„Пенсии по заслуги", четем от първата страница на „Стандарт"
От Христо Стоичков и Лили Иванова до спасителя от Бисер Атанас ще могат да вземат пенсии за заслуги. Кабинетът вече е заложил в бюджет 2013 до 500 000 лв. за българи с достойни дела. Пенсиите ще варират от 300 до 700 лв. Шанс да бъдат наградени имат както артисти и спортисти, прославили ни по света, така и герои от бедствия и катастрофи. Призовете ще са в три категории: пожизнена, 3-годишна и еднократна. Последната ще може да се връчва по предложение на премиера. Призът на Бойко ще е за "лична доблест при изпълнение на обществен и граждански дълг".

Персоналните премии за спортисти и артисти пък ще се гласуват от парламента. Новият закон за лица с особени заслуги ще отмени досегашната процедура за отпускане на специални пенсии. Университети, кметове и общественици ще могат да номинират достойни българи за премиите.
Още от статията на „Стандарт"

„Българският лихвен (к)рай", обобщава от първата си страница „Капитал Daily"
Въпреки заканата на финансовия министър Симеон Дянков отпреди година да не се вдигат данъците, докато ГЕРБ е на власт, правителството обмисля елегантно да заобиколи обещанието, като вместо това въведе нов данък - върху доходите от лихви по депозити на физически лица.

Това научи "Капитал Daily" от три независими източника от управляващото мнозинство. Целта е с парите да се осигурят допълнителни приходи за вече обещаното увеличение на пенсиите догодина.

Ако бъде въведен новият данък, доходите от лихви на всяко физическо лице с влог в банка ще бъдат обложени с 10%. Ще бъдат освободени единствено лихвите от сметките, по които се набират средства за скъпоструващо лечение и трансплантации. Според източници от Министерството на финансите по този начин ще се осигурят между 160 и 200 млн. лв. допълнително за бюджета догодина.

"Това ще е устойчив източник на приходи и е по-справедливо да въведем данък върху лихвите, какъвто има в много други държави от Европейския съюз, отколкото да вдигаме сега съществуващите данъци и да оставим един доход необложен", коментира представител на финансовото министерство.

Той твърди, че икономиката не е постигнала онзи растеж, който да осигури увеличение на доходите в правителствения сектор и повишаване на пенсиите. Затова политическите ангажименти на управляващите ще трябва да се изпълнят или с цената на по-висок бюджетен дефицит, или като се набележат мерки за повишаване на приходите.

Идеята за нов данък все още е на етап обсъждане, а вероятността тя да бъде облечена в законови разпоредби предвид изборите е 25%, коментира друг представител на управляващите.

Депозитите - много и със скромни суми по тях

Статистиката на БНБ показва, че от края на 2008 г., когато започна кризата, депозитите на гражданите са се увеличили с 54% и в края на юни тази година достигат 34.2 млрд. лв. От детайлните данни се вижда, че 75% от депозитите са с размер под 1000 лева, което означава, че ще бъдат обхванати много на брой сметки с малки наличности по тях.

При евентуалното облагане на лихвите може много от тях да бъдат изтеглени от банките, което не би трябва е проблем за системата предвид декларираната от банкерите свръхликвидност.

Въпреки това обаче ефект неизбежно ще има. Увеличението на депозитите с 12 милиарда лева помага на банките да намалят задлъжнялостта си към своите задгранични централи, които им отпускаха заеми в периода на кредитния бум. Тогава депозитната база бе по-ниска, но кредитирането се стимулираше с преотдаване на ресурс от централите.
Още от статията на „Капитал Daily"

„Кризата докара 6000 гръцки фирми у нас", информира от първата си страница „Труд"
Заради кризата в Гърция от 2010 г. насам около 6000 предприятия, основно от региона на Солун, са се преместили да работят в България. Това съобщи на пресконференция в София вчера кметът на Солун Янис Бутарис.

Основните фактори, който привличат гръцките компании у нас, са ниските данъци и заплати, по-опростеното данъчно законодателство и стабилната валута. Пред гръцките фирми има риск страната да излезе от еврозоната и да върне драхмата в обращение, което ще доведе до инфлация и сериозни финансови загуби. В същото време в България няма дори и слухове, че някой ще помръдне фиксирания курс на лева към еврото.

Миграцията на гръцкия бизнес у нас не датира от вчера, но данните за преместените фирми са доста противоречиви. Според правно-информационната система "Дакси" през последните 3 години у нас са регистрирани 5345 фирми, които са изцяло гръцки или имат гръцки капитал. Повечето от тях са в Благоевград, Петрич, Хасково и Свиленград. Обикновено става дума за малки семейни фирми с предмет на дейност търговия, транспортни услуги, производство на текстил и мебели.
Още от статията на „Труд"

„Погнаха домоуправители за разгласяване на лични данни", разкрива от първата си страница „Монитор"
Жалби срещу домоуправителите за разгласяване на лични данни на живущите в блока валят в Комисията за защита на личните данни,  съобщи преди „Монитор" шефът на контролния орган Венета Шопова.

