Летният сезон за хотелиерите: "Плахо" завръщане на традиционните пазари и "изгубено поколение" при кадрите в сектора

По-добър сезон от миналогодишния с повече резервации и приходи и "плахо" завръщане на туристите от традиционни пазари като Германия и Полша, но на фона на сериозни предизвикателства особено при намирането на подходящи кадри - такава е ситуацията в хотелиерския бранш в разгара на летния сезон по думите на председателя на Българската хотелска асоциация Веселин Данев.

Председателстваната от него организация обединява някои от най-големите хотелски вериги у нас.

В интервю за Money.bg той подчерта, че недостигът на квалифицирани кадри се превръща в заплаха за развитието на целия сектор и са нужни спешни мерки.

Данев коментира и темата за онлайн платформите за резервации и колективния иск срещу Booking.com. По думите му видимостта, която подобни сайтове дават, е голямо предимство, но тя идва на сериозна "цена" - като комисионни и условия и затова хотелите трябва да развиват и собствени канали за резервации.

Интервю на Явор Николов

Неотдавна се появи информация, че над 10 000 европейски хотела са се включили в колективен иск срещу платформата Booking.com заради клаузата за най-добра цена, обявена от Съда на ЕС за незаконна. Каква е позицията на асоциацията по този въпрос?

Темата за отношенията между хотелския сектор и онлайн платформите за резервации винаги е била от особено значение за индустрията, особено в контекста на променящата се пазарна среда и динамичните потребителски практики. В този смисъл, в Българската хотелска асоциация следим с внимание последните развития, свързани със съдебния иск, заведен от над 10 000 европейски хотела срещу Booking.com и с решението на Съда на ЕС относно клаузата за най-добра цена. Това е казус, който повдига важни въпроси за баланса в отношенията между доставчици на услуги и дигитални платформи.

Бихме искали да подчертаем, че в рамките на нашата асоциация не е провеждано официално обсъждане по този конкретен случай и не е формирана обща позиция. Политиката в търговските отношения е изцяло в прерогативите на всеки отделен член, според неговия бизнес модел, пазарна стратегия и конкретни договорни отношения.

Убедени сме, че устойчивото развитие на сектора минава през конструктивен диалог и партньорство, основани на прозрачност, взаимно уважение и справедливи условия за всички участници на пазара.

Над 10 000 европейски хотела съдят Booking.com и канят българските също да се включат

Подкрепя ли се колективният иск от браншови организации у нас?

Безспорно е, че големите онлайн платформи за търсене на нощувки промениха начина, по който хората организират своите пътувания за работа и почивка. От гледна точка на хотелския бранш, кои са най-големите позитиви от тази промяна? Кои са най-големите предизвикателства, които тя изправя пред Вас?

Няма съмнение, че онлайн платформите за резервации като Booking.com, Expedia и Airbnb коренно промениха начина, по който хората планират своите пътувания, както за почивка, така и за бизнес. От гледна точка на хотелския сектор, тази трансформация носи редица ползи, но също така поставя и сериозни предизвикателства.

Положителната страна е очевидна- платформите отвориха вратата към глобалната сцена дори за най-малките хотели. Един семеен хотел в Родопите днес може да бъде резервиран от турист от Канада или Япония само с няколко клика. Те също така улесняват потребителя, като събират оферти на едно място, позволяват сравнение и водят до повече резервации.

Но цената на тази видимост понякога е висока. Комисионните, които хотелите плащат на платформите, често достигат 20%, което за много малки обекти е критично. Освен това, в някои случаи хотелите са поставени в неравнопоставена позиция, например с т.нар. клауза за най-добра цена, която години наред ограничаваше възможността им да предлагат по-добри условия директно на своите гости. Именно тази практика беше обявена за незаконна от Съда на Европейския съюз, което е един важен сигнал за нуждата от по-справедливи отношения.

