„Пореден обрат с ДДС - може да остане 20%”, „Кабинетът не бърза да се разплати с бизнеса”, „Махат точките за пенсия”, „Цакат с двойни такси кандидати за Алма матер”

„Пореден обрат с ДДС - може да остане 20%", прогнозира „Дневник" от първата си страница
Запазването на 20-процентната ставка на данъка върху добавената стойност (ДДС) ще зависи от това какви допълнителни антикризисни мерки ще предложи финансовият екип на кабинета, дали положителните сигнали за икономиката ще се задържат, както и дали правителството ще мине в режим на реформи и ще устои на натиска за бюджетни разходи.

Това стана ясно през уикенда, след като в рамките на два дни премиерът Бойко Борисов първо анонсира увеличението на данъка, а след това се отказа от него. В неделя Борисов обяви, че на заседанието си в сряда (5 май) правителството ще предложи като алтернатива нови антикризисни мерки, от които "народът да остане доволен".

"Задният ход" на премиера дойде след остро негодувание на бизнеса, опозиционни мнения сред членове на кабинета и след излизането на няколко положителни за икономиката макроикономически данни.

Агенция "Митници" обяви ръст на годишна база на приходите от ДДС от внос, а социалният министър - спад на безработицата за втори пореден месец. Пети месец продължава и тенденцията на нарастване на износа.
Още от статията на „Дневник" и Още по темата от „Дневник"

„Кабинетът не бърза да се разплати с бизнеса", разкрива от първата си страница „Сега"
Нито една фирма не си е взела дълговете от държавата. Премиерът Бойко Борисов обеща преди повече от месец, че 550 млн. лв., дължими от държавата на бизнеса, ще бъдат платени за 15 дни. Това бе и една от антикризисните мерки на кабинета. Разплащането през Българската банка за развитие (ББР) обаче още не е стартирало, показа проверка на "Сега".

До момента е известно само, че 13 строителни компании са подали заявления, че си искат парите, в регионалното министерство (МРРБ) и пътната агенция. Едностранно наложената от правителството схема предвижда фирмите да вземат от съответното ведомство удостоверение за сумите, които имат да получават, да го представят в ББР и банката да им плати парите, орязани със 7%. От МРРБ обаче още не са издали нито едно удостоверение, защото ги обработвали. Пред "Сега" от министерството обясниха, че ще бъдат готови евентуално към края на седмицата. МРРБ е сред най-големите длъжници на бизнеса и има към 200 млн. лв. забавени плащания.

Няма фирми, които да са поискали удостоверения за направените разходи, съобщиха от социалното министерство. Подчинените на Тотю Младенов поясниха, че те изобщо нямат готовност да издават удостоверения, защото не са им ясни изискванията на ББР. Социалното министерство дължи на фирмите близо 32 млн. лв. по линия на проекта "Красива България" и на Социално-инвестиционния фонд.

Същото е положението и по останалите министерства, които имат по-значими забавени плащания - МОСВ и земеделското, т.е. на практика до момента нито една фирма не си е получила вземанията, макар и орязани със 7%.
Още от статията на „Сега"

„Махат точките за пенсия", съобщава от първата си страница „Стандарт", като цитира шефът на НОИ Христина Митрева
Точките за пенсия остават в миналото. Вместо тях най-вероятно ще работим по-дълго, научи "Стандарт". Това е един от петте варианта за реформа на социалното министерство, потвърди управителят на НОИ Христина Митрева.

Консултативният съвет по пенсионната реформа към ведомството на Тотю Младенов вече е готов с разчети за ефекта от повишаването на осигурителния стаж с до 5 години. Възможно е новите правила да влязат в сила още догодина, а не през 2012 г., както предвиждаха първоначалните планове на ведомството. Работещите баби и дядовци пък ще получават бонуси към парите за старост след всяка прослужена година. Хората, които нямат нужния стаж, ще могат да се пенсионират до 5 години по-рано, но с по-малко пари.
Интервюто на Христина Митрева за „Стандарт"

„Цакат с двойни такси кандидати за Алма матер", информира от първата си страница „Монитор"
Посредници вземат двойни такси за подаване на кандидатстудентски документи. Това показа проверка на "Монитор" след съобщение в сайта на Софийския университет, което предупреждава за злоупотреби. Има подадени оплаквания за надвзети такси от служители в офисите на Центъра за кандидатстудентска подготовка и информация, които извършват услугата по прием на кандидатстудентски документи, потвърждават от висшето училище.

