„Кум само с чисто досие", четем от първата страница на „Стандарт"
За да кумуваш или кръщаваш, трябва да си с чисто досие. Това ни очаква, ако родната православна църква последва примера на свещениците от Неапол. В града на камората всеки, свързан с мафията, остава без право на църковен ритуал. Така служителите на Ватикана дадоха рамо в битката на държавата с престъпния Октопод. Идеята предизвика интерес и сред родния клир. Православната църква има пълното право да налага подобни наказания на хора, осъдени за тежки престъпления, заяви пред "Стандарт" Тивериопулски епископ Тихон. Други Божи служители също смятат, че Светият синод трябва да последва примера от Неапол. "На никого на челото не пише, че е мафиот. Не можем да лишаваме от църковна благодат никого, особено ако се покае", заяви обаче архимандрит Антим, протосингел на Видинска епархия. Според него подобни решения за отлъчване могат да се вземат само от църковен съд.
Още от статията на „Стандарт"

„Една боя и 57 други задачи спъват България за Шенген" е водещото заглавие на вестник „Сега"
След като в началото на февруари министър-председателят Бойко Борисов обясни, че за да сме готови за Шенген, ни "остават само дреболии, една сграда да доизмажем", сега се оказва, че правителството е отпуснало 19 млн. лв., за да изпълним 57 задачи.

В "Държавен вестник" бе публикувана промяна в правителственото постановление за финансиране на проекти, свързани с присъединяването ни към Шенген. Това е петото изменение на това постановление, като всяко едно от тях е свързано с харчене на пари.

От последната публикация става ясно, че няма да се харчат 11, а 30 млн. лв. Веднага след това се изреждат 57 неща, за които ще отидат тези 19 млн. лв. повече. Много от тях звучат твърде общо, други показват, че не сме още готови дори технически, а трети са направо забавни и изобщо не може да се разбере каква е връзката им с Шенген. Не става ясно и кои от тези мерки вече са изпълнени и сега ще бъдат покрити само финансово и кои тепърва ще се изпълняват.

Много пари ще бъдат излети в специализиран отряд за въздушно наблюдение със седалище в София. За ремонт и обзавеждане на централата му са заделени 150 000 лв. Още 3 млн. лв. отиват за обучение на 16 пилоти и 25 човека от инжeнерно-техническия състав. Още 1 млн. лв. е записан за доставка на резервни части, инструменти и пр. оборудване. 430 000 лв. пък ще отидат за ремонт на сграден фонд в авиобаза Безмер край Ямбол, като и тук правителството има грижата за обзавеждане. За командировъчни на хората от отряда, които ще ходят да се обучават на летище Безмер, до края на 2011 г. ще се изхарчат 300 000 лв., а други 35 000 лв. ще им осигурят специално облекло за защита от хипотермия.
Още от статията на „Сега"

„Европа се възстановява на две скорости", обобщава от първата си страница „Дневник"
Икономиките на страните от Европейския съюз се възстановяват с различно темпо, като вече ясно се открояват два лагера. Единият е на Германия, Словакия, Австрия, Финландия и балтийските републики, в които растежът през първото тримесечие на 2011 г. е между 3 и 8% на годишна база.

На другия полюс са Гърция и Португалия, които имат проблеми с държавните си финанси и високата си задлъжнялост и отчитат свиване на икономиките си. При тях е и Испания, която все пак успява да постигне малък растеж от 0.8%. България, Унгария и Чехия засега заемат средно положение с ръст средно от около 2.5%. Наблюдатели коментират, че описаната от данните картина затвърждава тенденцията "Европа на две скорости". В пролетната си прогноза, публикувана в петък, Европейската комисия леко завиши очакванията си за ръст през тази година - от 1.7 на 1.8% за ЕС и от 1.5 на 1.6% - за еврозоната.

В петък и България отчете повишение на БВП за първото тримесечие от 2.5% спрямо същия период на 2010 г.
Още от статията на „Дневник"

„София - Перник за 10 минути", информира от първата си страница „Монитор"
Разстоянието между София и Перник вече се взема за 10 минути с кола, след като вчера автомагистрала „Люлин" бе официално открита от премиера Бойко Борисов и генералния директор на ГД "Регионална политика" в ЕК Дирк Анер. „Гражданите на Перник имат с какво да се похвалят. Това е градът на голфовете, те се движат доста бързо, така че с „Голф" може и за по-малко от 10 минути да го вземат", пошегува се след официалната церемония строителният министър Росен Плевнелиев.

