Г-н Тата ще бъде едно от най-забележителните лица на нова Индия през 2008. Той имаше удоволствието да научи, че офертата му за прочутите престижни марки Jaguar и Land Rover е одобрена от досегашния собственик Ford. Годината 2007 бе свързана с покупката за $13 млрд.на Corus от Tata Steel и отново се заговори за склонността към поемане на риск на този амбициозен индиец, строител на корпоративни империи.
Ратан Тата „публикува" на 12 януари автомобила, който задочно стана най-проучтата кола, излизала някога от индийските автомобилни заводи. Тата дори се намеси в конструирането на дребосъка „Нано", вероятно ползвайки наученото в архитектурната специалност в Корнуел. Колата ще се продава за 100 хиляди рупии, сума известна в Индия като един лакх (lakh), €1,730.
Местният пазар вече ще е далеч по-моторизиран. От новия завод в Западен Бенгал ще излизат 250,000 автомобила годишно. Това е повече от два пъти над сегашното автомобилно производство на Tata Motors. „Господин Тата ни насърчава да поемаме големи, пресметнати рискове" - казва Рави Кант, мениджмънт директор.
През 1991, когато наследи чичо си J.R.D. Тата, за когото сравнението с Джовани Анели от „Фиат" в Италия преди войната важи за Индия, малцина вярваха, че компанията ще издържи на тази зашеметяваща либерализация. Дотогава семейната групировка изкарваше парите си в скучния локален бизнес в местни индустрии, до голяма степен зависими от централно планирания „лицензионен радж". Правителсвтото казваше на компаниите колко да произвеждат и ги пазаеше от чужди конкуренти. Фамилията, основана от прадядото Джамсети Нуссерванджи Тата, се конкурираше с другите барони на индийската индустрия.
Човекът, който сега оглавява Тата, по-скоро жъне, отколкото всява респект. Скромен, той рядко се появява по обществени събития, ходи на работа с автомобил произведен от Тата, години наред не остави своя претъпкан с книги и кучета младежки апартамент в родния Мумбай. Той е учтив, с изискани маниери, което определено е нужно за създаване на спойка в 98 компании, където държи акции. За професионализма на Ратан и способността му за глобална конкуренция говори фактът, че от продажбите на концерна за над $50 млрд. през миналата година, повече от 60% са в чужбина.
Има много възражения против автомобилните стратегии на Ратан Тата - към офертата за Jaguar и Land Rover и колата за един лакх. Въпреки че във Великобритания Тата получи потвърждението на надзорниците и профсъюзите, някои анализатори се притесняват за стратегическата му логика. Дилъри в САЩ предупредиха за имиджов проблем: „Не вярвам, че в САЩ публиката е готова за идваща от Индия собственост на луксозна марка кола като Jaguar."
С „Нано" Tata Motors целят да обновят остаряващата продуктова линия на пътнически автомобили, но мнозина се боят, че монетата има и обратна страна. Съществуващата инфраструктура в Индия трудно се справя и със сегашния трафик, а новата ера на масов мониторинг няма да пропусне влошаващите се задръствания в градовете и замърсяването на атмосферния въздух.
Господин Тата отвръща, че десетки хиляди индийски семейства ще се радват на по-безопасен транспорт, защото сега те се придвижват с мотоциклети.
Осаму Сузуки, председател на Suzuki Motor, която притежава Maruti Suzuki, най-големият производител на пътнически автомобили в Индия, наскоро каза, че който и да се опита да продава автомобил толкова евтино, неминуемо ще направи компромиси с безопасността и емисиите.
Г-н Тата не се съгласява: "Произвеждаме кола, която няма да замърсява повече от мотоциклет. Ние няма да произвеждаме милиони и милиони от тях, наводнявайки страната. На база един пътник няма да увеличим въглеродния ефект".
Между цената на мотоциклет и автомобили в ценовото дъно като Maruti 800, което струва на дребно около $5,000, има голямо празно пространство и г-н Тата е решил да го запълни. Ще има и нови пътища, изтъква лидерът на компанията, а скоро могат да дойдат и такива времена, когато ще се прави по-екологична малка кола, макар и не в основата на ценовата пирамида. "Единствената причина, поради която не слагаме на колата за един лакх хибриден двигател, е защото тогава цената й нямаше да е един лакх", казва Тата.
