Може ли всички да са се объркали за глобалната криза? Този въпрос не трябва да престава да бъде задаван, тъй като през последните дни информация за забавяне на световната икономика ни залива неумолимо, а финансовите пазари не искат да реагират на дивашките съкращения на лихвите в САЩ и може на едно по-малко намаление на лихвата във Великобритания, на което можем да станем свидетели днес.

Според Хамиш МакРей, анализатор на The Independent, не годината 2008 ще бъде проблемната за световната икономика. Много по-притеснителни за него са перспективите за 2009 г. Ще има криза, счита той, аналогична на кризите от началото на 1980те, началото на 1990те, началото на 2000.

По негово мнение, специално за Великобритания следващата криза ще е по-сериозна от пукането на дот-ком балона на новото хилядолетие, но по-лека по сравнение с кризата в началото на 1990те. Криза ще има, но тя ще дойде по-късно, отколкото повечето хора си мислят: отчасти заради ускорението в световна икономика от предишните силни години, отчасти заради засилването на търсенето от страна на Китай, Индия и други нововъзникващи икономики.

Нека погледнем първо към данните, които потвърждават кризата. Първият пример идва от САЩ. Разполагаме с много слабите данни от Института по управление на предлагането, които говорят за драстично свиване на активността в сектора на услугите. Тъй като той е най-големият дял в американската икономика - и ако няма изкривявания в данните - може да се предположи, че американската икономика вече е изпаднала в рецесия.

Пример номер две идва от Европа и е по-солиден. На Стария континент виждаме рязко влошаване на индекса за мениджърските покупки, който дава ранно предупреждение за икономическата активност в икономиката. Сега този индекс за Европа е на равнището през 2001 г. и тенденцията е към още понижения: все пак, за разлика от САЩ, в Европа индексът е още над 50 пункта - равнището, говорещо за реално свиване на покупките.

Продажбите на дребно, особено в Германия, са доста олекнали. За разлика от британците, германците спестяват разликата на повече разполагаеми пари, вместо веднага да я харчат. Така че януарските намаления от страна на продавачите не се отразиха по-съществено върху търсенето. Дали трябва да се намаляват лихвите? Все още не, защото ЕЦБ - кой знае дали погрешно или правилно - се боят от покачването на инфлацията и чувстват, че могат да отложат промяната на лихвените равнища с още няколко месеца.

Поглед върху ситуацията във Великобритания показва, че Bank of England е поставена в съвсем специфична ситуация. Лихвите са доста по-високи в момента, а инфлацията е на по-приемливо ниво. Обаче потребителите са също така и по-задлъжнели, както и по-чувствителни спрямо измененията в цените на недвижимите имоти. Службата по кредитен анализ на централната банка предвижда, че цената на жилищата ще започне да намалява към средата на годината, а ръстът в продажбите на дребно ще се забави до под 1% в рамките на следващите 12 месеца. Ако стане така, това ще е най-бавен ръст от средата на 1990те.

Да обобщим. Независимо дали данните от САЩ са верни или не, те са притеснителни поне от гледна точка на това, че ще притеснят Федералния резерв. Ако водопадът от слаби данни продължи, ще има още понижения на лихви. Така че въпросът е дали лихвени нива значително под инфлацията ще стимулират търсенето. Някакъв ефект ще има, но ще се задейства и „ефектът на струната", при който дори евтините пари не могат да принудят хората да теглят повече кредити.

Това е рационално: в Япония в началото на 1990те близките до нула лихвени равнища не успяха да стимулират търсенето, защото хората се притесняваха, че могат да загубят работата си и не искаха да теглят заеми. Големите фирми бяха наводнени с кеш и не се нуждаеха от кредити, а компаниите за недвижими имоти установиха, че цените падат и няма стимул да се строят повече жилища. Опитите да се насърчи икономиката чрез големи бюджетни дефицити също не помогнаха кой знае колко.

САЩ не е в същия капан като Япония тогава, но има един неприятен паралел. Банковата система на САЩ е разстроена от огромния размер на лошите кредити и има сходни структурни проблеми с банковите баланси. Ако пазарите на недвижими имоти, както жилищни, така и търговски, продължават да западат, дори много евтините пари може да не успеят да ги върнат на крака. Така че каквото и да се случи през 2008 г., можем да не се надяваме на бързо възстановяване през 2009, каквото мнозина очакват.

Що се касае до Европа, толкова слаби данни представляват известна изненада. Може би европейската бизнес гилдия е била свръх оптимистична миналата есен и сега реагира на това. Може би силното евро има по-тежки последици, отколкото всички ние очакваме. Най-същественият проблем е, че различните региони в еврозоната се нуждаят от различни лихвени нива. Испания и Ирландия страдат от понижаващата се цена на имотите, а Италия и Германия от слабото вътрешно търсене. Как ЕЦБ ще отговори на това, е трудно да си представим.

Що се касае до Великобритания, сегашните индикатори сочат, че икономиката на Острова все още е в процес на растеж, компаниите назначават още работна ръка. Освен в секторите на търговията и имотите, икономиката се движи добре. Прогнозите за икономически ръст за тази година са 1.5-1.8%, което е много далеч от рецесията.

Така че ако погледнем към развития свят, прогнозите са за спад, но все пак не толкова бърз, за да изпаднем в отчаяние - независимо от потока обезсърчаващи данни и препирните за финансовата политика. А това е за развития свят. Спомнете си, че Китай ще реализира повече търсене в света през тази година, отколкото САЩ или Европа, а Индия - повече, отколкото Великобритания или Германия.

Така че мнението на анализатора е, че 2008 няма да е годината, в която ще се проявят основните проблеми, а в която ще доловим само намеци за тях. А намекът е, че годината може да се състои от две много различни половини. През първата половина икономическият ръст ще бъде добър в развития свят - може би освен в САЩ. Но втората половина на годината ще е по-притеснителна. Може би инерцията ще ни пренесе до есента, но в последните месеци на годината ще видим проблемите по-ясно изразени. А 2009 година си остава действително притеснителна.