За първи път даваме разрешение за ползване на цяла магистрала, заяви премиерът Бойко Борисов, преди да пререже лентата .Той подчерта, че изпълнението на тунелите и естакадите по магистралата е доказателство, че в България може да се строи както трябва. 46 години след като се роди идеята за изграждане на българските магистрали и 40 години след вземане на решение за изграждането им откриваме първата изцяло готова от началото до края магистрала, обясни и Плевнелиев. Нито една от другите магистрали в България не е завършена докрай. В емоционалната си реч той добави, че България излиза от транспортната си изолация, в която сама се е поставила.

Имаше моменти, в които бях истински отчаян, каза пък Дирк Анер за строителството на магистралата в миналото. Според него "Люлин" от символ на трудности, проблеми и евентуален провал се била превърнала в символ на успеха. Премиерът Борисов пък заяви, че истински се радва, че Дирк Анер, човекът, при когото са пет от седемте европрограми за България, е заменил думата "отчаяние" с думата "оптимизъм", след като проследил работата през последната година.Освен че магистрала "Люлин" ще отпуши трафика между двата града, според Плевнелиев големите печеливши са гражданите на Княжево. Причината била, че през града няма да минава поток от тирове, а също и перничани, защото по магистралата ще пътуват дневно по 17 000 души само в едната посока.

Премиерът пък добави, че тировете няма да минават транзит през София. На всички, които ще карат по новия скоростен път, Борисов заръча: "Да не ми чупят мантинелите." Той добави, че в София не е останало здраво метално съоръжение.
Още от статията на „Монитор"

„Борисов: Променяме конституцията до края на юни заради финансовия пакт", съобщава от първата си страница „Класа"
До края на юни ще променим конституцията в тази част за Пакта за финансова стабилност, каза премиерът Бойко Борисов по Нова телевизия вчера. Надявам се на подкрепа от всички партии, които Симеон Дянков обиколи сега, подчерта той и припомни, че финансовият министър досега е говорил с всички парламентарни групи. От думите му се разбра, че изключва само социалистите, защото ги смята за популисти. „Пактът за финансова стабилност ще направи държавата изключително уважавана, дисциплинирана в Европа", коментира Борисов.

Припомняме, че пактът включва три основни мерки: да се ограничи преразпределителната роля на държавата до 40% от брутния вътрешен продукт, да се гарантира балансирана бюджетна позиция и недопускането на дефицит над 2% от БВП и да се променят преките данъци само с две трети от всички народни представители.
Още от статията на „Класа"

„Акциз вдига с лев цената на метана", предупреждава „Стандарт"
Цената на метана ще скочи с 1 лев и ще доближи тази на бензина до 1 януари 2018 г. Това предвижда проект на Европейската комисия за изменение на Директивата за енергийно данъчно облагане (ДЕДО). Брюксел планира да изравни акцизите върху автомобилните горива. В момента 1 литър бензин А 95 по бензиностанциите се продава за 2.43-2.44 лв. за литър, докато метанът струва 1.36 лв. за килограм. Върху природния газ за коли обаче в момента няма акциз, докато върху бензина той е 71 ст. на литър. Ако новият вариант на директивата бъде приет, от 1 януари 2013 г. метанът ще поскъпне с около 12 ст., което значи, че ще се продава срещу 1.48 лв. Две години по-късно Брюксел планира увеличение на акциза с около 250%, което ще качи цената на горивото до 1,80 лв. От 1 януари 2018 г. килограм метан вече ще струва 2.36 лв., тъй като акцизът ще го оскъпява с точно 1 лев спрямо сегашната цена, показват сметките.