Посредниците са обявили ниски такси за подаване на документи в университета. За близките до столицата градове тя варира от 1,75 лева за Перник до 3,25 лева за Кюстендил и Пазарджик. Най-много трябва да плащат варненци и бургазлии, за да им подадат документите, без да се разхождат до София ­ от 12,25 до 13,75 лева. За сравнение конкурентите им от Националната асоциация за прием на студенти са обявили цени от 28 и 29 лева за варненци и бургазлии и 12 лева за кандидатите от Пазарджик.

Софийският университет Св. Климент Охридски" е сключил договори с Центъра за кандидатстудентска подготовка и информация и Националната асоциация за прием на студенти, съобщават от Алма матер. В тях са договорени фиксирани суми за прием на кандидатстудентски документи. Хиляди младежи използват услугата на подобни организации, защото така си спестяват разходите за път и хотел на кандидатите и им помагат да избегнат формалностите по подаването на бланки и формуляри.

От администрацията на Софийския университет призовават кандидатите, които подават документи в изнесените офиси на двете организации в страната, да изискват касов бон и да сверяват исканата им такса с обявения ценоразпис.

Кампанията за прием в Алма матер продължава. До 21 май е срокът за подаване на заявления за лятната изпитна надпревара за влизане в Софийския университет. Първите изпити по испански и италиански са на 30 май. По география желаещите да учат висше трябва да се явят на 20 юни, а по биология ­ на 4 юли. На 12, 13 и 14 юли са трите най-посещавани изпита ­ по български, математика и история.
Още от статията на „Монитор"

„Искат от Гърция бюджетни икономии за €30 млрд. срещу спасителна инжекция", съобщава от първата си страница „Класа"
След 10 дни на преговори и протести гръцкото правителство одобри историческото споразумение с Европейския съюз (ЕС) и Международния валутен фонд (МВФ) за спасителен пакет между 100 и 120 млрд. евро. В замяна на това вчера Атина обяви, че ще предприеме нови бюджетни ограничения на стойност 30 млрд. евро (13% от БВП) до края на 2014 г., така че публичният дефицит на страната да падне под 3% от БВП. В следващите две години страната ще трябва да свие разходите и да увеличи приходите в хазната с 15,4 млрд. евро, са изчислили от гръцкото финансово министерство.

Според „Блумбърг" кредиторите са готови да отпуснат на южната ни съседка 100 млрд. евро в следващите 3 години, според Ройтерс сумата е 120 млрд., а АФП цитира дипломатически източник, според когото общата помощ ще възлезе на около 110 млрд. До редакционното приключване на броя не бе известна точната сума на помощта, а финансовите министри на еврозоната и бордът на директорите на МВФ все още заседаваха.

„Трябва да бъдат направени големи жертви от страна на народа ни, за да се избегне фалитът", категоричен бе гръцкият премиер Георгиос Папандреу и допълни, че реформите са неизбежни. "Очакват ни години на лишения. В противен случай следва катастрофа", изтъкна той. Премиерът призна неуспеха на правителството да се справи с финансовата криза без участието на ЕС и МВФ, но не пропусна да упрекне останалите страни - членки в еврозоната, в липса на механизъм и бърза реакция. Синдикатите обаче определиха новите бюджетни ограничения като „най-несправедливите в историята на Гърция". От Общата конфедерация на труда в Гърция (ГСЕЕ) призоваха към „засилване на социалната борба". Според профсъюзите обявените мерки ще задълбочат рецесията и ще потопят икономиката в „дълбока кома". „Настъпи часът за засилване на социалната борба, общата ни стачка на 5 май ще е началото на дълга битка", закани се председателят на конфедерацията Янис Панагопулос. Днес на протест излизат общинските служители.
Още от статията на „Класа"

