Тук няма замесено престъпление, но мистерията около това къде са милиардите петродолари на страните от Близкия Изток е от ранга на книгите на сър Артър Конан Дойл. Благодарение на рекордно високите цени на „черното злато", хазните на държавите от Персийския залив преливат от долари.

От 2002 до 2006 г., шестте страни членуващи в Съвета за взаимопомощ от Залива (Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия и ОАЕ) са спечелили около $1.5 трлн. от износ на петрол, което е два пъти повече от реализираното през предходните 5 години. Около $1 трлн. от тези пари са похарчени за вносни стоки и услуги, а останалите около $540 млрд. са отишли зад граница. Въпросът е къде?  

Отговорът на този въпрос е от голямо значение особено за хедж-фондовете, които са винаги жадни за информация около движението на големите капиталови потоци. Заедно с Китай, страните от Близкия Изток допринасят най-много за непрекъснато растящия търговски дефицит на САЩ. Ако те изгубят апетита си към доларово-деноминирани активи, това ще рефлектира в негативно движение на щатската валута и ще доведе до ново покачване на лихвеното ниво, което не е желано от рисковите фондове.

Мениджърите на американски хедж-фондове се опитват да проследят пътя на петродоларите, тъй като вярват, че те са доста по волатилни от другите източници на пазарна ликвидност като азиатските валутни резерви например. От друга страна, доларите спечелени от продажбата на петрола рядко се задържат в тихите води на американските държавни дългови книжа. Често печалбата на петролните производители се инвестира именно в хедж-фондовете, които обещават голяма възвращаемост при сериозен риск.

Всичко това е една интересна игра на отгатни къде са парите. Страните от Залива на практика не предоставят никаква информация за движението на парите, така че всички изводи се вадят на база външни източници.

На последната си годишна среща в Атина, Институтът по международни финанси, се опита да хвърли повече светлина върху наболелия въпрос с местонахождението на петродоларите. Анализаторите от института започнаха представянето с публикуване на статистика от Американското финансово министерство, която предоставя пълна информация за дела на чужди инвеститори в щатски дългови инструменти. След това бяха изнесени данни за международните банкови транзакции и дела на чуждите банкови депозити в световната банкова система. Накрая бяха съобщени данните за световните сделки по сливания и поглъщания.

Тези източници показа, че около $260 млрд. са се влели в световната финансова система от страни от Близкия Изток през последните 5 години, или около 48% от излишъка реализиран от износа на петрола. Тази половинчата картина води разследването към няколко насоки:

Инвеститорите от Залива са станали по-малко склонни да инвестират големи суми в банкови депозити; те са едни от най-големите инвеститори в американски акции и държавни облигации. От скоро те станаха и важни купувачи на чужди компании, с приоритет от Европа.

За да се открие къде са скрити останалите $280 млрд., Финансовият институт се позовава на научни предположения. Според експертите голяма част от тези пари също са инвестирани под една или друга форма в американската икономика. Данните от финансовото министерство не включват информация за продадения щатски дълг, чрез брокерски компании каквито например са лондонските инвестиционни банки. Все пак от там най-вероятно са минали не повече от $100 млрд. през последните 5 години.

Друга част от излишъка е инвестиран във все по-популярния пазар на арабски облигации „сукук", които са един от малкото финансови инструменти позволени от ислямските закони (според тях реализирането на печалба от лихва е забранено). Около $21 млрд. са били инвестирани в книжата „сукук" през 2006 г., което е с 46% повече от миналата година.   

Институтът по международни финанси смята, че около $100 млрд. или 20% от пет-годишния арабски излишък са били инвестирани в европейски дългови инструменти, акции и недвижима собственост. Останалите $60 млрд. от парите най-вероятно са се отправили към Азия, където са били инвестирани в инфраструктурни проекти и за закупуването на собственост и търговски компании.

Е, хедж-фондовете може да копнеят за по-голяма яснота около движението на арабските милиарди от петрол, но за обикновения инвеститор направените по-горе заключение са напълно достатъчни и биха впечатлили дори Д-р Уотсън.