Увеличение се предвижда и за акциза върху бензина. Той обаче ще се повиши рязко още от 1 януари 2013 г. и няма да се променя след това. Така цената на бензина ще скочи с 11 ст. и ще стигне 2.54 лв. за литър още от 2013 г. Излиза, че цената на метана ще доближи тази на бензина.
Още от статията на „Стандарт"

„Български петрол" е озаглавил седмичния си коментар за „Сега" д-р по икономика Емил Хърсев
Интуитивната метафора за българския петрол, който били водите и храните, които можем да използваме и отглеждаме, за да осигурим просперитета на България, не бе разбрана и се приема като основание за хленчене и искане на пари. Ето за пример кравешкия бунт, разигран преди дни. Тези сценки се повтарят всяка година, винаги по един и същ сценарий. Първо бият тупана, че "десетки хиляди" ще блокират София (прохода Шипка, някоя магистрала или друго оживено място) и ще се борят "до последно" да защитят или добият "своите граждански права". Следва медийна разгласа, като че иде краят на света. После се явяват на мегдана максимум 100 до 200 протестанти. Водят десетина примрели от глад мърляви крави и разсипват по паважа два три гюма мляко. Струпват се няколко дузини журналисти и поне 200-300 полицаи. На фона на жалостивата картина гръмогласно искат три неща: незабавна оставка на министъра, на мига среща с премиера и да се платят стотина милиона субсидии на протестиращия отрасъл.

Лесно е да схванем икономиката на протеста: всеки в този бизнес как се вербуват агитки за протестиране срещу скромен хонорар. Цената на протеста се свежда до "пътни и площадни". Пътните са средно по 50 лв. на човек (зависи откъде докарват протестиращите). Сложете още по толкова "площадни" за 2-3 часа викане, махане на байраци и плакати. (По-тънко се минава, ако се обещае безплатна екскурзия за пазар в София и се дадат по два сандвича из път; но в този случай протестната агитка твърде бързо се разбягва по магазините и се връща чак когато автобусите тръгват обратно.)

С две думи: 50-100 хиляди струва добър, "масов" протест с крави, разсипано мляко, озвучаване и с духова музика да весели мегдана. А насреща се получава суха пара субсидии. В идеалния случай влагаш 100 хиляди, вземаш 100 млн. лева.
Още от статията на „Сега"

„Намаляват фирми и хора с кредити над 1 млн. лв.", информира „Класа"
Списъкът на хората и фирмите, изтеглили кредити над 1 млн. лв., намаля с 34 в края на първото тримесечие на годината спрямо същия период на 2010 г., сочат данни на БНБ. Фирмите и домакинствата, изтеглили заеми от седемцифрена сума в края на март, са общо 5185, докато година по-рано са били 5219. Физическите лица, взели заеми над 1 млн. лв., са общо 113, като намаляват с шестима. Изтеглените седемцифрени суми от домакинствата са на обща стойност 205,8 млн. лв., или средно 1,82 млн. лв. Въпреки че хората намаляват, отпуснатите средства отчитат минимален ръст. Спрямо декември милионерите се увеличават с един, а общия размер на изтеглените заеми се увеличава с над 10 млн. лв.

Експертите от централната банка отчитат, че фирмите със задължения над 1 млн. лв. са 5072, или с 28 по-малко спрямо края на март 2010 г. Въпреки че са по-малко като брой, компаниите са си разделили по-голям обем средства - той се е увеличил с 1,12 млрд. лв. до 23,09 млрд. в края на март спрямо същия период на миналата година.

Оказва се, че обемът от кредити, който фирмите и хората управляват, е на стойност 23,3 млрд. лв., което е малко над 46% от общия обем отпуснати заеми от банките у нас. Статистиката на централната банка показва, че средният размер на заемите над 1 млн. лв., изтеглени от компаниите и физическите лица до края на септември, е 4,49 млн. лв.

Обратната тенденция отчитат експертите от БНБ при депозитите в края на първото тримесечие. Към края на март броят на влоговете над 1 млн. лв. в банките в страната е 2251, или със 111 повече спрямо същия период на 2010 г. От тях 479 са физически лица и 1772 са компании. На годишна база депозитите за милиони при домакинствата са се увеличили с 84, а при фирмите с 27. На практика излиза, че всяка седмица по двама нови милионери са влагали на депозит седемцифрени суми. Въпреки че вложителите са двойно по-малко спрямо ползвателите на заеми, гражданите с възможности са увеличили спестяванията си за година с 300 млн. лв. до 1,2 млн. лв.
Още от статията на „Класа"

„ЕК решава съдбата на гурбетчиите ни", съобщава „Монитор"
До един месец Европейската комисия трябва да обсъди и реши могат ли и при какви условия държавите членки да затворят за още две години трудовите си пазари пред българи и румънци.