„Импресии на депресията" е заглавието на седмичния коментар в „Сега" на д-р по икономика Емил Хърсев
Европейската икономика ни разкрива типичната депресивна картина: от една страна разпадът е спрял, в повечето страни дори отбелязват мъничък ръст, някъде около границата на статистическата грешка. И в същото време витае усещането за фалит и отчайваща липса на перспектива. Цели държави, няколко едновременно, са заплашени от жесток крах. Гърция вече подписа пълна финансова капитулация пред Брюксел и Международния валутен фонд с безпрецедентна цена на спасителния пакет - 120 млрд. евро, разделени в три години. Можем само да гадаем каква ще е финансовата дупка, която ще трябва да се пълни при подобен колапс в Португалия, Испания или в Италия. Такива пари просто няма на света, та ако ще не МВФ и Европейският съюз, ами и ООН да се втурне да ги събира. На фона на толкова сериозна заплаха за световните финанси виждаме едни безпомощни правителства, парализирани от отчайваща липса на идеи. Този дефицит се запълва засега с гневни изблици по адрес на безотговорните и икономически недисциплинирани гърци. Но с деликатно късогледство политическите лидери на Евросъюза отказват да видят симптомите на гръцка болест в трите по-ячки членки на групата PIGS (Португалия, Италия, Испания). Толкова упорито избягват да се замислят за тези проблемни страни, та чак взеха да се питат "кои бяха тези Стандард енд Пуърс?", след като водещата световна рейтингова агенция си позволи да свали оценката за португалските и испанските книжа, а гръцките хвърли на икономическото бунище (дълг с оценка под "инвестиционния праг" BBB се класифицира като junk (боклук).

Рейтингарите получиха поредно порицание, този път придружено със заплаха Брюксел да си отгледа собствена рейтингова агенция, която да произвежда само политически коректни оценки. В Германия, където идеите на Фюрера още не са оплевени докрай, кроят фашизоидни планове за международно споразумение, с което да уредят държавния фалит на финансово закъсали държави. Какво значи "държавен фалит" обясни един финанцщурмфюрер: щом нямало пари, гърците трябвало да си продадат островите, както едно време руският цар продал Аляска на американците. Господинът великодушно заяви, че би взел и Акропола като компенсация за финансово инжектиране на Атина. Решил е сигурно да го добави към останките от Троя и Вавилон в Пергамон Музеум, да е под ръка, на хвърлей от Бундестага.

Ние изглеждаме добре с "нищожния" недоимък на българския държавен бюджет; какво са 1-2 млрд. евро преразход, респ. недостигащи приходи, сравнени със 120 млрд. фискална бездна южно от Родопите? Пренебрежим е българският проблем всред общоевропейския стопански и политически хаос и това ни дава уникалния шанс засега България да бъде освободена от ролята на момчето за бой, връз което европейските батковци тренират удари.
Още от статията на „Сега"

„Борисов: В сряда ще зарадвам народа", пише „Стандарт"
Премиерът Бойко Борисов обеща добра новина в сряда. След заседанието на Министерския съвет той щял да обяви антикризисни мерки, от които българите ще останат доволни. Борисов отрече твърденията, че вече е взето решение за вдигане с 4% на ДДС.

Антикризисните мерки, от които народът ще остане доволен, е оставянето на ДДС на ставка от 20%, разказаха за "Стандарт" от НАП. По думите на данъчните събираемостта на приходите е изключително слаба, тъй като все още има "силно криминализирана икономика". "Въпреки това ДДС няма да бъде повишаван, а дефицитът ще се компенсира с още акции срещу контрабандата и източването на данъка", разказаха от НАП. В момента данъчните и МВР планират нови операции за дедесари, които ще излязат на светло до седмица, научи "Стандарт". По думите на премиера Бойко Борисов, акциите срещу корупцията и контрабандата "са най-антикризисната мярка". Според депутати от ГЕРБ министър-председателят бил твърдо против повишаването на данъка, но параметрите на бюджета във вторник ще покажат има ли други варианти за приходи освен скок на ДДС.

Ако БСП внесе вот на недоверие, ще извадя ГЕРБ от парламента. Това се закани Борисов в Църногорския манастир "Св. св. Козма и Дамян", край брезнишкото село Гигинци. Щом усетят, че безсилието им е огромно, започват да говорят срещу Дянков. Ако не им харесва нашето управление, да търсят вот на недоверие.
Още от статията на „Стандарт"

„Държавата чака 457,7 млн. лв. от приватизационни сделки", съобщава „Монитор"
Държавата има да получава повече от 356 млн. лева, 67 млн. долара и 1,9 млн. евро по стари приватизационни сделки. В българска валута дължимите пари са около 457,7 млн. лева, изчислени по курса на БНБ. Средствата са съдебно присъдени и подлежат на събиране по изпълнителни листове, издадени в полза на Агенцията за следприватизационен контрол (АСК). Това става ясно от доклада на агенцията за миналата година, който е внесен вече в парламента. Към края на 2009 г. общият брой на издадените в полза на АСК изпълнителни листове са 1101 броя, а посочената сума се отнася за спечелените дела от агенцията от нейното създаване през 2002 г. досега. Съдебните изпълнители, които трябва да събират присъдените средства обаче, срещат затруднения в условията на криза. Въпреки това само за миналата година паричните постъпление са били 18,965 млн. лева, което е с 46,82% повече в сравнение със същия период на 2008 г., когато в хазната са влезли 12, 916 млн. лева. 

