Работата от вкъщи, която стана възможна след промени в законодателството е един ресурс който работодателите и работниците все още не използват пълноценно. Това заяви зам. председателят на Българската асоциация за работа от разстояние Веселин Спиридонов по време на конференцията посветена на гъвкавите форми на заетост организирана от Центъра за икономическо развитие.

По думите му ако преди работата от вкъщи е била свързана с нискоквалифицирани дейности то сега по този начин работят специалисти в ИТ сферата, аутсорсинга и т.н.  На практика лаптопът сам по себе си става работно място,  каза още Спиридонов. По думите му около 15% от заетите вече работят по този начин, но потенциалът е още по-голями

За работниците ресурсът, който биха могли да спечелят от работата вкъщи е намалени разходи за транспорт и храна, по-спокойна работна среда и по-гъвкаво работно време. За работодателите изнесените работни места означават по-ниски разходи за наеми, електричество, и както и за всички други комунални услуги.

Според Спиридонов работодателите могат да задават ясни цели на своите подчинени, които работят от вкъщи и така да следят за изпълнението им. Това по думите му отговаря на критиците, че работната среда у дома действа демотивиращо. Дори напротив, ако работодателят гласува доверие на своя служител и му даде възможност да работи от вкъщи това ще увеличи усещането на служителя за доверието в него.

Представителите на работодателските организации също участваха във форума. Според зам, председателя на Българската стопанска камара Димитър Бранков реалната безработица сред младите хора е около 40%. Официалните данни показват, че тя е около 30%, но заедно с обезкуражените лица тя нараства до тези още по-големи размери.

Реалната безработица сред всички лица в работоспособна възраст надхвърля 18 %. За БСК проблем номер едно на икономиката продължава да бъде именно безработицата.

В ЕС сме първенци по ръст на единичните разходи за труд и по нарастване на реалния ефективен валутен курс и двата показателя дефинират загуба на конкурентоспособност, коментира още Бранков. Той припомни, че БСК не подкрепя идеята за въвеждането на секторни минимални работни заплати. "Няма как да се съгласим по административен път това да се случва, това означава да отворим комитет по труда с постоянно анализиране на много индикатори в рамките на отделни икономически дейности. Апелираме за повече прагматизъм и реализъм за това от какво имаме нужда в момента", коментира Бранков.

Докато в ЕС заетостта на намалено работно време през 2011 година е била 19,5 %, в България този процент е 2,4, наетите на втори трудов договор средно в ЕС са 3,8%, а в България - 0,4%.

Не може със закон по сектори да се определя минималната работна заплата, това поставя в неблагоприятно положение фирмите, особено малките, които не са икономически равностойни, коментира председателят на Българската търговскопромишлена палата Цветан Симеонов. Според БТПП обаче трябва да се даде възможност при липса на споразумения между работодателски и синдикални организации за определяне на минималните осигурителни доходи да бъде допустимо намаляване на минималните осигурителни доходи при доказан спад в съответния бранш.

От БТПП искат и повишаване на необлагаемия за работодателя праг на разходи за допълнително доброволно осигуряване на неговите работници и служители, както и изравняване на осигурителните задължения между работодател и работник/служител на 50:50, а не 60:40 както е в момента.