Истината е, че онлайн платформите са тук, за да останат. Те са мощен инструмент и хотелите трябва да умеят да ги използват стратегически. Най-успешните обекти днес са тези, които балансират, като работят с платформите, но също така развиват собствени канали за резервации, инвестират в дигитална репутация и поставят госта в центъра на всяко решение."

В момента сме в пика на летния сезон. Със сигурност е рано за по-цялостни оценки, но какво показват за момента сравненията с миналата година? Кои са очертаващите се тенденции на 2025-а?

Все още е рано за цялостни оценки, но всичко до момента показва, че сезонът е по-добър в сравнение с миналата година. Има "плахо" завръщане на традиционни пазари като Германия и Полша, както и засилен интерес от страна на Балканските страни. Най-многобройни са туристите от Украйна и Румъния.

Българските туристи продължават да бъдат ключов сегмент, като се наблюдава все по-голям интерес към вътрешния туризъм. Съдейки по последни данни сме свидетели на ръст в резервациите и приходите, около 10 % повече спрямо същия период на 2024 година, макар и разходите също да нараснаха значително. В четвърт от хотелите има увеличение на персонала, в друга намаление, което говори за продължаваща нестабилност в пазара на труда.

Турските туристи по нашето море могат да са повече и от румънците - какво ги спира?

Общините и туристическият бранш настояват за по-лесен достъп за гражданите на южната ни съседка

Повечето хотелиери постигат умерено увеличение на тарифите, но има и такива, които предпочитат да останат на нивата от миналата година, за да не рискуват количествен спад на резервациите. Това важи особено за обекти, които обслужват семейни и средни ценови сегменти.

Откроява се тенденцията за по-късно планиране на почивките. Гостите резервират в последния момент, което създава известна несигурност. Друга тенденция е засиленият интерес към по-качествени и бутикови места за настаняване, както и към специализирани услуги като СПА и уелнес. В същото време усилията за удължаване на сезона и въвеждането на еврото следва да донесат допълнителна сигурност и удобства за гостите.

И накрая, недостигът на квалифициран персонал остава ключово предизвикателство, защото хотелите повишават заплатите, за да задържат кадри и да гарантират качествено обслужване, но това се отразява върху ценовата политика. В заключение, сезонът върви добре, но окончателните оценки ще бъдат възможни едва след края му.

Вашият бранш е един от тези, които от години "бие тревога" заради липсата на достатъчно кадри у нас, а по-рано през тази година Вашата организация направи и събитие по темата. Имаме ли наистина "Изгубено поколение" в туризма и какво можем да направим - устойчиво решение ли са служителите от трети страни?

Да, темата с кадрите е една от най-наболелите в туризма и не от вчера. Българската хотелска асоциация, която представлява водещите компании и инвеститори в сектора, от години поставя този проблем на дневен ред. През 2025 г. организирахме две ключови събития именно по тази тема. Първото се проведе в София като стратегическа работна среща с участието на представители на държавни институции, бизнеса и образователните среди, а второто, на 13 юни в хотел "Мелия Гранд Ермитаж" в курорта Златни пясъци, под формата на национален семинар под заглавие "Изгубеното поколение в туризма? Спешни мерки за привличане на млади кадри".

И двете събития бяха изключително показателни. Те ясно потвърдиха, че недостигът на квалифицирани служители вече не е просто трудност, а се е превърнал в системен риск за развитието на сектора. И да, спокойно можем да говорим за "изгубено поколение". Твърде много млади хора не виждат туризма като атрактивна и устойчива кариера. Причините са комплексни, от слабата връзка между професионалното образование и реалните нужди на бизнеса, до липсата на достатъчно мотивация и перспективи за развитие.