Във ведомството има информация за 7219 приватизационни сделки, направени от Агенцията за приватизация и различните министерства във времето, когато имаха право на продажба. За част от сделките обаче и до ден днешен не е предоставена документация въпреки продължителната кореспонденция и настояване от екипа на АСК. По тази причина в агенцията сега има архив за 6878 продажби, по които се осъществява следприватизационен контрол.

От зората на раздържавяването през 1993 г. до края на миналата година общият размер на договорените инвестиции е 6, 917 млрд. лева, но 30% от купувачите не са изпълнили програмите си и са пропуснали да вложат над 2 млрд. лева, става ясно още от доклада за депутатите.
Още от статията на „Монитор"

„Билетчето за рейс според спирките", информира „Стандарт"
Билетчето за рейс и трамвай в София може да поевтинее. Идеята стана особено актуална, откакто заработи метрото от "Младост" до "Обеля". Първото предложение на общинарите беше да се плаща комбинирана цена за рейс и подземната железница от 1,40 лева, но ако пътуването е в рамките на един час. Сега експертите в кметството проучват дали може да се въведе и отделна, по-ниска тарифа за т.нар. довеждащ транспорт до метрото.

В "Младост" например хората пътуват по три линии за по две-три спирки, за да стигнат до началната станция. Същото се случва и в "Люлин", изтъкнаха от кметството.

С пускането на втория метродиаметър - от Централна гара до "Лозенец", транспортната схема на града видимо ще се промени. Това дори вече започва да се случва с предложението да отпаднат цели девет маршрутни линии.

Обмисля се и да се въведат диференцирани цени за транспорта в София. Дали това ще се случи, ще стане ясно до края на месеца. Във всички големи европейски градове има различни тарифи според пропътуваните разстояние и време. У нас обаче времето като компонент от цената отпадна, защото в задръстване може да се прекара и половин час между две спирки, обясниха още експертите.

Дали билетът ще струва повече при големи разстояния и по-евтино при къси, ще покаже анализът на Центъра за градска мобилност. Сега общинската фирма прави преброяване на пътниците в градския транспорт. Процедурата трябва да приключи на 15 май, съобщи зам.-кметът Любомир Христов.
Още от статията на „Стандарт"

„Не се разкриват корупционни престъпления", казва в интервю за „Дневник" Борис Велчев, главен прокурор
Защитихте поправките в Наказателно-процесуалния кодекс, които президентът атакува в Конституционния съд след неуспешно вето. Една от най-оспорваните промени е връщането на т.нар. вечни обвиняеми с безкрайни разследвания. За какво са й вечни обвиняеми на прокуратурата?
- Не й трябват. Това е една особена презумпция, че когато законът позволява на съответните органи да злоупотребят с него, те непременно ще го направят.

Само че сме го виждали през годините...
- Надявам се, че практиката през последните години навежда на мисълта, че сме все по-малко склонни към злоупотреби. Дали ще има разпоредба за вечния обвиняем е въпрос на законодателно решение, на политика.

Но дори и да отпадне това ограничение, което имахме на срока на разследването, ние ще направим всичко възможно, и влагам много сериозна доза отговорност в тия думи, да няма такива дела. Въпросът не е дали ще го има в закона, а дали ще го допускаме.

Но ако по пет дела се наложи разследването да продължи две години и половина, а не две, каквото беше ограничението, заради тяхната изключителна фактическа и правна сложност, сега ще имаме възможност да ги завършим.

Законът не ограничаваше срока на разследването, а само времето, за което един човек може да бъде обвиняем, без да бъде изправен пред съда, така че може би проблемът е, че повдигате твърде рано обвинението.
Това е леко манипулативно твърдение, защото пък вашего брата е особено активен, когато образуваме едно дело и няма повдигнати обвинения. И всички питат какво е това дело, което се точи една година, а няма обвинения. Винаги ще се намери за какво да ни упрекнат.
Не може да разчитаме на личностните качества на прокурора, а е добре да има гаранции в закона.
Абсолютно. Ако законодателят прецени, че трябва да има такива гаранции, ние ще се съобразим с тях.

