За повече от четвърт век, авторитетното списание Fortune публикува класация на най-уважаваните компании в САЩ, които представляват лицето на корпоративния сектор в страната. Класацията никога не е била разглеждане като наръчник на инвеститорите, но пък се използваше за изучаване на инвеститорското поведение спрямо „златните" компании. В последно време се използва нов подход, който хвърля повече светлина на пазарните тенденции.

Според него, акциите на компаниите, които не са в Fortune листата нарастват доста повече за определен период, в сравнение с тези в списъка.

Между 1983 г. и 2006 г., средната годишна възвращаемост на по-неизвестните компании е била 17.8%, а на тези в „златния" списък е била 15.4%. Интересното в случая е, че и двете групи от компании са успели да изпреварят годишната доходност на широкия индекс S&P 500 от 11.2%.

Въпросът е как компании от ранга на - General Electric, Wal-Mart, Procter & Gamble са се оставили да бъдат надминати от непопулярни марки като Delphi и Union Carbide? Част от отговора се съдържа в психологията на пазара, коментира професор по поведенчески финанси (Behavioral finance) в университета в Санта Клара.

Идеята в случая, е че инвеститорите са склонни да платят по-висока цена за дадена акция, само защото името на компанията или това на изпълнителния й директор е известно с добрата си репутация. Именно по тази причина, в повечето случаи средното съотношение между цената на акция на известна компания и отчетната й стойност е 2.07, докато съотношението при по-неизвестните е 1.27.

По-известните компании обикновено имат огромна пазарна капитализация, за разлика от по-неизвестните такива. Всеки по-напреднал инвеститор ще ви посъветва ако сте с по-дългосрочни намерения да купите акции на по-малка и не-толкова известна компания, която просто има на къде да се развива.

Корпоративният сектор на САЩ е в очакване на тазгодишната класация, като в случая е хубаво да припомним старата поговорка, че не всичко което блести е злато.