СПА туризмът у нас – какво е необходимо, за да просперира

Проблемът с набирането на персонал в туризма и работни визи за чужденци

Разбира се, служителите от трети страни в момента са част от решението, а в много случаи и единствена възможност, особено за сезонния бизнес. Българският туризъм има нужда от хора, които се изграждат в сектора, които го познават отвътре и остават в него. Това означава инвестиции в образование, в обучение, в по-добри условия на труд и в реална професионална реализация.

Убедени сме, че устойчивото развитие на бранша минава именно през човешкия капитал. Без хора няма качество, няма конкурентоспособност, няма доверие от страна на гостите. Ако днес не поставим човека в центъра на туристическия продукт, утре просто няма да имаме туристически продукт.

Туристическият бранш като цяло е с огромно значение за българската икономика. Как гледат хотелиерите на влизането на България в еврозоната? Кои са най-големите предизвикателства пред Вас?

Българската хотелска асоциация подкрепя процеса по присъединяване на България към еврозоната, като го разглежда като стратегическа стъпка с потенциал да донесе дългосрочни ползи за туристическия сектор. Хотелският бизнес е тясно свързан с международната икономика. Нашите членове работят с милиони гости от страни в еврозоната и ежедневно осъществяваме разплащания в чуждестранна валута. Затова преминаването към еврото ще улесни значително трансакциите, ще премахне валутния риск, ще намали банковите разходи и ще създаде по-голяма предвидимост както за туристите, така и за самите хотелиери.

Същевременно, членовете на Българската хотелска асоциация са напълно наясно с предизвикателствата, които ще съпътстват преходния период от нуждата от адаптиране на софтуерни и счетоводни системи, до двойното етикетиране на цени, обученията на персонала и внимателната комуникация с клиентите. Особено важно е да се избегне усещането за неоснователно повишение на цените, което може да подкопае доверието в целия сектор.

Цените на чадърите и шезлонгите по Черноморието преди 10 години и сега

И тогава, и сега на някои места цените се считат за високи

Позицията на Българската хотелска асоциация е категорична, че този процес трябва да бъде прозрачен, добре планиран и да се случва в активен диалог с бизнеса. Само при такава координация ще можем да гарантираме, че въвеждането на еврото ще има положителен ефект за българския туризъм, а не да създаде нови затруднения.

Вярваме, че ако подходът е последователен и прагматичен, България може да използва влизането в еврозоната като възможност да се утвърди още по-силно като стабилна, конкурентна и достъпна туристическа дестинация в рамките на Европейския съюз.

През годините българската хоспиталити индустрия като цяло е имала не една и две имиджови кризи заради конкретни нарушения и лоши практики на нейни представители. Можем ли да твърдим, че това вече е зад гърба ни или все още имаме път, който трябва да се извърви?

Не е тайна, че през годините българската хотелска индустрия е преминала през немалко имиджови предизвикателства, било то заради единични случаи на лоши практики, липса на контрол или липса на достатъчна професионална култура в определени звена от сектора. Но вярваме, че значителна част от това вече остава зад нас.

В последните години се наблюдава ясно разграничение между онези, които развиват устойчив, прозрачен и качествен бизнес, и онези, които не следват тези принципи.

Именно с такава мисия беше създадена и Българската хотелска асоциация, за да обединява професионалната общност около ясни правила, международни стандарти, и висока етика в управлението на туристическия продукт. Нашите членове работят "на светло", създават качествена заетост, инвестират в обучение, в подобряване на услугите и в изграждане на позитивен имидж за България като дестинация.

Разбира се, пътят още не е напълно извървян. Винаги ще има нужда от контрол, от механизми за саморегулация и от по-тясно сътрудничество с институциите. Но добрата новина е, че днес имаме много повече примери за професионализъм, високи стандарти и устойчив подход. И тези примери трябва да бъдат насърчавани, популяризирани и превърнати в норма.

Нашата роля като Българска хотелска асоциация е именно такава - да бъдем активна платформа за отговорен, модерен и конкурентоспособен туристически бизнес, който не просто реагира на проблемите, а създава положителни модели за подражание.