С трите имена, ЕГН, адрес и информация за родителите на даден човек могат да бъдат извършени огромни злоупотреби, може да бъде откраднато жилище, да бъдат изтеглени кредити и да бъдат извършени още редица престъпления, коментираха рисковете полицаи.

Съседи масово пускали в комисията жалби срещу домоуправители и  заради камери във входа, които въпреки че служат основно за охрана, нарушават личното пространство. Напоследък се забелязва сериозно увеличение на подобни жалби, обясни Шопова. В такива случаи комисията правила проверка дали камерите са поставени след легитимно решение на събранието на входа. Ако това е така, според закона домоуправителите нямат вина. В противен случай обаче ако съседите не са съгласни да има видеонаблюдение, това се смята за нарушение и камерите трябва да бъдат премахнати, обясниха експертите. Според закона видеозаписите съдържат лични данни, защото чрез тях можете да бъдете физически идентифицирани по безспорен начин. Право да извършват видеонаблюдение имат търговци или юридически лица и държавни институции. Във всички останали случаи видеонаблюдение може да бъде извършвано само при наличие на нормативно основание или при ваше изрично съгласие.

От началото на годината до септември комисията е регистрирала 1350 случая на неправомерно обработване на лични данни. Общият размер на наложените глоби е 250 450 лв. В някои от случаите съдът е намалил определената санкция, но няма нито едно отменено наказателно постановление.
Още от статията на „Монитор"

„ДПС превръща в политическа кампания часовете по майчин език", пише на първата си страница „Сега"
Изучаването на майчин език стана повод за грандиозен политически скандал и завоалирани заплахи от страна на ДПС. На заседанието си в сряда вечерта депутатите от комисията по образование отказаха да запишат, че майчиният език ще се изучава задължително в училище. Вместо това беше приет текстът: "в процеса на училищното образование може да се изучават и учебните предмети майчин език и хореография. В същата свободна форма се позволява още изучаване на чужд език извън включените в държавните стандарти, религия, предмети от областта на гражданското, здравното и интеркултурното образование, устойчивото развитие.

Депутатът от ДПС Лютви Местан предложи да се запише текст, че майчиният език се изучава задължително по 4 часа седмично. Всички без съпартийците му обаче гласуваха против. "Това, което гласувахте, твърдя, че е дискриминация", обърна се Местан към колегите си. Той заяви, че ще докладва в централата на ДПС и партията ще излезе с официално изявление по въпроса. "Ще решим има ли смисъл да останем повече в обсъждането на този закон. Оттук нататък отговорността за това, което ще стане, е на мнозинството и на министър Игнатов", предупреди зам.-председателят на ДПС.

В хода на дискусията преди гласуването Лютви Местан и просветният министър Сергей Игнатов си размениха остри реплики по идеята майчиният език да влезе задължително в училище. Депутатът от ДПС заяви, че е обидно майчиният език да е записан на един ред с предмета хореография. "Сигурен съм, че вие, министър Игнатов, няма да намалите часовете по майчин език, но утре някой друг министър може да сведе броя на часовете до един седмично. Отношението ни към този член ще определи отношението ни към целия закон", обърна се Местан към министъра.
Още от статията на „Сега"

„Capital Economics: Съществува риск от разрастване на европейската дългова криза в Източна Европа", предупреждава от първата си страница „Класа"
Все още има риск от разрастване на европейската дългова криза в Източна Европа, тъй като тя е зависима от външно кредитиране, има недостиг на заеми и високо равнище на проблемни кредити, съобщи консултантската компания Capital Economics, цитирана от агенция Блумбърг. Регионът продължава да бъде уязвим, дори след като планът на Европейската централна банка (ЕЦБ) за изкупуване на облигации на затруднени страни от еврозоната и решението на Управлението за федерален резерв (УФР) за трето поредно количествено смекчаване намалиха риска от „заразяване", писа в анализ Лиза Ермоленко, която отговаря за нововъзникващите пазари в базираната в Лондон Capital Economics. Тя изрази опасения, че програмата на ЕЦБ за изкупуване на облигации просто ще забави задълбочаването на евро кризата. Ако сме прави и напрежението в еврозоната нарасне, ще стане значително по-трудно за банките в европейските страни, чиито икономики са в преход, да отложат плащането на задълженията си, посочва тя, цитирана от БТА.

Люксембургският премиер Жан-Клод Юнкер посочи тази седмица, че планът на ЕЦБ за изкупуване на облигации не е достатъчен за решаване на кризата. Финландският премиер Юрки Катайнен отбеляза вчера, че инвеститорите продължават да се тревожат от евентуално разпадане на валутния съюз на 17-те европейски страни.

