Върховете и спадовете са неизбежна част от капиталистическото общество. В момента Федералният резерв и финансовто министерство на САЩ се опитват да отклонят икономиката от поредното дъно, като за целта използват всякакви агресивни мерки.

Нека само си припомним какво направи ФЕД през последните няколко месеца. Лихвеното ниво вече е с 3 процентни пункта по-ниско от септемврийските си стойности, а междувременно във финансовата система бяха инжектирани няколкостотин милиарда долара с цел повишаване на ликвидността. Накрая ФЕД стигна дори до индивидуално финансиране на търговската банка Bear Stearns, която бе на път да се сгромоляса.

Все пак не е толкова трудно да си отговорим, защо ФЕД проявява толкова голяма загриженост към изпадналите в трудност пазари, след като основната му задача е да осигурява ценова стабилност и подходящи условия за икономически растеж. Според борсовите анализатори, централните банкери се опитват да спасят финансовата система от разтопяване, тъй като негативите бързо могат да повлекат цели политически кръгове във Вашингтон. Така че Бернанке и компания просто не могат да оставят пазара да се оправя по законите на свободната икономика.

Докато банкерите от ФЕД се опитват да потушат пламъците в кредитната система, финансовите пазари продължават да се представят по-слабо от нормалното, а данъкоплатците изглежда, че ще платят сметката. Тук обаче трябва да си зададем въпроса, какво ще стане с титаните на Wall Street, които забъркаха тази каша?

„Федералният резерв ще продължи да предоставя помощ на изпадналите в затруднение финансови институции без това да повлияе на цялостното им представяне в по-дългосрочен план", коментира професор по икономика от  университета в Мериленд.

Обаче пък ние може да приложим един пример, над който си заслужава да се поразсъждава. За периода 2002-2007 г. нюйоркските финансови компании са раздали бонуси на своите служители в размер на $137 млрд. Нека обаче да разгледаме какви са били сумите през всяка година от този период. През 2002 г. бонусите са били по-скоро скромни, заради даващата все още отражение рецесия, така че тяхната обща сума е била $9.8 млрд. През 2003 г. те са $15.8 млрд., през 2004 г. са $18.6 млрд., 2005 г. е била приключена с $25.7 млрд., 2006 г. с $33.9 млрд., а злощастната 2007 г. с $33.2 млрд.

Това бяха годините, през които хедж-фондовете и всякакви други спекулантска организации пуснаха дебели корени в световна финансова система. Това бяха годините, в които заплати от 9 и 10 цифри годишно беше нещо съвсем нормално. Тогава обаче се създадоха и всички онези сложни схеми за свръх печалби, които обвързаха финансовите инструменти с жилищния пазар, а от там и цялата банкова система на Америка, Европа и Азия. Така до днес, когато всички си плащаме за желанието на група хора да забогатеят неимоверно за няколко години.

Страхотна сделка, няма що. Финансистите по цял свят лобираха за напълно свободен пазар, но когато се сгромоляса системата, те бяха първите, които помолиха за помощ държавните институции. Свободните пазари работят чудесно, когато всички страни са изправени пред риска от фалит и знаят, че няма кой да им подаде ръка. Тогава те се самоконтролират, а слабите елементи бързо отпадат. За нещастие, държавните регулатори по никакъв начин не обърнаха внимание на отлично представящите се финансови фирми през изминалите 6 години, а днес са длъжни да ги спасяват иначе рискуват да преобърнат цялата система, а тогава Господ знае какво може да се случи.

Все пак, за да сме точни, не всеки успя да избегне фалита. Преди девет месеца, проспериращата и уважавана от всички банка Bear Stearns търгуваше акциите си по $150 броя. По-малко от година след това, JPMorgan Chase изкупува всичките й акции за по $2, тъй като институцията вече не може да покрива задълженията си. За сега този случай остава по-скоро изключение отколкото правило, но да видим какво ще се случи през следващите седмици и месеци.

На този етап, ФЕД и финансовото министерство нямат друг избор освен да помагат с каквото могат за по-бързото преодоляване на кризата. Когато обаче кризата премине, регулаторните органи трябва да останат на пазара и да изискват повече прозрачност и отчетност от хилядите знайни и незнайни финансови компании. Този път стигнахме твърде далеч, за да си позволим още една такава криза, която може и да е последната.

Великият икономист Джон Мейнард Кейнс описа основните движещи сили на капиталистическата икономика като борба между желанието за финансова сигурност и засилен предприемачески инстинкт. Както в много сфери на живота и тук трябва да има някакъв баланс. За всички е ясно, че прекалено много свобода и „закон на джунглата" е хубаво на теория, но в света на хората трябва да има и регулации от трети лица. Важната задача пред политиците ще бъде да намерят онази „златна среда", която ще стимулира иновациите във финансовата система, но няма да толерира спекулантските практики.