Вече има съгласие минималната работна заплата от 1 януари 2014 да бъде увеличена на 340 лева. Това потвърди социалният министър Хасан Адемов преди конференция на КНСБ, посветена на работата в несигурна среда, съобщава news.bg.

Има идея обезщетение за отглеждане на дете от 1 до 2 годишна възраст също да бъде 340 лева, посочи още той. Адемов обаче коментира, че преди да приключи бюджетната процедура за 2014 не би искал да се изказва категорично по темата повишаване на доходи.

Дефинитивно е решено от догодина пенсиите да се актуализират по Швейцарското правило. Това е принципен въпрос, коментира министър Адемов. От 1 юли пенсиите ще се актуализират именно по Швейцарското правило - 50% от осигурителния доход и 50% от инфлацията.

През февруари 2014 ще има окончателни разчети за ръста на осигурителния доход и инфлацията. Във връзка с ниската инфлация този процент не се очертава да е особено голям, колкото ни се иска на всички нас, каза още Хасан Адемов. Той обаче смята, че с какъвто и процент да се увеличат пенсиите, той ще е добре дошъл, след като 4 години пенсиите бяха замразени.

За следващата година е нужна нова политика по доходите в бюджет 2014. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров по повод категоричната позиция на министър Адемов за минимална работна заплата от 340 лева от 1 януари 2014.

КНСБ ще връчи днес на кабинета пакет от искания в подоходната сфера, данъци и бюджетна политика. Според Димитров ако ще има ръст на минималната заплата, то трябва да има ясен механизъм за нейния ръст в бъдеще.

КНСБ иска минималната заплата да достигне 50% от средната за страната. Ръст с 18% на заплатите в средното образование, искат още от КНСБ.

Освен това синдикатите настояват и за 10% ръст на бюджетните заплати, извън тези, които се ползват от формите на делегирани бюджети.

Между 30% и 40% трябва да е преразпределението през бюджета, според КНСБ.

Пламен Димитров иска дисциплиниране на тези, които не плащат вноски. 2 милиона не плащат здравни вноски, това не може да продължава така, ако искаме да ползваме права, категоричен е президентът на КСНБ.

Синдикатите ще се опитат криминализиране на неплащането на вноски да стане факт от 2014 година. Припомняме, законопроектът на ГЕРБ в тази насока не мина с мотив на мнозинството, че бизнесът не бил готов за подобна мярка.

Този, който плаща вноски не е по-голям балък от този, който не плаща, категоричен е Пламен Димитров.

Той коментира, че минималната работна заплата е трябвало да бъде увеличена още от 1 октомври 2013. Между 650 хиляди и 700 000 ще са средствата, които ще останат в джоба на хората при ръст на минималната заплата, ако се въведе необлагаем минимум в размер на минималната заплата според Димитров.

„Загубите" за бюджета от въвеждането на необлагаем минимум да се компенсират от повишена събираемост от контрабанда, предлагат от КНСБ. Синдикатите припомнят, че премиерът Пламен Орешарски е обещал събираемостта от контрабанда да скочи на 1 милиард лева на годишна база.

Възможно е през втората половина на следващата година да има още една стъпка на увеличение на минималната работна заплата, каза Пламен Димитров, пояснявайки, че според КНСБ този втори ръст трябва да е поне 10%.

Константин Тренчев от КТ „Подкрепа" също е за увеличаване на минималната работна заплата. Ние искаме това да стане по някаква формула, допълни той. По думите му трябва да се знае всяка година как ще нараства заплатата.

КТ „Подкрепа" иска въвеждане на необлагаем минимум, ако не отпадне плоския данък.

Бизнесът обаче не споделя идеите на синдикати и държава за ръста на заплатите.
Тепърва според Димитър Бранков от БСК, предстои дебатът за увеличаване на минималната работна заплата. Той иска ръстът на минималната заплата да е обвързан с оценка на въздействието.