Когато говорим за знакови личности - в. "Капитал" писа за съмнителни действия на един от най-близките хора на бившия главен прокурор Никола Филчев, Спартак Дочев, който сега е в отдел "Инстанционен контрол" на Върховната касационна прокуратура. Оказа се, че е направил отвод на цялата районна прокуратура по дело за полицейско насилие.
- Възложил съм проверка по публикацията и друго не мога да кажа.

Когато преди 4 години поехте поста главен прокурор, едно от първите ви действия беше да разпоредите ревизия на ерата "Филчев". Имаше уволнени, някои сами напуснаха, а срещу други бяха образувани наказателни дела, но досега няма осъдени. Някои от героите на ревизията още са на работа.
Вероятно около една трета от завеждащите отдели от това време си отидоха, защото съм им поискал оставката или са били уволнени. Нашата работа обаче не е само в това да сме втренчени в миналото и да се чудим как да угодим на медиите с едно или друго. Имаме страшно много работа, която често е неатрактивна, но е много важна.

Може ли да си отиде ерата "Филчев", без да си отидат героите й?
- Много сложен въпрос и очевидно аз съм един от последните хора, които могат да му дадат безпристрастен отговор, тъй като ръководя прокуратурата. Мисля, че една част от онова, което беше публично известно като неприемливи методи и начини на водене на прокурорската работа, отдавна го няма. Техните физически носители продължават да работят в прокуратурата, но мисля, че вече има стил на работа, който, надявам се, не позволява особени злоупотреби.

Прокуратурата е голяма система и сигурно ще има хора, които ще злоупотребяват с властта си, самата власт на прокурорите е голяма. Но че това не е системно явление, мисля, че и най-критично настроените са склонни да признаят.
Още от интервюто на „Дневник"

„Паркингите на парламента и на някои от министерствата са незаконни", казва в интервю за „Сега" общинският съветник от ВМРО и шеф на комисията по обществен ред в общината Ангел Джамбазки
Г-н Джамбазки, участвахте в работната група, която изготви проект на наредба за дейността на общинска полиция. Как ще се реализира тази промяна и кой ще я финансира?
- Предвиждаме, както е практиката по света, методическото ръководство и техническата екипировка да се осъществи от МВР. Това ще си бъдат истински полицаи, само че ще имат надписи "Общинска полиция". Въпросът за финансирането е най-важният за нас, защото от него зависи дали ще може да се реализира идеята във всички градове в България. Желанието на министерството е общинската полиция да бъде финансирана от съответния общински бюджет. Само че ние като съветници не сме съгласни с тази идея, защото така гражданите на София ще трябва да плащат два пъти за своята сигурност - веднъж през републиканския бюджет и веднъж - през бюджета на града. Затова предложихме дейностите по създаването и финансирането да бъдат мислени така, както се мислят дейностите в образованието - с делегиран бюджет. Да се направи сметка на колко човека се пада един униформен полицай. Например за София, според изчисленията на нашата дирекция, трябват 340-350 полицаи и би трябвало през държавния бюджет да се отпусне финансиране за тях.

Какви дейности ще поверите на общинския полицай?
- Както всеки униформен полицай той ще отговаря за контрола върху движението. Ще следи и за спазване на общинските наредби. Когато се пращат инспекторите от Столичния инспекторат да проверяват търговци и сергии, с тях трябва да ходи униформен полицай. Сега, като отидат цивилни, събират много малка част от глобите, защото хората не се респектират.

Другото е общественият ред. Това са функциите на града. Той трябва да предложи на хората някакъв приемлив обществен ред. Това ще са и функциите на общинската полиция. Общо взето такава е и практиката в Европа - дейностите на охранителната полиция са градски, а тези, свързани с разследване, издирване, специализирани работи - на МВР.

Какъв бюджет е необходим за столична общинска полиция, щом са необходими около 350 полицаи?
- По сегашния договор със Столична дирекция за 100 пренаети полицаи общината плаща около 3 млн. лв. на година. По наши сметки ще са необходими 10-15 млн. лв. Тук, разбира се, трябва да се предвиди техническо осигуряване, оборудване, коли.

