На икономическия форум в Давос най-важна тема бе борбата за опазването на климата. Световният елит се екологизира, защото се страхува от катастрофа на хилядолетието. Освен това има шанс да се спечелят много пари. Опазването на околната среда събужда фантазията на инвеститорите по цялото земно кълбо.

Ник Френсис (Nic Frances) е имал много идеи, но само една от тях се оказа добра. Може би тъкмо това му минава през главата в отеснялата зала в Давос, побрала близо 500 мениджъри, политици и други ръководители от всички Божии страни, събрали се да го слушат: че трябва само една идея, която да доведе нещата до край. Една идея, която да промени всичко.

Френсис седи на подиума, издигнат от американската новинарска телевизия CNBC в зала "Sanada" в конгресния център в Давос; от едната му страна е британският икономист и правителствен съветник сър Николас Стърн, от другата бразилски експерт по опазване на околната среда, професор от Йейл и шефът на един от най-големите американски енергийни концерни.

Той носи карирана риза, малки очила и обувки за сняг и изглежда почти по същия начин, по който би изглеждал Джон Ленън, ако бе достигнал до 45те години. Преди повече от десет години Френсис бе безработен, преди три години бе проповедник. Светът, кой би си го помислил, се завъртя, и то тъкмо в неговата посока.

„Нуждаем се от по-малко големи идеи и важни правителствени инициативи", казва Френсис. „Нуждаем се от предприемачество". Става дума за опазването на околната среда, където ако някой обича големите думи може да приказва за заплашителната промяна на климата, за катастрофата на хилядолетието. Но всъщност става дума за края на века.

На годишната среща на Световния икономически форум се забелязва нещо, което преди броени години никой не би си представил. Това може да се види по Ник Френсис, а много повече по пъстрата му аудитория. В Давос на практика не може да се намери някой, който публично да подложи на съмнение факта, че Светът е заплашен от зло с епохални размери, ако бързо не се предприеме нещо. Всеки е готов да сътрудничи със своя икономически или политически капитал. Ако някой иска да го каже така, може да го каже: световната икономика стана зелена.

В едно село в Алпите, охранявано от 5000 швейцарски полицаи и покровителствано от някои от най-могъщите концерни в света. „Никой повече не се осмелява да омаловажава темата за промяната в климата", казва Уц Клаасен, шеф на третият по размер енергиен концерн в Германия EnBW. „Само това е вече голям успех". Внезапно възникналият стремеж към по-добър свят при това не играе главната роля.

Много повече се засилва убеждението, че опазването на околната среда ще създаде един нов пазар, в който могат да се извличат гигантски печалби. Икономистите поемат спасяването на планетата. И както изглежда, могат да имат успех. „Започва нова ера за световната икономика", казва Герд Леиполд, световният шеф на Гринпийс.

Поне откакто изчислението на сър Николас през октомври установи, че глобалното затопляне може да струва на страните до 20% от техния БВП, а много европейски банки спряха да отпускат кредити за ски проекти под отметката 1500 м., промяната в климата се превърна в световен проблем. Но сега темата придобива нова динамика. Преди всичко затова, защото все повече хора разбират ясно, че опазването на околната среда няма да се постигне само със законови мерки и държавни поръчки, а с най-проста капиталистическа логика.

Ето такъв човек е Ник Френсис. Дали го е планирал е трудно да се каже. Всъщност Ник Френсис не е планирал много-много нещата. Първата си работа като борсов брокер той зарязва през 80-те, след това тръгва да пътува по света и основава в покрайнините на изпречилия се на пътя му в един момент Ливърпул проект за търговия с мебели за бездомни.

„Пет години гледах на мебелния проект като на социален проблем и още пет години като на икономическо начинание", казва Ник. „Всеки проблем причинява разходи. Когато тези разходи се следят и се разглеждат като продукт, има пазар. Тогава проблемът се променя коренно или просто изчезва от само себе си". Френсис е започнал да купува мебели и да ги продава, а покрай това да се грижи за бездомните. В края организацията му става толкова печеливша и благотворителна, колкото никога преди.

