осем години. През 2023 г. компанията отчете загуби от 7 милиарда долара и спад на приходите с 31% спрямо предходната година, а капиталовите разходи бяха свити от планирани 26 милиарда до около 18 милиарда долара. Това съкращаване на инвестициите се случи точно когато TSMC обяви план за вложения над 100 милиарда в следващите няколко години, за да подсигури лидерството си в ерата на AI чиповете.

Данните за пазарния дял са показателни: през 2005 г. Intel държеше около 40% от глобалния пазар на водещи чипове, TSMC - около 20%, а Samsung - 15%. Днес, през 2025 г., TSMC контролира приблизително 56%, Samsung - около 23%, а Intel е спаднала до 13%. Това не е просто относително изоставане - това е загуба на доминираща позиция в стратегическа индустрия, в момент, когато геополитическите напрежения между САЩ и Китай превръщат технологичната независимост в приоритет от първи ред.

Смяната на Гелсингър с Лип-Бу Тан в началото на 2025 г. трябваше да даде нов тласък. Тан има репутация на стратегически мислител с глобален обхват, но наследи компания с проблеми в изпълнението, липса на ключови клиенти в премиум сегмента и разклатено доверие. Анализаторите говорят за необходимост от "герой-клиент" - стратегически партньор, който да даде обем и увереност в технологичните планове. Но кой ще поеме такъв риск при компания с нестабилно ръководство, политически скандали и хронични технологични закъснения? Бордът дори е обсъждал възможността да продаде или отдели производствените мощности, включително сделки с TSMC - предложение, което Тан е отхвърлил, позовавайки се на необходимостта САЩ да запазят собствен капацитет.

Ситуацията е още по-парадоксална, защото Intel остава единствената американска компания, която теоретично може да произведе водещи чипове в страната. Но теорията не е практика. В ерата на AI, където Nvidia диктува ритъма, а TSMC е технологичният двигател, Intel е в позиция на догонващ, принуден да доказва всяка следваща стъпка. И докато TSMC изгражда два завода в Аризона, субсидирани от CHIPS Act, най-новата ѝ технология няма да се произвежда в САЩ, което оставя празнина, която Intel би могла да запълни - ако успее да навакса технологичното изоставане.

Историческият паралел с Nokia и Ericsson е неизбежен. Когато технологичен лидер пропусне навреме да се адаптира, пазарът не прощава. Разликата е, че при Intel залогът не е просто корпоративна съдба, а част от индустриалната и национална сигурност на САЩ. Въпросът не е дали Intel е важна - всички са съгласни, че е. Въпросът е дали може да изпълни мисията си. Инвеститорите не купуват стратегическа значимост - те купуват резултати. А такива липсват вече твърде дълго.

Възстановяването не е невъзможно, но изисква перфектна комбинация от технологичен пробив, безупречно изпълнение и стратегически клиент, готов да заложи мащабно на Intel. Това е път, който ще изисква години, а пазарът ще бъде безмилостен при всяко ново забавяне. Ако Intel успее, ще се превърне в символ на индустриалното възраждане на Америка. Ако не - ще остане като учебникарски пример за това как се губи лидерство в най-важната индустрия на XXI век.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.