Кредитирането в Балтийските страни и Унгария продължава да се свива, а в Полша има признаци за забавяне на кредитирането, отбелязва в анализа си още Ермоленко. Проблемните заеми представляват 18% от всички кредити в Литва, 15,9% в Румъния и 14,9% в България, посочва Capital Economics. Заемите в чуждестранна валута възлизат на 80,9 процента от всички заеми в Латвия, 73% в Литва и 64,3% в Румъния, допълва компанията. Краткосрочният външен дълг на Латвия представлява 35,7% от БВП, 25,8% от БВП на Естония и 14,6% от БВП на Унгария, според Capital Economics.
Още от статията на „Класа"

„Бензинът поевтиня с 5 стотинки", информира от страниците „Бизнес" на вестник „24 часа"
Цените на горивата падат заради срив на петрола по световните борси. Най-масовият бензин А-95 поевтиня с около 5 стотинки. Понижение на цената има и при дизела, който вече се търгува за 2,66 лв.

Очаква се, че увеличението на износа на суровината от Русия в следващите месеци ще допринесе за още по-голямо намаление на цената от страна на "Лукойл".
Още от статията на „24 часа"

"Брюксел поряза шистовия газ", пише „Стандарт"
Проучванията и добивът на шистов газ на територията на ЕС стават почти невъзможни, след като екокомисията към Европейския парламент прие доклада за въздействието върху околната среда на такива дейности. Без да забранява фракинга в общността, ЕП го ограничава до абсолютния минимум чрез въвеждане на нови регулации към компаниите. Например проучвания и добив на шистов газ чрез технологията хидравлично разбиване няма да могат да се правят на територии в близост до питейна вода, включително подпочвена, извори, минерални води и т.н. Също така течностите, които се използват при фракинга и се нагнетяват в земните недра, за да се изтласка газът от пукнатините, ще се смятат за опасни отпадъци. Дори и някой кандидат да намери зона, в която няма питейна вода, още преди започване на проучванията ще трябва да мине през оценка за въздействието на околната среда. Ако тя доказва, че предстоящите дейности няма да навредят на екологията, едва тогава ще може да се започне с проучванията. Освен това ЕС няма да финансира никакви изследвания или иновации в тази област.
Още от статията на „Стандарт"

„Еврокомисията с финансов пакет за новите технологии", обобщава „Капитал Daily"
Европа ще се стреми към създаване на наднационални дигитални услуги и проникване на широколентовите телеком приложения във всички райони, включително селските. Това заяви заместник-председателят на Европейската комисия и еврокомисар по цифровите технологии Нели Крус по време на посещението си в България в четвъртък. Пътят към осъществяването на тези намерения обаче е постлан с преминаването към електронно правителство, въвеждане на ИТ технологиите в училищата, повишаване на компютърната грамотност, изграждане на обхватна мрежа за високоскоростен достъп до интернет. Всичко това по думите на Нели Крус ще спести пари и време, като ще се осигури икономически растеж и развитие. За да подкрепи собствената си цифрова програма, Евросъюзът има намерение да инвестира над 7 млрд. лв., а за следващия програмен период ще предложи да бъдат вложени 80 млрд. евро, каза комисарят.

"Понякога инвестициите, които трябва да направим в името на цифрова Европа, не са само пари, а политически усилия за преодоляването на бюрократичните пречки", заяви Крус по време на конференцията "Цифровата програма на Европа 2012: Реалност или все още предизвикателство".

Сън за е-управление

За да се постигнат трансгранични дигитални услуги, първо е необходимо изграждането и въвеждането на действащо електронно правителство. Един от пионерите в развиването на тази идея се очаква да бъде Естония. Балтийската държава успя да премести по-голямата част от дейността на публичната администрация в интернет. Следващата стъпка е да започнат преговори с нейните съседки за съвместно използване на част от услугите, като така се открият нови възможности за гражданите и бизнеса, заяви Сим Сийкът, национален ИТ съветник към правителството на Естония. Сийкът показа и друг елемент към установяването на подобен тип дигитални услуги - електронната идентичност. В естонските документи има вграден чип, в който са записани всички важни данни и с който може да бъде разпознато лицето при попълване на документи в интернет. Докато от близо две години това е стандарт в Естония, в България е-идентификаторът тепърва се разработва, като първоначално дори няма да е интегриран в личната карта. "Самото е-управление е сред приоритетите на българското правителство", обяви транспортният министър Ивайло Московски. Друг основен приоритет е развитието на широколентовия интернет, като и по двете ще се разчита на ефективното усвояване на пари от еврофондовете.
Още от статията на „Капитал Daily"

„Тракия" с нови бензиностанции", информира „Монитор"
автомагистрала „Тракия" между Стара Загора и Ямбол. Това съобщи вчера в Несебър изпълнителният директор на Агенция „Пътна инфраструктура" (АПИ) инж. Лазар Лазаров по време на международна конференция, цитиран от "Фокус".

