Британското влияние върху глобалните валутни пазари през последните 12 месеца бе неоспоримо, като почти една трета от международните валутни операции се извършваха в тази страна.

Среднодневния оборот на британската валутна търговия възлезе на 1.1 трилиона долара, или £587млрд. за април 2006 - последния месец, за който разполага с данни годишното изследване на IFSL („Международни финансови услуги Лондон").

Лицето, представило данните, казва, че увеличението спрямо същия месец на 2005 е 41%. Великобритания се разраства повече от всеки друг валутен пазар, докато целия световен пазар през миналата година е нараснал с 38%.

„Бързия ръст в оборота на търговията с чуждестранна валута за последните две десетилетия отразява продължителния ръст на международната търговия и експанзията на глобалното финансиране и инвестиции", казва Марк Маслакович, главен икономист в IFSL. „Обединеното кралство, в частност Лондон, със сигурност е най-големия глобален пазар на чуждестранна валута, доста преди САЩ и Япония".

През тази година, дилинговите сделки, извършвани в Лондон ще представляват 32.4% от цялата международна търговия с валута, според анализите на IFSL. Британските пазари са почти двойно по-големи от вторият по сила играч, американския пазар с 18.2% световен дял във валутните сделки. Следващите най-важни пазари на валути са в Азия: Япония (7,6%) и Сингапур (5,7%), които обаче са стабилно изпреварени от западните конкуренти.

Анализът на данните показва, че британският ръст е за сметка на валутните пазари на Япония и САЩ. Последните два от нивото през 2004 г. са спаднали съответно от 19.2% и 8.3%. За същия период Великобритания отбелязва дял в търговията с ценни книжа от 31.3%.

Г-н Маслакович казва, че Великобритания се е развила като идеалния център за търговия с валута, откакто Маргарет Тачър през 1979 г. отмени контрола върху валутната размяна.

До този момент, чуждестранните инвеститори са били почти изцяло възпирани да купуват стерлинги, освен ако това не облагодетелствало баланса на британските плащания. Жителите на Кралството не можеха да купуват чуждестранна валута с инвестиционни цели, ако покупките им не се съпровождаха от продажба на реални чуждестранни активи. Освен това имаше рестрикции гражданите на Великобритания да държат чуждестранна валута по депозитни сметки.

Анализаторите оценяват, че след като Тачър премахна забраните, във Великобритания са се влели £30 млрд. Либерализацията помогна на Британия да стане онова, което е - мост между Европа, Америка и Далечния Изток.

IFSL заяви, че Британия има множество допълнителни предимства като център за международната търговия с валута. Това са: големи мениджърски фондове, голям брой инвестиционни банки и брокери, лесен достъп до глобалните пазари, съчетан с традиционното добро отношение към чуждестранните фирми, професионални услуги с висок професионализъм, ефективна инфраструктура от телекоми, английския език.

В добавка, Маслакович казва, че докато някои национални компании за финансови услуги считат, че лондонското Сити е свръх-регулирано, търговците на чуждестранна валута „имат усещане за балансиран подход в инвестиционния климат".