Съчетанието между ръст на населението и урбанизация създават планета от мизерни предградия, а до 2030 година градското население ще се удвои, гласи днешен доклад на ООН, цитиран от The Independent.

Пръстените от бараки, обградили градовете на Африка и Азия, растат неудържимо. Всяка седмица повече от милион хора влиза в тези бордеи, се установява в доклада „Състояние на световното население".

Откритията на ООН потвърждават предишни прогнози, че през 2008 за пръв път в световната история градското население ще надмине селското. Много от новите граждани ще са бедняци, които ще живеят в бедняшки квартали.

В доклада се посочва, че ръстът на градовете ще е най-силното въздействие на развитието през XXI век. В следващите 30 години населението в градовете в Африка и Азия ще се удвои, добавяйки нови 1,7 млрд. души.

В този „прекрасен нов свят" мнозинството от бедняците ще е под 25 г. на възраст, безработни и податливи на фундаментализъм - ислямски или християнски.

В най-новата си книга „Планетата на мизерните предградия" Майк Дейвис, експерт по населението, описва нарастващата низша класа като „Милиарден глобален пролетариат, изхвърлен от формалната икономика, пеещ исляма или петокнижието като ‘песни на угнетените'". (бел.ред. още през 1995 Самюел Хънтингтън в Сблъсъкът на цивилизациите предрече подобен развой към 2050 или по-рано).

Някои критикуват Дейвис, че е твърде апокалиптичен - но и експертите ООН са стигнали до сходни изводи. Джордж Мартин, демограф и автор на днешния доклад казва: „Урбанизацията разколебава мисловността и я поставя под въздействието на нови влияния. Това е историческа ситуация. И сега един от начините хората да се реорганизират в този урбанен свят е те да се асоциират с нова или силна фундаментална религия".

Възходът на радикалния ислямизъм от Джакарта до Египет е добре документиран, но той е съпътстван и от изменения в християнския свят, като новите тълкуватели на Петокнижието „печелят души" в Уганда и Демократична Република Конго.

В Латинска Америка, някога бастион на католическата църква, нови радикални евангелистки църкви настъпват към сърцата и умовете на хората, което и наскоро наложи папа Бенедикт XVI да посети страната с най-много католици в света, Бразилия.

Според доклада, урабнизацията е неизбежна и планиращите органи просто трябва да приемат, че бедните имат място в града. Дори притокът на хора може да е положителен фактор, ако се управлява добре. Нито една страна в света не изживява икономически ръст без урбанизация.

„Безсмислено е да се стараеш да спреш ръста на градовете спирайки миграцията", казва Мартин. „Не работи. Трябва да променим мисленето си и да възприемем различна позиция. На кръстопът сме и още можем да вземем решенията, които ще направят градовете устойчиви. Ако не вземем вярното решение резултатът ще бъде хаос".

„Домакинство от бедните предградия" според квалификациите на ООН е група индивиди, живеещи под един покрив в градска зона, на които липсва най-малко едно от следните: трайно жилище, достатъчно жизнена площ, сигурна работа и достъп до чиста вода и санитарни възли.

Досега градските власти са отговаряли с възпиращи или обезкуражителни мерки, но това се е оказало неудачна политика, която просто е отнела възможността на бедните да подобрят ситуацията си и тази на своите съседи.

Мартин настоява за по-позитивно отношение към урбанизацията, твърдейки, че с предоставяне на земя за живеене и осигуряване поне на най-необходимите комунални услуги и предварително планиране насочено към устойчивост, може да бъде постигнат прогрес.

Бедните предградия са част от човешкото общежитие още от времето на Месопотамия, но модерната концепция за бордеи отредени на бедните идва от Индустриалната ера. Разликата между преди и сега е само в мащаба: жителите на бедните квартали сега са една трета от всички градски жители.

Над 90% от новата класа на бедните граждани е в развиващия се свят, в Южна Азия тези хора са най-много на брой, следва източна Азия, Африка на юг от Сахара и Латинска Америка. В Африка ръстът е синоним на бедно предградие, като 72% от населението живее в бордеи.