Членовете на къщата Тата неведнъж са били укорявани в грандомания. Джамстеджи Тата с предложнието си да прави стоманените подпори за индийските железници през 1907 накара сър Фредерик Ъпкот от колониалната администрация да се обзаложи, че лично ще изяде всяка релса, която Тата произведе. Сто години по-късно Тата поглъща останките от британската стоманена инустрия и западняците отново му се подиграват. И с това между другото си навличат гнева на правителството и бизнес общността, които виждат в групировката от Индия ролеви модел за корпорация.
В листваната в Ню Йорк компания за хотели и влакове Orient-Express научиха това по трудния начин, като отхвърлиха офертата да се обединят с хотелската верига на Тата Taj, твърдейки, че индийците ще навредят на тяхния „премиум бренд имидж". Търговският министър на Индия Камал Нат протестира срещу „дискриминацията". Индийските медии заговориха за „псевдо - расизъм", а президентът на бизнес лоби групата Assocham обвини Ориент-Експрес в арогантност. Спокойният господин Тата нарече отговора на американците „неуместен".
Две трети от акциите на Тата се държат от благотворителни фондове.
Сухел Сет, бренд консултант, обяснява защо САЩ играе расистката игра: те не могат да обвинят индийския мениджмънт, защото индийци управляват глобални корпорации. Те не могат да изопачат индийската капитализация и да пренебрегнат размера на потребителския пазар. Така че наместо това те излизат с културния номер, за да попречат на нежеланото бизнес предложение.
Дали Тата гори от вдъхновение за следващите пет години начело на компанията? Не съвсем. "След като малката кола е пусната и е успешна, за мен ще е прекрасно време да напусна".
Разчистване след колата за един лакх
От Аджит Томас. Читателско писмо, публикувано от Financial Times
Сър, статията ви за Ратан Тата „Индийският строител на империя" от 29 декември заслужава всички адмирации за това как Тата груп излезе от бюрократичното тресавище на Индия преди 1990те и се превърна в добре приемана корпорация, която наистина е готова да завладее света. И все пак е срамно, че той намира за кулминация, дори за корона на славата на лидерството си, успешното пускане на „колата за един лакх".
Истинският лидер във вска епоха трябва да отчита въздействието от неговото или нейното действие в широка перспектива. През XXI век действията на лидера трябва да се разглеждат едновременно от икономическа и екологична перспективи.
Тата груп казва, че колата за един лакх ще има същия въглероден отпечатък както мотоциклета. Но мотоциклетът поне може да се шмугва в трафика. В претъпканите пътища на Индия колата остава заклещена в трафика с включен двигател. Как ще се постигне намаляване на замърсяването? Много индийци най-накрая ще могат да си позволят кола, но парите, които те неминуемо ще изхарчат за медицински средства заради повишеното замърсяване, ще я направят икономически нецелесъобразна, отгоре на това идват психологическите разходи да живееш в замърсена околна среда.
Единственият плюс е, че инцидентите най-накрая ще намалеят, тъй като колите ще се движат трудно и бавно в претъпканите метрополиси.
В свят с деградираща околна среда се нуждаем от лидер, който разбира истинската, не само икономическа, цена на действията на неговата корпорация. Нуждаем се от някой, който ще проправи пътя за екологичното възраждане.
Най-сетне повече индийци ще притежват коли. Когато дойде времето да се приемат международни екологични стандарти за емисии в страната, представете си какъв политически кошмар ще преживее индийското правителство, щом огромното множество граждани станат собственици на замърсяващи коли, върху които трябва да се начисляват разходите за увреждане на околната среда.
Да се надяваме, че г-н Тата ще напусне компанията, дал на света решение за разчистване след бъркотията, която колата за един лакх неминуемо ще създаде. Искрено вярвам, че той разполага с подобен размах. Подобно решение наистина ще е корона на славата.
Kihano4
на 22.01.2008 в 21:31:45 #2Очевидно Тата е отличен бизнесмен! Погледнато малко по-глобално обаче "нано"-то е капиталистическия "трабант". И е доста закъснял. Писмото на тоя американец обаче е емблематично. Типичната американска наглост. САЩ са най-големия замърсител в света, избягват всякакви екологични мерки, за да не им падне растежа, а Индия трябва да не се развива, щото като вземе и тя да цапа няма да остане за САЩ да цапа. Това е типичния англоамерикански манталитет - да отказват на други това което смятат за свое неоспоримо право! Цивилизация, нали!
gigs
на 22.01.2008 в 19:14:12 #1Статията е доста добра!!!!