Предоставя ме ви мнението на Владимир Каролев във връзка с  приетите решения на Народното събрание с които се възлага на министерския съвет да представи пакет от мерки ограничаващи сделките със земеделски земи между българи и чуждестранни граждани.

В разрез на всякаква правна, конституционна и международна логика, българският парламент гласува със смазващо мнозинство текст на Волен Сидеров, който задължава министерски съвет да наложи нов мораториум върху продажбата на земя на физически лица-граждани на ЕС. Докато течеше последният час от разискванията, Европейската Комисия излезе със становище, че нито тя, нито българските институции, могат да продължат забраната и ако България не приведе законодателството си в надлежния ред през 2014, ще започне наказателна процедура.

Но не винете депутатите, винете себе си. През 1975 година, Милтън Фридман казва, че решението на обществените проблеми не е да се избират правилните хора, а да се създаде обществено мнение, което прави политически изгодно дори грешните хора да правят правилните неща. В България имаме точно обратното. Робувайки на вековни стереотипи, че светът през 21-ви век продължава да е съставен от множество воюващи помежду си държавици и народи, както и че е възможно българите нито да работят, нито да учат, а само да избират политици, които да управляват тяхната собственост, така че парите да падат от небето, ние създадохме обществено мнение, което прави политически изгодни в парламента да се правят само грешни неща.

Социологията показва, че българите не разбираме проблемите със земята, не знаем, че досега е могло да се купува земя от чужденци през юридически лица, не знаем, че колкото повече търсене, толкова повече растат цените, не знаем, че мораториумът пада само за граждани на ЕС, но твърдо подкрепяме той да продължи. Разбира се, цялото това незнание е умело подхранвано чрез мащабна PR акция на АТАКА, които вероятно ще ползват тази тема за евроизборите догодина (тъй като национализирането на чужди компании в България си е чисто вътрешен въпрос и не върви за евроизбори).

Какво тогава се изненадваме, че депутатите с почти пълно единодушие приеха предложението на Сидеров, което:

- Задължава Министерски Съвет да наложи мораториум, което е невъзможно, тъй като мораториум се налага от Народното Събрание

- Ефективно противоречи на Конституцията в сегашния й вид и ще задължи НС да започне нейна промяна или някаква процедура за излизане то ЕС (т.к. противоречи и на договора за присъединяване, но пък и такава процедура няма).

- Ще започне наказателна процедура срещу България, като глобите ще ги плащаме всички ние чрез данъците си

- Няма да има никакъв положителен или отрицателен ефект що се отнася до земята, тъй като инвеститорите работеха, работят и ще работят винаги чрез юридически лица. Забраната за физически лица се отнася до имигранти от ЕС, които искат да си купят нивичка до къщата.

Българският народ за пореден път се поддаде на политически популизъм и беше изманипулиран от доста прозрачна пропагандна PR кампания, дърпаща емоционалните струни на вековни комплекси и стереотипи. Пожела си да се продължи мораториума и българските депутати, загрижени за рейтинга си, го продължиха. Опасенията за всички негативни правни (и в следствие, икономически) ефекти бяха разсеяни набързо от депутата от ГЕРБ, Владимир Тошев, който каза, че в парламента не е важно дас е правят прецизни закони, а да има страст и плам в речите.

Най-абсурдното е, че за около 7 часа дебати, единствено крайно-левият Янаки Стоилов произнесе словосъчетанието, което е разковничето вече над 2000 години коя държава ще е бедна и коя богата - „защитена частна собственост", обяснявайки на предполагаемо „десните" си колеги от ГЕРБ каква глупост правят. Редица останали депутати от всички парламентарни групи малко или много убеждаваха българите как тяхната частна собственост е първо на прадедите им, после на държавата, после на политиците, после на българския дух, после на Хан Аспарух и чак накрая тяхна.

Не е страшно, че ще забраним или няма европейски граждани да купуват директно българска земя. Страшното е, че лъжем сами себе си по най-балъшкия възможен начин и отказваме да научим уроци, които историята преподава на човечеството над 2000 години. Но пък, в крайна сметка, затова Рейгън е казал крилатата си фраза "бедността е справедливото наказание за глупостта и мързела". Ние явно сме мазохисти.