В пространно интервю с Николета Стойчева финансистът Емил Хърсев направи подробен анализ на общата финансова ситуация в страната и акцентира върху проблемите на валутния борд и върху отношенията на бизнеса и вложителите с гръцките банки. Той представи една интересна кризисна експертиза, някои аспекти на която се различават от най-широко застъпваните схващания по отношение на антикризисните действия. Г-н Хърсев се обяви в подкрепа на стриктната финансова дисциплина, реализирана от политиката на министър Дянков и обоснова тази позиция. - Г-н Хърсев, от Международния валутен фонд в началото на седмицата казаха, че можем да си позволим бюджетен дефицит от 1,8%. Преведено на български език, какво ще означава това за всички нас? - Според мен правителството не трябва да си позволява никакъв дефицит. Това са част от правилата на валутния борд. Разбира се, желание за получаване на пари от общата хазна много. Няма да намерите българин, които да не желае веднага държавата да не направи нещо за него. Тоест, желание за харчене няма да ни липсва никога, но би трябвало държавата да се съобразява с правилата, на които всеки един от нас е подложен. - Да не харчи повече отколкото има. - Точно така. Колкото има в джоба си, толкова харчи. В този смисъл, нито един, нито половин, нито дори четвъртинка от процента не бива да се надвишава онова, което държавата може да си позволи. - А в обратния случай – ако държавата все пак си позволи дефицит? - Тогава се получава така, че започваме с 1%. После се оказва, че 1% не стига и могат да се вземат и 3. После се оказва, че могат да се вземат и 30% и става Гърция. След което става България’97-ма. Помните тоталния срив, до който ни доведе тази политика на дефицитно финансиране. Тоест, на изяждане на повече доход, отколкото ние произвеждаме. - Това реално ли е да се случи според вас – да се повтори 97-ма или по-скоро е чисто теоретична? - Когато има политика, възможността никога не е чисто теоретична. Популизмът ходи по хората и когато едно правителство води такава политика като гръцкото, то се случва. Надявам се, че не са такива намеренията на правителството в момента. За съвсем други неща говори финансовият министър. Говори за балансиран бюджет. Балансиран бюджет означава – харчим толкова, колкото имаме. - А ако все пак имаме дефицит в тези рамки от 1,8%, това ще се отрази ли по някакъв начин на инфлацията? - Разбира се, че ще се отрази. Всяко завишаване на съвкупното търсене се отразява на ценовото ниво. От друга страна пазарът е свит в условията на депресия и има противодействащи фактори. Затова мисля, че инфлацията ще е исторически най-ниската през тази година. - МВФ казва и така – ако позволим дефицит над 2,5%, това заплашва валутния борд. - Пълни глупости са това. МВФ не е организация известна със своята висока интелигентност. Тя просто цитира някакви параметри, които нямат икономическа подплата. Никой не е доказал, че примерно 2,5% е прагът. В Маастрихт е 3%. Сега в Германия излязоха доказателства на колеги, в които наистина има някакви сметки икономически, че видиш ли до 8% дефицит не бил проблемен. Въобще всеки доказва това, което му се иска. Международният валутен фонд даже не си прави труда да доказва. Той просто рецитира цифри и винаги е било така. - А каква е истината тогава според вас? Какъв дефицит може да застраши валутния борд? - Всеки дефицит може да застраши валутния борд. - Дори и половин процент? - Да, защото го застрашава морално. Защото отправя предизвикателство към основния принцип – ядеш, колкото си произвел. - Който е основният принцип на борда… - Да. И четвъртинка от процента отново предизвиква този принцип. Излиза така все едно ние от някъде другаде можем да получаваме доход. А това не е вярно. - В този смисъл – Дянков постоянно е обвиняван, че балансираният бюджет му е фикс-идея – правилно ли е това? - Да, правилно е. Трябва да му бъде фикс-идея. Това е правилната фикс- идея за всеки финансов министър на страна в условията на валутен борд. - Тоест, той е абсолютно прав. - Да. За това – да. За дефицита да слушаме МВФ, това е пързаляне по наклонената плоскост. - Лесно ли се изтървават юздите по тази плоскост? - Да, защото се вижда, че… - И така може… - И така може, да. Лошото е, че последствията идват допълнително и те са много по-болезнени. - Едно такова изтърваване на юздите, може ли да доведе до там да се простим с идеята за влизане в Еврозоната? Председателят на Европейския парламент Йежи Бузек каза, че 2013 е вече реална за това. - При всички положения присъединяването към Еврозоната е първият национален приоритет на България в момента. Ние нямаме друга национална цел. - Какво ще промени това? - Ще промени нещо много важно. Ще премахне риска да се върнем в ситуация, в която сме били и в която всички спестявания на населението са национализирани. Изчезва риска 97-ма година. Изчезва лихвеният диференциал между лева и еврото, тоест поевтинява кредитът в България. Всички тези около 40 милиарда евро, които български субекти дължат на чуждестранни лица, този външен дълг, но не на държавата – на българския бизнес, той поевтинява. Ние ще плащаме по-малко – около 1 – 1,5%. Но на фона на тази голяма сума, това е доста сериозен разход. - За обикновения човек страхът идва от това, което се случи в Германия. Там стоките поскъпнаха за една нощ. - Нищо драстично не се случи в Германия. И там, както и във всички страни, които преминаха към единната валута, еврото, имаше един такъв прагов ефект, който трая около 2 седмици. След това цените се върнаха обратно там, където им е мястото, защото те не зависят въобще от паричната единица, а от съвкупното търсене и предлагане. - Тоест, хората не трябва да се страхуват от това, че цените ще скочат