Вчера не достигнаха само 10 цента, за да може петролът да удари цената $120 за барел. Сензационни заглавия „Рекордна цена на петрола!" вече не са интересни на публиката. От началото на годината черното злато поскъпна с 22%, а за последните 12 месеца - с близо 80%. В момента фючърсите за доставка на петрол на 8 юни оценяват един барел петрол марка WTI за $117.10.

За момента инвеститорите сякаш преглъщат горчивото хапче, обаче изглежда се доближаваме до граница, след която скъпият петрол ще стане непоносим. Вчера ръководителят на Международната енергийна агенция Нобуо Танака предупреди, че скокът в цената на петрола ще вкара глобалната икономика в рецесия.

„Имам известно притеснение", каза Танака по време на конференция на МЕА в Рим, цитира го The Independent. Притеснението е рецесия индуцирана от петрола, като безпрецедентната територия, в която се движат цените, вече има „отрицателно влияние върху световната икономика".

Известни са разбира се и други сценарии. Наскоро германски учен твърдеше, че петролът на цена $100 за барел е „благословение" за световната (и разбира се най-вече германската) икономика, тъй като високата цена насърчава развитието на енергийните алтернативи и повишава спестовността, едновременно с това способства за преразпределение на богатството към страните от бедния юг, богати на петрол.

За известно време светът действително бе „благословен" с цената $100 за барел петрол, но оттогава (15.11.2007 г.) нещата излязоха извън предвидимите граници. Вчерашното постижение би трябвало да е разтревожило поне политиците и икономистите, защото то определено крие риск за икономиките на западна Европа и САЩ.  

Всъщност рецесия (отрицателен ръст на БВП) не е точната дума за опасността, пред която е изправена глобалната икономика. Индустриализираните държави по-скоро стоят пред стагфлация - ситуацията на липса на икономическа активност, комбинирана с инфлация. За това способства не само петкратното увеличение цената на петрола през последните пет години - всичките търговски стоки в света поскъпват до невиждано ниво.

Това се отнася в особена сила за хранителните стоки, чието рязко поскъпване през последната година руши крехкия продоволствен баланс сред населението на бедните държави. Нужен за производството на почти всяка стока, най-малкото за транспорт, скъпият петрол се отразява директно върху цените на храните за хората; всеки пределен цент означава живота на хиляди човеци. Ако богатите страни рискуват да навлязат в стагфлация и депресия, бедните стоят пред опасността от гладни бунтове.

Цената на петрола продължава да се определя в долари и по всичко личи, че поне в средносрочен период ценообразуването в щатската валута ще се запази. Рязкото поевтиняване на долара, което в известна степен облагодетелства САЩ (стапяйки огромните дефицити, насърчавайки американския износ и оскъпявайки азиатския внос), води до масов приток на капитали в търговски стоки и цените им логично скачат заради увеличеното търсене на фючърси.

Причината за поскъпването се крие и в пазарните фундаменти (търсене и предлагане). Картелът ОПЕК, който произвежда една трета от световния петрол, пренебрегва призивите от страните потребителки, настоявайки, донякъде оправдано, че ценовият скок се дължи на спекулация на трейдъри. Тази седмица генералният секретар на организацията Абдула ал-Бадри потвърди, че в Организацията не съществува намерение за увеличение на добива. Малко по-рано се разбра, че производството в Русия, втори в света износител, в бъдеще устойчиво ще се понижава. Сходна е ситуацията и в Норвегия. Предлагането на петрол сега е изключително затегнато.

А ето какво казва по темата „търсене" Танака: „Световната енергетика е поела по неустойчив път. В краткосрочен до средносрочен план, има належаща нужда от инвестиране за възстановяване адекватната връзка между предлагане на петрол и търсене. Както показа доклада World Energy Outlook, освен ако политиката на правителствата не се промени, търсенето на енергия ще нарасне с 55% до 2030 година".

Рекордът в цената на петрола от вчерашния ден се дължи до голяма степен на члена на ОПЕК Саудитска Арабия, която според експертни оценки е единствения голям износител, който реалистично може да увеличи добива си. Само че арабите решиха да не увеличат, а да съкратят производството.

Логиката на шейховете е следната: предстои забавяне на световната икономика в идните месеци и потреблението на петрол ще спадне. За да не спаднат цените във връзка с превишението на предлагането над търсенето, арабите решават „превантивно" да затегнат пазарното кранче.

Ясно е, че една причинена от цената на петрола глобална рецесия ще доведе до спад цената на самия петрол. Анализатор на Capital Economics, цитиран от Financial Times, е на мнение, че цената на петрола може да се покачи в близко време до $125, след което в края на годината да се смъкне до $85, тъй като американската икономика ще достигне дъното си и доларът ще се засили.

Засега малко се говори, че рекордните цени на бензина ще започнат да се отразяват и върху продажбите на автомобили, но този проблем чука на вратата. А с това е свързана и глобална безработица. Само в САЩ са заети 1,1 млн. души (статистика за 2005 г.), а се говори, че са застрашени 350,000 работни места.

Междувременно големите петролни компании без да вдигат много шум прибират милиардите печалби и също така инвестират милиарди, за да открият още петролни полета (Royal Dutch Shell задели за тази цел $25 млрд.). Очакванията специално на „Шел" са производството на петрол в света да намалее през следващите няколко години. Дали тогава най-накрая западната икономика няма да се успокои, доволно консумирайки спечеленото и неспирната гонитба на печалби няма да утихне?

Надали човешката алчност ще изчезне от Земята ведно с петрола. Но неспирната промяна достигна и до енергетиката. Въглеводородите не са безкраен ресурс и поскъпването на петрола доказва това. След пет години повече или по-малко, върхът в производството на петрол ще бъде достигнат. Държавите са изправени пред предизвикателството да променят енергийната си инфраструктура. Строящата нефтопроводи България изглежда не е избрала най-добрата стратегия. Може би е време страната ни, предвид възможността икономиката да се задави в скъпия бензин, да обмисли понижение на акцизите.