Сега: Скандалът с бонусите на чиновниците приключи с присъда за назидание

Скандалите с бонусите, които чиновниците и управляващите си раздадоха масово през 2011 г., приключиха с изненадващо тежка присъда за назидание на бившата председателка на Агенцията по вписванията Виолета Николова. Така управляващите ще могат да отчетат за предстоящия доклад от Брюксел, че има тежко осъден висш държавен служител.

Присъдата е още по-впечатляваща, защото изключително рядко се случва съдът да наложи по-тежко наказание от исканото от прокуратурата. В случая с Николова държавното обвинение настояваше за 3-годишна присъда, с опция тя да е условна. Съдията Десислав Любомиров обаче й наложи 5-годишна ефективна присъда за присвояване, като я лиши от правото да работи по специалността си, забранявайки й да е юрист за 3 години, както и да заема ръководен пост за същия период.

Още от статията във в. Сега

КЗК погна парното за картел

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) проверява „Топлофикация" и столични топлинни счетоводители за картел при цените на дяловото разпределение. „Топлофикация" ще бъде разследвана и за злоупотреба с господстващо положение при формирането на цените за дяловото разпределение. Както и дали не ги определя в полза на големите фирми на пазара, съобщиха от антимонополната комисия.

КЗК проверява „Топлофикация - София" и 4 топлинни счетоводителя за картел при цените на дяловото разпределение. Столичното дружество пък ще бъде проверено и за злоупотреба с господстващо положение при формирането на цените за дяловото разпределение. Както и дали не ги определя в полза на големите фирми на пазара.

Още от статията във в. Монитор

Стандарт: Нова криза, ако не спрат спекулантите

Финансовият сектор трябва да бъде посредник на инвестиции, а не на спекулации. Не случайно ЕС и САЩ работят около нови регулации относно финансовия сектор. Това посочи премиерът Пламен Орешарски при откриване на икономически форум на тема развитие на балканските страни, който се организира в София от авторитетното издание The Economist. За последните 20 години светът стана свидетел на рухването на две икономически системи, посочи Орешарски. Първата е плановата комунистическа икономика, чийто символ беше падането на Берлинската стена. Втората система беше икономиката на дерегулираните финансови пазари, чийто символ бе крахът на банка "Лемън Брадърс" през 2008 г.

Още от статията във в. Стандарт

24 часа: Има ли проблем с бързите кредити?

B последно време се заговори за затягане на регулациите в сектора на бързите кредити. Има ли проблем в този сегмент?

Делът на тези компании от целия кредитен пазар не е много голям - към средата на 2013 г. отпуснатите кредити от тях възлизат на малко под 2 милиарда лева спрямо 65,5 милиарда лева кредити, отпуснати от банките. Прави впечатление обаче, че има постоянно увеличение на лошите кредити от 2008 г. насам.

Това не е изненадващо, защото това са по-рискови кредити. В годините след 2009-а икономиката се сви, а възстановяването след това бе доста бавно, което предполага и по-бавно възстановяване на доходи и заетост. Нормално е и по-високорисковите кредити да отбележат по-сериозен ръст при необслужване.

Още от статиата във в. 24 часа

Капитал: Данъчно изключение за облигационери

Данъчната преференция за доходите от лихви по борсово търгувани корпоративни облигации, за която се появиха съмнения, че е лобистка, най-вероятно ще бъде приета. Това стана ясно в четвъртък по време на заседанието на парламентарната бюджетна комисия. Поправката е записана в Закона за корпоративното подоходно облагане, който беше гласуван на първо четене.

Първоначално Министерството на финансите предложи вариант, при който са освободени както български, така и чужди инвеститори в облигации. Впоследствие текстовете претърпяха промени в Министерския съвет и обхватът на преференцията беше свит. Сега изненадващо председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев заяви, че е против изпадането на българските фирми от обхвата на облекчението.

Още от статията във в. Капитал

Труд: БСП и ДПС подхващат енергийния регулатор

Съставът и функциите на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) ще бъдат променени най-късно в началото на следващата година. Това съобщи пред "Труд" председателят на енергийната комисия към парламента Рамадан Аталай.

Новите членове вероятно ще се избират от Народното събрание, а не както е сега - с решение на премиера, обясни зам.-шефът на енергийната комисия и депутат от БСП Явор Куюмджиев.

След промените ДКЕВР не само ще трябва да определя цените на тока, водата, газа и парното, но и да следи изкъсо дружествата.

Още от статията във в. Труд