„Има заявен интерес от седем участника. Те са за изграждане на обекти в двете посоки на участъка от Стара Загора до пътния възел при Зимница.

„Очакваният срок за изпълнение на инвеститорите по техни разчети е от шест до седем седмици за строеж на самите обекти", поясни шефът на пътната агенция. „Има и чисто процедурни дейности, които те трябва да извършат, така че се надявам в началото на следващата година тези обекти да бъдат факт", посочи инж. Лазаров. Той уточни, че интересът е от фирми, различни от дистрибуторите на горива.

Лазаров съобщи още, че АПИ ще изгради снегозащитно съоръжение на на „Тракия". Според него това се налага, защото аутобанът особено в участъка Карнобат - Бургас, е „лятна магистрала". Инж. Лазаров уточни, че изграждането на снегозащитни съоръжения е ангажимент на наетите фирми за поддръжка на пътищата, защото на тях за това им се плаща и при затварянето на шосетата заради снегопочистване те търпят санкции.

„Предприели мерки и ще бъдат направени такива пояси със снегозащитни щитове по този участък на автомагистралата. Поръчали сме ги от стъклопласт, за да не могат да горят, да ни ги крадат и се надявам те да останат", каза инж. Лазаров.
Още от статията на „Монитор"

"78 232 000 лева търсят млади фермери", информира „Труд"
Общо 1 479 заявления на стойност 72 315 705 лв. са постъпили в ДФ „Земеделие" по време на обявения от 20 август до 11 септември прием по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери", съобщава земеделското министерство.

Бюджетът за този период е в размер на 78 232 000 лв. и е достатъчен за финансирането на всички проекти, които отговарят на критериите на допустимост съгласно Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за мярка 112. Средствата бяха прехвърлени към мярката със седма нотификация на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) поради големия интерес към нея. Проектите ще бъдат обработени в най-кратки срокове.

Новост при кандидатстването тази година беше изискването стопанствата на кандидатите да имат 4, а не 2 икономически единици (ИЕ). Въведено беше и условие фермерите да докажат право за ползване на земята на цялото стопанство с документ за собственост, аренда или наем.

Както и досега, кандидатите трябваше да изготвят бизнес план за 5 години.

Приоритет имат:

- фермерите със завършено средно или висше образование в сферата на земеделието, ветеринарната медицина или аграрната икономика, както и тези, които притежават сертификат за завършен 150-часов курс в същите области;
Още от статията на „Труд"

„Големите инвестиции щели да дойдат към октомври", пише „Сега"
Агенцията за инвестиции БАИ обещава серия добри новини в идните месеци. Очаква се през октомври финансова компания да вземе решение да отвори в София център за счетоводни услуги, а немски фирми от автомобилостроенето да започнат проекти в България, обяви директорът на БАИ Борислав Стефанов на форум "Предизвикателства за бизнеса в България и Варненския регион. До Коледа окончателно решение за инвестиции в България трябва да вземе производител на въздушни възглавници. Сериозен интерес проявява и европейска фирма, която прави кабели.

Стефанов вчера призна, че досега държавата е похарчила много пари за реклама и маркетинг основно за туризма, но вече във фокуса влизат други приоритети - машиностроене, електроника и електротехника, транспорт и логистична дейност, информационни технологии, аутсорсинг и медицински туризъм.

"България от много време не беше имала сериозна кампания, която да казва: елате тук, за да правите например химическа промишленост, машиностроене, електроника", обясни шефът на БАИ.
Още от статията на „Сега"

"Между 7 и 15% са се увеличили цените на основни храни", съобщава „Класа"
Между 7 и 15% са се увеличили в последните три месеца цените на основни стоки като олио, брашно, яйца, пилешко и свинско месо, заяви пред Радио „Фокус" Едуард Стойчев, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). По думите му цените на тези продукти вече са стабилизирани и се очаква в следващите месеци те да останат на настоящите си нива или леко да се понижат. Леко завишена е през този сезон и цената на плодовете и зеленчуците. Ценови аномалии се наблюдават само при определени продукти, като значително по-скъпи спрямо предходни години са доматите.

Слаби реколти са регистрирани през тази година и при основни вносители за пазара в страната ни като Македония, Турция и Гърция и според изследванията към момента около 80% от плодовете и зеленчуците на тържищата ни са българско производство.

Добрата новина е, че тази добавена стойност ще остане у нашите производители и тази година, както виждате, никой не излиза по улиците да ги блокира или да хвърля домати, като се жалва, че прекалено евтино ги изкупуваме, коментира Едуард Стойчев.
Още от статията на „Класа"