През 1998 Френсис тръгва за Австралия за да срещне любовта. Той взима със себе си идеята за пазара като генератор за благотворителност, само че променя обекта от мебели към световния климат. През 2004 в Строубери Фийлдс той основава организацията Easy Being Green, което име може да се преведе като „Лесно е да си отговорен към околната среда". През миналата година фирмата е имала 23 млн. долара оборот и е спестила на света над три милиона тона парникови газове. С електрически крушки и душ-батерии. Тъй като австралийските компании в някой региони са заплашени от парични глоби, ако не отговарят на изискванията за съкращаване на CO2 от протокола от Киото, Френсис го прави вместо тях.

На половин милион домакинства в щата Нови Южен Уелс организацията Easy Being Green раздава безплатно по шест пестящи енергия лампи и една батерия, която потребява изключително малко вода. Това, което е спестено като ток и следователно въглероден диоксид, Френсис сертифицира и след това продава с тлъста печалба на предприятията.

Конкретната работа се извършва от 120 студента. В края Френсис им подарява по един диамант, най-съвършената форма на въглерода. Той посочва: „Може законите да са много добри. Но иновативната и ефективна машина е пазарът. Можем с лекота да съкратим 10% от бълвания в света CO2, ако навсякъде правим това, което Easy Being Green направи в Австралия. И така да спечелим пари. Хората виждат това".

Фактически големите и силните в света отдавна са достигнали до същата идея както и Френсис, но с по-голям мащаб. Само пазарът на международните въглеродни сертификати в Европа за миналата година е бил $22 млрд. В света цените на спестен тон въглероден диоксид вървят между 50 цента и 40 евро. Който купува евтино и продава скъпо, бързо ще стане много богат.

От ООН изчисляват, че влаганият в сектора капитал до 2020 ще достигне трилион и половина долара. „Това, което виждаме тук, е следващата след Интернет индустриална революция", казва Джеймс Камерон, основател на лондонския инвестиционен фонд Climate Change. „Предприятията ще се активизират, подтиквани от смесица на алчност и страх". Знаците за това се умножават.

Защото идва и това, че Америка се събужда. Президентът Джордж Буш го показа в речта си за нацията в края на януари. А от опит е известно, че Съединените щати, когато веднъж решат да правят нещо, го правят с по-високи темпове от останалите страни.

Подобни изгледи пораждат настроения от вида„златотърсач". Според експертите на ООН, пазарът на щадяща околната среда енергийна техника до 2015 г. ще се покачи на € 130 млрд. от настоящите €31 млрд. Само в производството на фотосоларни клетки към този период се очакват годишни обороти от $400 млрд. (!) Американският концерн General Electric планира към 2016 да печели по $16 млрд. годишно само от енергоспестяващи електрически крушки и други подобни енергоспестяващи домакински уреди.

За степента, в която ръководителите на концерните променят ориентацията си, говорят и проявите, които нямат нищо общо с бизнеса. EnBW реши да оповести настъпилите нови времена с парти за промяната в климата, на което във фоайето на хотела бяха построени две иглу. На събитието присъстваха екс-моделът Клаудия Шифър, медийният барон Рупърт Мърдок, Дейвид де Ротшилд - екологично осъзнатата издънка на банковата династия. „Американците бяха дълго време далеч зад европейците, азиатците и австралийците. Но сега темата придобива небивала динамика. Това от година насам може да се почувства и върху другите", казва шефът на EnBW.

Ник Френсис ще трябва да почака още малко, докато бизнес успехът му се прехвърли и върху личния му живот. Печалбите от миналата година той изцяло е ре-инвестирал във фирмата си, и сега се чуди откъде да вземе 600,000 долара, нужни за развода му. „Няма значение защо всички тези хора толкова се интересуват от темата", казва Френсис. „Разбира се, това са пари. Но те имат и деца".

Превел Димитър Събев