Светът е в ръцете на нов тип строй, диктуван от принципите и интересите на големите високотехнологични компании. Подхранван над 15 години с огромен финансов ресурс, техно-феодализмът измества традиционния капитализъм, като в същото време паразитира върху него. Неолибералната вяра в "невидимата ръка на пазара" е заменена от всемогъщия алгоритъм - децентрализираният пазар е заменен от съвършено централизиран механизъм, свързващ продавачи и купувачи.

Наблюденията са на един от най-изявените гласове на лявата икономическа мисъл в Европа - бившия гръцки финансов министър Янис Варуфакис. В интервю за испанския в. El Pais по повод последната му книга с подходящото заглавие Techno Feudalism, той е категоричен - новият ред е в ръцете на ултрабогатите "технолордове", но не е далеч моментът, в който можем да се окажем управлявани от алгоритми.

"Неолиберализмът никога не е бил реалност. Той беше само легитимираща идеология на процеса на финансиализация и глобализация, започнал след края на Бретън Уудс в началото на 70-те години. Сега, при техно-феодализма, властта преминава от големите финансови институции към Big Tech, и така неолиберализмът е приключил — дори като идеология.", обяснява Варуфакис.

Раждането на "облачния" капитал

Финансовата криза от 2008 г. маркира преломната точка. За да спасят банките, правителствата и централните банки отпечатаха около 35 трилиона долара, като същевременно прилагаха мерки на икономии, потискайки заплати и социални придобивки.

Резултатът беше съчетание на масивна ликвидност и ниско потребителско търсене.

"Единствените компании, които инвестираха част от отпечатаните 35 трилиона долара, бяха тези от Силициевата долина, които създадоха Big Tech на гърба на нова форма на капитал, която наричам "облачен капитал. Това маркира началото на техно-феодализма", казва Варуфакис.

Тъмно просвещение: Идеологията на Мъск и останалите олигарси зад Тръмп

Тъмно просвещение: Идеологията на Мъск и останалите олигарси зад Тръмп

Технологичният елит иска свобода без демокрация и "частни" държави

По думите му "облачният" капитал е концентриран само на две места в света - САЩ и Китай, докато мощта на технологичните гиганти е глобална: "Например, дори ако нашите европейски правителства искат да ограничат компании като Google или Meta, тези компании имат огромна власт над тях — всичко, което трябва да направят, е да заплашат европейците с преустановяване на достъпа до YouTube или Instagram".

"Облачната рента" като нова форма на експлоатация

За разлика от традиционния капитал — производствени средства като конвейерни ленти и генератори, облачният капитал не произвежда физически продукти: "Облачният капитал произвежда власт от името на собствениците си. Това не са просто машини, оптични кабели и т.н.; това са преди всичко постовете, които потребителите качват, и мрежовите ефекти, които тази маса от материал произвежда."

Днес Big Tech извлича това, което Варуфакис нарича "облачна рента" — Amazon например претендира за 30-40% от крайната цена на продукта. "Веднъж щом тези облачни ренти надхвърлят 20% от общите разходи, икономиките ни вече не функционират както се очаква при капитализма", предупреждава той.

Разликата с миналото е поразителна: в компании като General Electric или Exxon-Mobil 80% от приходите отиваха за заплати. В Big Tech служителите получават по-малко от 1% от приходите, защото по-голямата част от работата се извършва безплатно от милиарди "облачни крепостни селяни" - потребителите, които дават смисъл на съществуването на Facebook, TikTok, X/Twitter и т.н.

Утопия или затвор: Технологичните компании вече искат да строят градове

Утопия или затвор: Технологичните компании вече искат да строят градове

Google и Facebook вече работят по първите проекти

Те влагат труд в постовете си, който облагодетелства най-вече платформите. А са "закрепостени" от трудното понякога до невъзможност прехвърляне от една екосистема в друга. Всеки скок между "териториите" на Apple, Meta, Google и Microsoft например е болезнен и с риск от загуба на информация и контакти. Затова и малцина го правят.

Защо системата е обречена

Варуфакис смята, че техно-феодализмът е паразитна система, осъдена на провал. "Икономика, в която богатството се натрупва все повече под формата на ренти, а не на печалби, реинвестирани в производството на стоки, е обречена да умре", предупреждава той.

И прави аналог с вирусите - ако някой е толкова смъртоносен, че да ликвидира всички свои потенциални гостоприемници, той неизбежно също ще умре.

Облачният капитал успява да извлича нарастващи количества стойност, създадена от човешки работници в традиционната капиталистическа икономика. "Колкото повече облачни ренти извличат, толкова по-дълбоко цялата система потъва в нежизнеспособност", казва Варуфакис.

Въпреки мрачната диагноза, Варуфакис остава оптимист. Той вярва в диалектичния поглед към света: "Реалността никога не е хармонична, а се конструира от противоречия. Всичко може да бъде различно. И тъй като техно-феодализмът е може би най-голямото противоречие от всички, избирам да остана с надежда."

За промяна обаче е необходима мобилизация. "Както винаги, във всяка епоха и всяка експлоататорска система, нищо няма да се промени, докато гражданите не се мобилизират", казва той. Решението, което предлага, е радикално: "Маркс предоставя единственото решение — социализиране на облачния капитал, направете всички ни равноправни акционери."