двойно? - Ни най-малко. Например в Гърция, която е по-правилният пример, при преминаване към еврото видяхме една инфлация от към 10% и после слезе обратно, но никога до началните цени. Но там в този момент, освен че се сменяше една валута с друга, там се извършваше онзи преход, който ние направихме през 97-ма година. Тоест, преминаване от плаващ курс към фиксиран. - А в България как ще протече? - И да има някакъв прагов ефект, той ще трае седмици и отново цените ще са си там, където им е мястото. - Вярно ли е, че България и Естония са бъдещото на Еврозоната? - Не бих посмял да правя обобщения по държави. За България съм оптимист, да. Ние имаме очевидно много голям потенциал. Предполагам, че в рамките на десетина години, брутният вътрешен продукт ще го видим поне утроен. - Адекватно ли е опасението на министър Дянков за изтичане на български средства чрез чуждите банки на нашия пазар? - Не мисля, че има такова опасение. Не съм чул да изразява такова. - Изрази го в понеделник и каза, че е поръчал на МВФ да направи анализ дали това може да застраши по някакъв начин стабилността на икономиката у нас? - МВФ е възможно най-неподходящата организация, на която може да се поръча такъв анализ. Никога не е имала сериозни наблюдения и изследвания в тази област. - По принцип, трябва ли да има такова опасение? - Според мен няма. Четох еднозначните изявления на подуправителя на БНБ Румен Симеонов. БНБ е органът, който всяка седмица, ако не и всеки ден, има текуща отчетност на банките, по която се установява движението на средствата. БНБ има достатъчно инструменти да се намеси. - Тоест, не трябва да имаме опасение за гръцките банки? - Всички гръцки банки са нетни вносители в България и са вносители на капитал. Тези кредитни портфейли на всички банки не могат за една нощ да се изтеглят. Там има кредитни отношения, има срок. - Да, но финансовият министър каза, че е цитирам ви – притеснен? - Щом има банка, то тази банка може да води включително и неправилна политика. Фактите обаче не говорят, че това става. Ей Богу, човек от всичко може да се притеснява. Аз примерно мога да се притеснявам, че ще се разболея от лаймска болест. Статистиката показва, че в България да се разболея от лаймска болест, без да ходя по блатата, вероятността е доста под 1 %. Тоест, не би трябвало това да ме вълнува. Но мога да се притеснявам за какво ли не. - Много ли са високи лихвените проценти в България? - В никакъв случай не мисля, че лихвените проценти в България са високи. В края на краищата става въпрос за пазар. - Тоест, щом хората теглят кредити на тези проценти, това означава, че не са високи. - Да. Ние нямаме достъп до онези нива на кредити и рефинансиране от Европейската централна банка. - Има ли механизъм БНБ и държавата да повлияят на лихвените проценти? - Механизъм да се повлияе на лихвените проценти има, но това е изключително грешно, защото опитът за намеса в един пазар, винаги се връща. Винаги си плащаш цената и тя невинаги е добра. - Какво може да се случи? - Изтегляне на депозити. Пренасочване на депозити в алтернативни форми. Излизане извън банковата система. Изобщо, все такива неща, които съпровождат падането на лихвения процент. А той на тези нива е изключително благоприятен. Това е един класически пример – САЩ при Рейгън при 17% основен лихвен процент, страната имаше най-динамично развитие от много години. Така че лихвите не пречат на развитието. Напротив, стимулират развитието на конкуренцията. Ниските лихви водят до разхищение на капитал. - Споделяте ли решението на правителството за неувеличение на заплатите и пенсиите? Това антикризисна мярка ли е? - При всички положения е една мярка, която трябва да се предприеме. Дали е антикризисна мярка? Под антикризисни мерки се разбират други неща – едно пилеене, едно харчене, едно разхищение на публичен ресурс с надеждата, че то ще генерира някакъв бизнес. Мисля, че най-голямата грешка, която може да се направи в България – страна с валутен борд и твърди бюджетни императиви, е да хукне да се занимава с антикризисна политика и да налива пари в пясъците. - А какво може да направи правителството? - Колкото може по-малко. Ако може нищо да не прави, ще бъде щастлив. Едно правителство в икономиката би трябвало да не прави нищо. То си има други сфери, в които да се изявява – да си говори с другите правителства, да се включваме в Еврозоната, да се създава условия за бизнеса, да се ловят бандитите… - А как ще излезем от кризата? - Ей, така. Както винаги една нация е излизала от кризата. Хващала се е да работи. Да сади пиперо. Работи се и се яде. - А не трябва ли държавата да подпомогне бизнеса, както направиха в други европейски държави или най-малкото – да се издължи на бизнеса? - Спазването на задълженията, разбира се. - Защото в момента държавата е най-некоректният платец? - Да, разбира се. Такова нещо не може да съществува. Просто е противоречие. - Така не се ли задълбочава кризата? - Разбира се. - Това е намеса с отрицателен знак… - Да, това е намеса с отрицателен знак. И това е правене на нещо. Пак ви казвам. Предпочитам да не прави нищо. Да си плати сметките. Да не прави онези глупости, които направиха западните правителства. - Да наливат пари? - Да, защото резултатът от това наливане е трагичен. Никакъв ефект от трилионите. От антикризисните мерки. - Тоест, най-добре е нищо да не се прави. Бизнесът сам ще изплува. - И трябва. Ние трябва да се конкурентноспососбни. Това е съществуване. Всичко друго е изкуствено дишане. - А не трябва ли държавата поне да си събере вземанията, защото тя в момента и това не може да направи? - Разбира се. Ето, това е нещо, което трябва да направи. - А как да го направи? - Има 70 000 души полицаи, данъчни. Просто си вършат работата.