ЕК се захваща с гурбетчиите ни, след като преди седмици холандският и австрийският социални министри обявиха, че имат намерение да продължат преходния период , като удължат досегашния петгодишен с още 2 г. Заради това в петък евродепутатката от ГЕРБ Илиана Иванова, която е в групата на Европейската народна партия, подаде писмено питане и според регламента ЕК трябва да й отговори, а след това и да публикува отговора си на своя сайт. Депутатката настоява да научи дали Еврокомисията ще иска доказателства, че българските работници заплашват трудовите пазари на десетте страни, които вече под една или друга форма обявиха, че и след края на 2011 г., ще оставят вратата затворена за нас.

Подобни ограничения са предвидени в присъединителните договори на всички нови членки и за приетите през 2004 г. те отпаднаха този месец.

Според клаузите им страните могат да удължават преходните периоди, но само ако представят пред ЕК ясни доказателства, че българските работници са на път да изместят техните собствени и оказват сериозен натиск върху трудовите им пазари. Такива обаче до момента няма, твърди евродепутатката.

Десет страни все още не са готови да ни разрешат свободно да работим, като само двамата министри го обявиха публично. Но до момента става дума само за политическо говорене, а не и за правителствени решения, признава евродепутатката.
Още от статията на „Монитор"

„Заблуда е, че ядрената енергия е много евтина, а от ВЕИ - много скъпа", казва в интервю за „Дневник" еврокомисарят Кони Хедегор
Неотдавна заявихте, че Европа трябва да фиксира цели за дял на възобновяемата енергия в микса до 2030 г. (при задължителна цел 20% до 2020 г.) Очаквате ли тази скъпа за момента енергия да стане икономически изгодна?
- Да. Причината да смятам, че трябва по-дългосрочна цел, е, че индустрията се нуждае от такава. Защото за инвеститорите в централите, които ще се изграждат в следващите години, 2020 г. е твърде близо. Те имат нужда да знаят накъде ще вървим след това, защото трябва да планират инвестициите и възвращаемостта на проектите си много след тази година.

Затова питам не е ли удачно освен целта за 2020 г. да заложим такава и за 2030 г.? Това би било важен сигнал както към политиците, така и към индустрията. Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в Европа създават много работни места. Аз съм от Дания, където този сектор дава хиляди работни места. Над 20 хиляди души са заети само във вятърната енергия - един от най-големите ни експортни сектори. Така че има примери в Европа как тази енергия се изплаща.

Слънчевата енергия е друг такъв източник. Миналата седмица бях в Гърция, където тя се развива много, в Германия и Испания също. Зная, че тук, в България, хората смятат, че възобновяемите енергийни източници са непоносимо скъпи.

Това беше изтъкнато нееднократно и от премиера Бойко Борисов. Как бихте коментирали противопоставянето, което Борисов прави напоследък между възобновяемата и ядрената енергия?
Не съм чувала тези изказвания на премиера и не мога да ги коментирам. Изглежда, някои хора вярват, че ядрената енергия е много евтина, а възобновяемата - скъпа. Ако обаче добавите в сметката всички разходи около сигурността, които се налагат за ядрените електроцентрали, вярвам, ще осъзнаете, че е грешно атомната енергия да се смята за много евтино решение.

Тя е скъпа - трябва да платите всички тези мерки за сигурност. Сега след аварията във Фукушима фокусът върху сигурността е дори още по-силен. Например офшорните (в морето) вятърни паркове са всъщност много по-евтини от ядрените централи. Разбира се, ако едва 5% от енергията в Европа идва от възобновяеми източници, тя ще е относително по-скъпа. Но ако имате 20% например, цената би паднала много и тъкмо такава тенденция наблюдаваме сега.

Освен това не става дума само за цената, а и за независимостта от вноса на горива, а тя няма икономическа стойност. Защото колко струва това да си по-малко зависим от едно евентуално спиране на газовите доставки от Русия например? Възобновяемите енергийни източници са начин да се намали тази несигурност.
Още от интервюто на „Дневник"