Не винаги е ясно, кое е водещото лице в доминираната от ислямска религия иранска политика. Оставката на главния преговарящ за иранската ядрена програма Али Лариджани депозирана миналата седмица, засили спекулациите за посоката, в която е тръгнал Иран по отношение на вътрешната и външната си политика. В интерес на истината, никой извън само най-вътрешните кръгове на държавното управление не знае, какво стана с Лариджани и какво означава оставката му за Иран в този критичен момент.

Али Лариджани винаги е бил смятан за изключително умен, прагматичен и отворен за мирни преговори със Запада и представителите на ООН. Именно заради прекалената му коректност, през последната година личността му започна да става все по-неудобна за агресивната политика на популисткия президент Махмуд Ахмадинеджад. Все пак Лариджани не може да се определи като мекушав лидер.

Той е син и зет на властимащи аятоласи, а до 2004 г. е бил отговорник за националното радио и телевизия в страната. През това време, той взема радикалното решение да премахне изцяло западното влияние, което се излъчва в националните електронни медии. Преди този период, Лариджани е бил министър на културата и ислямските въпроси. Въпреки, че беше избран да ръководи кабинета по национална сигурност от президента на Иран, Лариджани винаги е бил близък с великия лидер Али Каменей, който винаги има последната дума в Иран. Така много политически анализатори поставяха Лариджани на едно стъпало над Ахмадинеджад по важност в страната.

През последните две години, европейските дипломати, които водеха преговори с Лариджани по въпроса с ядрената програма на Иран, твърдяха че той е гъвкав човек, който обаче има ясно определени граници на отстъпчивост. Според тях са си заслужавали опитите да се накара иранския преговарящ да приеме „Голямата сделка" от Запада (за финансова помощ и развиване на търговските връзки, заедно с оказване на техническа помощ по разработване на ядрен реактор).

В последно време, господин Лариджани е бил изключително разочарован от твърдоглавието и агресивността на президента Ахмадинеджад. Според информационните агенции в Техеран, Лариджани и преди е правил опити да напусне, след като мнението му не е било уважавано от ръководните кадри в страната. Президентът Ахмадинеджад явно си има свое становище за ядрената програма, с което работата на главния преговарящ става без значение.

Заявките на новия ирански преговарящ Саид Джалили, силно разтревожиха европейските страни Великобритания, Франция и Германия. Бившият референт за САЩ и Европа във външното министерство на Иран, Джалили е разглеждан като изключително близък до Ахмадинеджад и подкрепя неговото становище, че вече няма какво да се преговаря със Запада.

Най-силният сигнал за разединението във външната политика на Иран, дойде от писмо подписано от 183 от всички 290 депутати в иранския парламент, в което се възхвалява работата на Лариджани. Това се възприе от международната общност, като акт на съжаление за напускането на един от най-ерудираните политици в управлението на страната. Съветникът на Каманей по международната политика, също изказа съжалението си за напускането на Лариджани, което най-вероятно е било становището на самия Велик водач.

Най-общо казано, лидерството в Иран не е толкова единно, колкото изглежда отвън. Реформаторите в страната, водени от Мухамед Катами, който беше президент от 1997 до 2005 г., в момента са малки и слаби, без глас в държавното управление. Консерваторите обаче също не изглеждат в цветущо здраве, като в момента се делят на радикално крило водено от Ахмадинеджад и по-прагматично такова, на което негласен лидер беше Лариджани.

Президентът на страната става все по-слабо популярен, главно заради невъзможността му да се справи с ширещата се бедност в страната особено сред избирателите му. Според последните проучвания, половината от тези, които гласуваха за Ахмадинеджад през 2005 г., не биха го направили отново.

Големият въпрос в управлението на Иран е какви са взаимоотношенията между президентът и Великия водач? Дали разногласието им по въпроса с ядрената програма означава, че Каменей започва да омеква и да става по-либерално настроен не само към исканията на Запада, но и към реформирането на много сфери в държавата? Според анализатори, непреклонността на Ахмадинеджад, кара Каменей да изглежда като реформатора Катами в очите на чуждите наблюдатели.

Последните слухове от страната сочат, че приближени кръгове до Великия водач, очакват с нетърпение края на мандата на Ахмадинеджад през 2009 г., за да го заменят с Лариджани. Бившият вече главен преговарящ беше кандидат за поста през 2005 г., но тогава събра едва 6% от вота. Предстоят още почти 2 интересни години, в които Ахмадинеджад ще продължи охлаждането на взаимоотношенията между Запада и Иран, а до тогава не се знае какви стъпки ще предприеме международната общност.