Услугите на домашния патронаж в Германия са много скъпи. Ето защо семействата често ползват нелегално евтина работна ръка от Източна Европа, пише Дойче Веле.

Съществуват ли обаче законова и практическа възможност да бъдат експлоатирани работноците на бившия социалистически блок?

От 2005 година насам Централната служба за трудово посредничество в Бон набира кандидати от Източна Европа, които да се грижат за възрастни хора и инвалиди в домашни условия. Договори има с Полша, Унгария, Чехия, Словакия и България. Около 120 българи са участвали досега в програмата на службата

Целта на програмата е да се легализират патронажните услуги, които се извършват от източноевропейци.

На практика обаче повечето от тези, които в домашни условия се грижат за старите и инвалидите, са членове на семейството или нелегално наети източноевропейци. Смята се, че броят на хората от Източна Европа, които работят в този сектор в Германия нелегално, е число в порядъка между 60 до 100 хиляди.

Търсенето се увеличава бързо. Това е така, защото същите услуги, предлагани от германски фирми, достигат често до 10 хил. евро на месец - сума, която едно средностатистическо германско семейство не може да си позволи.

Именно затова и много частни фирми се опитват да запълнят пазарната ниша. Какво става обаче?

В началото на месецабременската фирма "МакПфлеге" оповестява, че също ще предлага денонощни патронажни услуги, но на изключително изгодни цени. Тя смята да посредничи при назначаването на персонал от Източна Европа и да дава между 1500 и 1700 евро на източноевропейските фирми-партньори.

Колко от тази сума ще получава самият персонал, не става ясно от информацията, публикувана на интернет страницата на фирмата

Германският синдикат Верди критикува остро предложението на бременската фирма. Представители на синдиката изчисляват, че дори ако трудещият се получава цялата сума, при денонощен труд, заплащането на час е едва 2 евро.

Експертката от Верди Габриеле Фелд-Фриц коментира: "Виждаме как биват експлоатирани източноевропейските ни колеги, които са притиснати от условията на живот в родните им страни. Въпреки, че съществува европейски закон за работното време, според който не е позволено да се работи повече от 48 часа седмично, колегите ни от Източна Европа са денонощно на разположение на хората, нуждаещи се от грижи, и на семействата им."

Според Габриеле Фелд-Фриц проблемът е, че трудно да се контролира работното време, когато хората са заети в домашни условия. Освен това при нарушения на трудовия договор, източноевропейците не знаят на кого да се оплачат. Често има и езикови бариери.

Тези опасения на експертите привличат интереса на медиите и започват разгорещени дебати относно предложението на "МакПфлеге".

От една страна се отчита нуждата от допълнителна работна ръка в сектора на патронажните услуги, която да може да бъде ангажирана на достъпни цени. От друга страна се осъжда начинът на предлагане на услугите. Той може да доведе и до дъмпинг на заплатите на германските фирми.

Факт е обаче, че медийният интерес и намерението на Федералното министерство по труда да наложи по-строг контрол карат бременската фирма "МакПфлеге" да прекрати дейност десет дни след основаването си.

Освен очевидните практически има и юридически пречки.

По принцип посредническите услуги за набиране на персонал от Източна Европа, който да се грижи за възрастни хора в домашни условия, се намира на границата на легалността.

Има няколко възможности. Едната е в Германия да се подпише посреднически договор с фирма, чието седалище е в една от източноевропейските страни-членки на ЕС. Тези фирми изпращат персонал, който е застрахован и социално осигурен в родните им страни.

Другата възможност е хората, които искат да работят в Германия, да се регистрират в собствената си страна като еднолични търговци или да регистрират еднолична фирма.

И в двата случая заетостта им в Германия трябва да е "временна" и "непостоянна". Дори Федералното министерство по труда обаче не може да определи как точно да се тълкуват понятията "временна" и "непостоянна".

Фактически след източното разширяване на ЕС съществуват легални възможности за подобни посреднически услуги, но ако законът се спазва много строго и синдикатите успяват да провокират обществен дебат както в случая с "МакПфлеге", тези възможности на практика не могат да се прилагат.