Преди време казахте, че общинските училища са като разградени дворове. Докъде стигна проектът за видеонаблюдение?
- Продължаваме да изграждаме пръстена от видеонаблюдение. Амбицията ни е всички училища, детски градини и социални домове да са опасани със системи, които да са свързани със Столична дирекция. Към момента училищата в осем района вече имат видеонаблюдение. В останалите се изгражда все още, защото няма достатъчно пари да се направи бързо и веднага.
Още от интервюто на „Сега"

„ЕС сочи България като остров на стабилност", казва в интервю за „Монитор" Илиана Иванова, евродепутат от ГЕРБ
Г-жо Иванова, как се стигна до решението в комисията в ЕП да се препоръча на страните от ЕС да премахнат ограниченията за работа към българите?
- Процесът за мен започна през декември миналата година, когато поставих въпроса по време на сесия в пленарната зала в Страсбург и призовах тези държави, които все още имат ограничения за българите, да ги премахнат. Към момента от общо 25 държави 15 вече са премахнали ограниченията, но 10, между които Германия, Франция, Великобритания, Италия, Холандия, Белгия и Люксембург, все още имат такива. Проблемът всъщност е не толкова че българите по принцип не могат да работят в тези държави, колкото че се създават административни пречки. Това затруднява изключително много процеса и става така, че сънародниците ни биват дискриминирани на базата на националност спрямо други граждани, имащи свободен достъп до трудовите пазари. След това мое изказване последваха редица други стъпки, които предприехме в рамките на различните комисии, в които съм член. Миналата седмица (б.а. - по-миналата седмица) инициирахме резолюция съвместно с колегите социалисти, включително с румънските колеги. В нея призоваваме отново страните членки да премахнат тези ограничения. На 28 април в комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите предложих в доклада за по-доброто функциониране на вътрешния пазар да бъде подчертано съществуването на ограничения все още, както и възможността държавите да преразгледат своето становище и да ги премахнат предсрочно. По двустранно договаряне по време на присъединителните процеси за България и Румъния тези държави могат да запазят ограниченията, без да нарушават някакви закони или да си създават проблеми от юридическо естество до 31 декември 2011 година. Съществува обаче и още един двегодишен период, в който, ако те докажат чрез факти и цифри, че има съществени проблеми на трудовите им пазари вследствие на наплив от българи и румънци, могат да удължат ограниченията чак до края на 2013-а. Сами виждате, че това е доста дълъг период от време, в който, ако се запазят ограниченията, не би било добре за нашите граждани, които в този момент се чувстват като втора класа хора.

Направили ли сте сондаж кои държави са склонни да премахнат тези бариери? Има ли такива, които все още се дърпат? И ще мине ли вашето предложение през ЕП и кога ще излезе Еврокомисията с позиция по въпроса?
- Очаквам ЕК да излезе със становище не по-късно от първата десетдневка на месец май. Аз отправих и писмено запитване до комисията на 18 март, задавайки въпроса какви мерки ще предприеме тя, за да накара страните членки да премахнат предсрочно тези ограничения. Искам да подчертая, че всъщност ЕК и парламентът не могат едностранно да решат въпроса. В крайна сметка това е в прерогативите на държавите членки. Но пък комисията и парламентът могат да ги призоват за това и да окажат политическо лобиране. В четвъртък се появиха публикации, че комисарят по трудовите въпроси и заетостта г-н Лазло Андор е съгласен, че тези ограничения всъщност нарушават доброто функциониране на вътрешния пазар, поради което трябва да бъдат премахнати. Той дори е призовал Германия, Австрия и останалите страни да направят това. Аз не си правя илюзии, че всички едновременно ще го сторят в съвсем кратки срокове. Мисля, че ще е хубаво, ако имаме в близко бъдеще поне една-две държави, дай боже всички да го направят! Но това е наистина труден процес и съпротивата е доста голяма.

Тоест не се знае коя държава как ще реагира...
- Горе-долу се знае, ако съдим по реакциите. Честно да ви кажа, не мисля, че някой е особено склонен на момента да премахне ограниченията. Но държавите, които са важни за България, са, разбира се, Германия, Франция, Холандия. Там знаете, че работят много българи, и получавам много писма от хора, които кандидатстват например в Германия десетки пъти за работа, но биват връщани и дискриминирани, защото са българи.

