Куба - една от оцелелите комунистически държави, започва да гледа по нов начин на системата за социално подпомагане, която бе крайъгълният камък на икономиката й през последните 50 години, смята водещ правителствен служител.

Алфредо Джам, макроикономически анализатор в Министерство на икономиката, разказа пред „Financial Times", че досега кубинците са били свръх-защитени от система, която субсидира цените на храните и ограничава доходите на хората, предизвиквайки по този начин дефицит на труд във важни индустрии.

Според него, акцентът върху равенството е помогнал за поддържането на социалната сплотеност през 90-те години, когато икономиката на Куба е била близо до колапс след оттеглянето на помощите от Съветския съюз, но „когато икономиката се възстанови, разбирате, че това е ниво на защита, което трябва да се промени. Не можем да си позволим ситуация, в която не трудът дава на хората достъп до благата".

"Не можем да даваме на хората толкова много сигурност за техния доход, без това да се отрази на тяхното желание да работят", казва Джам. „Можем да им осигурим равенство в достъпа до обучение и здравеопазване, но не и равенство в доходите".

Забележките на Алфредо Джам предлагат рядко откровен поглед за официалното мислене за бъдещето на икономическото развитие в Куба непосредствено след оставката на дългогодишния лидер Фидел Кастро през февруари.

При управлението на новия президент на Куба, Раул - по-малкия брат на Фидел, страната намали ограниченията върху бонусите, които работниците могат да получават и вдигна забраната върху продукти като мобилните телефони и DVD-плеърите.

Кастро също децентрализира земеделската система в страната и предостави пустеещата земя на кооперации и частни фермери, за да намали зависимостта от вносните храни.

Все пак, системата за социални грижи продължава да съществува почти непокътната. Кубинците се възползват от основни храни като хляб, яйца, ориз, боб и мляко на толкова ниски цени, колкото никъде другаде по света. Наемите и комуналните услуги са извънредно евтини, а образованието и здравеопазването са напълно безплатни.

Всяка реформа на тези универсални привилегии ще предизвика дискусии вътре в управляващата комунистическа партия и е малко вероятно да приключи бързо.

Но преценката на Алфредо Джам отразява нарастващото недоволство в официалните кръгове относно слабите постижения в селското стопанство, строителството и промишлеността. „Липсва мотивация за работа в тези сектори", коментира Джам.