Какви са тези административни пречки за българите, които искат да работят там?
- Става дума за административно утежняване. Примерно това, което ми пишат хора, опитващи се да си намерят работа във Франция, е, че тези пречки им струват от 900 до 1600 евро като разход, а отделно е и времето... Освен това самите компании не са особено склонни да се заемат с целия този процес. Те по-скоро предпочитат да наемат хора, които направо са готови да започнат работа, и в този смисъл българите биват предварително декласирани.

Какви са аргументите за тези ограничения и как ще ги оборите?
- Основните аргументи са, че трудовите пазари ще бъдат наводнени от българи и румънци, които ще се втурнат към Западна Европа и едва ли не ще заемат всички работни места и ще увеличат безработицата там. Нашият аргумент стъпва на редица изследвания не само на ЕК, но и на неправителствени организации, които показват, че всъщност това не се е случило. Вземете пример с първите десет присъединили се страни, които са минали през същия процес като България и Румъния. Когато са се отворили напълно пазарите, не е имало приливна вълна от източноевропейци и пазарите не са били наводнени. Държавите, които вече отвориха пазарите си за българи и румънци, като Испания.
Още от интервюто на „Монитор"

„Ако всички сме на светло, ще правим по-смислен бизнес", казва в интервю за „Класа" Румен Радев, заместник-председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България
Г-н Радев, през миналата седмица АИКБ откри първия по рода си Национален център „Икономика на светло". Вече има първоначални данни и може ли да очертаете тенденцията, която се развива на фона на икономическата криза?
- Няма еднократен акт или решение, с което може да бъде елиминиран сивият сектор. Целта на центъра е да се създаде място, в което ще се координират действията срещу неформалната икономика, ще се изготвят анализи, ще се подготвят препоръки за промени в законодателството. Приоритет ще се даде на събирането на информацията от държавни институции, предприемачи, бизнес партньори, разбира се, и от хората на труда. За да има добра съпоставимост, ние се обръщаме за мнение към различни страни, защото в крайна сметка всички сме потърпевши от наличието на сив сектор.

Каква е вашата дефиниция за сив сектор?
- Все още е въпрос на цялостно разбиране. Аз съм свидетел как и в работата ни на академична или на практическа основа се изграждаха определени дефиниции, но вариативността е твърде голяма. Сив сектор е и легален бизнес, но когато не е регистрирана цялата бизнес активност. В ситуация на криза има много фактори, които могат да провокират човек, който иначе е работил нормално, също да „изсивее".

Задавал съм и на себе си такъв въпрос: ако при някакви обстоятелства се случи така, че за спечелване на поръчка някой поиска определена сума, а имам 600 работници, ще приема ли, или няма да приема да дам тези пари? Хайде да видим как всеки сам би отговорил на подобен въпрос. Тъй като работя в сферата на машиностроенето, ще дам конкретен пример за това, как подкрепата на държавата може да елиминира действия, които работят в полза на сивия сектор. Ние разполагаме със скъпи машиноцентрове, около 3 млн. евро е инвестицията, производството е напълно автоматизирано, производителността е висока, въобще конкурентоспособни сме. Но в един момент дългогодишен немски партньор отказа да купува от нас и обясни, че ще направят следващата си поръчка в германска фирма. В първия момент си казах, че това не е възможно, и започнах да правя сам сметката. При нас работещите вземат около 1100-1200 евро, а в Германия получава около 3500 евро. Обаче заради кризата за период от 18 месеца немската държава е решила един работник вместо 5 дни да работи 3 дни. Т.е. работодателят плаща 3/5 от заплатата, а за другите 2/5 държавата компенсира работника на 60%. Разбира се, вървят всички осигуровки. Излиза, че немският ни конкурент не плаща 3500 евро заплата, а 2100 евро. Но има и още нещо. Понеже сме голям клиент на банките, получаваме инвестиционни кредити срещу преференциалната лихва от 6,5%. Германският ни конкурент обаче взема заеми при 1,5-2%. Разликата от 5 пункта, разнесено върху 3 млн. евро годишна база, прави 150 хил. евро. В крайна сметка излиза, че тук плащаме 2200 евро месечно на работник, повече, отколкото в Германия. Този пример е само илюстрация на мерките, които е предприела немската държава, които хем, от една страна, предпазват от разрастване на сив сектор, от друга, имат антикризисен характер. Да не говорим, че позицията на браншовата организация на немските машиностроители е при равни други условия поръчките да се дават на фирми вътре в страната. Такава е истината, това е простата математика и не проумявам защо българските политици не могат да я разберат. И в един момент започваш да мислиш, ами ако не направя осигуровка върху цялото възнаграждение, дали няма да поема малко повече въздух...

Щом модерни и конкурентни производства имат тези затруднения, излиза, че реалният сектор у нас е в много тежко положение?
- През последната година и половина, а не виждам как ще се промени това през следващите месеци, всяка стотинка има значение. Ние отдавна продаваме под пълната стойност на амортизационните отчисления. Ако всичко се начислява така както трябва, не бихме могли да предложим конкурентна цена. В същото време мощно ни атакуват и азиатците.

От това, което разказвате, излиза, че битката с неформалната икономика е предварително загубена?
- Не. Но проблемът е, че много от нещата се казват от години, клишираха се, вече звучат като лозунги. Нека да погледнем от страната на бизнеса. Ако някой е свикнал да прави лесни пари, много трудно ще го накараш да работи както трябва. А не е изключено и той да не може да работи по правила. Вижте какво стана покрай кризата - през годините някои хора си повярваха, че са мениджъри. Понеже банките преследваха всички, за да дават кредити, те вървяха напред и си помислиха, че имат умения. Лесно е да менажираш, когато икономиката е във възход. Но сега, когато е трудно, се вижда кой какво може.
Още от интервюто на „Класа"

„Щетите за "България ер" от вулкана са 1.5 млн. лв.", казва в интервю за „Дневник" Янко Георгиев, изпълнителен директор на "България ер"
Г-н Георгиев, какво е действителното състояние на "България ер" в момента?
- На фона на икономическата криза, обхванала страната ни, финансовото състояние на "България ер" е стабилно. Към настоящия момент (бел. ред. - към края на април) авиокомпанията генерира минимална оперативна загуба, което е нормално предвид цикличния характер на авиобизнеса, слаба зима - силно лято.

Тази загуба се компенсира от печалбите от други дейности на авиокомпанията - чартърни програми, външен лизинг, техническа поддръжка на чужди самолети и други. Разглеждаме инвестициите си в авиационния бизнес на консолидирана основа: авиокомпания, летища, продажба на билети. На консолидирана основа сме на добър плюс и смятаме да продължим.

Какъв е пазарният дял на авиокомпанията на българския авиационен пазар в момента?
- За 2008 г. и 2009 г. "България ер" е лидер на авиационния пазар в страната по брой превозени пътници с около една трета от трафика.

Колко пътници е превозила авиокомпанията през 2009 г.? Каква е промяната спрямо 2008 г.?
-  Поради ефектите на икономическата криза и при нас има спад на броя превозени пътници. Но този спад е доста по-малък на фона на други авиокомпании и бизнеса като цяло в момента.

Има ли промяна в броя на дестинациите, по които летите, и броя на полетите, изпълнявани по тях?
- Да. Наскоро открихме редовна линия до Милано. Също така увеличихме броя на полетите по някои от съществуващите вече линии. Авиокомпанията изпълнява редовни полети до 26 дестинации, сред които Лондон, Франкфурт, Амстердам, Берлин, Барселона, Ларнака и др.

Чрез нашите партньори предлагаме и полети до Киев, Прага, Будапеща, Варшава, както и до подбрани дестинации в Северна Европа, Северна и Южна Америка, Азия и Африка.

В какво състояние се намира авиопаркът на компанията? До каква степен той е обновен и какви са плановете на дружеството за нови самолети в бъдеще?
- Авиопаркът вече бе обновен. При приватизацията на авиокомпанията в началото на 2007 г. наличният самолетен парк беше съставен изцяло от самолети "Боинг 737" и нито един собствен самолет.

За период от три години в дружеството бяха вложени средства, които позволиха да бъде преизпълнена инвестиционната програма за целия срок на договора за приватизация. Поетият ангажимент по договора за инвестиции е в размер на 82.1 млн. евро за период от пет години, а само до края на 2008 г. са инвестирани над 101 млн. евро.

"България ер" оперира с 25 самолета, от които 13 собствени, а самолетите, извършващи полети по редовните авиолинии, бяха подменени изцяло с нови, производство на европейския концерн "Ербъс". И ако под "обновен самолетен парк" разбираме добре поддържани самолети от ново поколение, тогава можем спокойно да кажем, че "България ер" е авиокомпания с един обновен и съвременен самолетен парк. Искаме да подчертаем, че приоритет за нас е безопасността.
Още от интервюто на „Дневник"