„Повече пари за лекарите", четем от първата страница на „Стандарт"
Повече пари ще взимат лекарите, които работят в болници без дългове. Увеличението на заплатите с до 20 на сто ще се смята от 1 юли 2012 г. С толкова се вдигат и възнагражденията на медсестрите. Докторите, които работят в малките болници с борчове, могат да очакват увеличението след 3 или 6 месеца. Тогава лечебниците ще получат ново финансиране от здравната каса според броя пациенти. Надницата на докторите за нощно дежурство скача двойно. Вместо по 50 стотинки на час те ще взимат по левче. Новите пари за докторите станаха факт, след като вчера бе подписан колективният трудов договор.

В същото време шефовете на болниците у нас поискаха по-скъпи клинични пътеки заради новата цена на тока.
Още по темата от „Стандарт"

„Безработицата се увеличава въпреки ръста на икономиката", обобщава от първата си страница „Сега"
Сривът на пазара на труда у нас продължава да е драматичен, доказват поредните статистически данни за наетите и средната заплата. Негативната тенденция се запазва въпреки отчитането на лек ръст в икономиката ни, заради който от месеци се твърди, че кризата е свършила за България.

Дори сезонната заетост не успя да се справи с тежкия срив на пазара на труда, който през зимата на 2011/2012 г. остави нови 84 300 души безработни. Според НСИ работещите на трудови и служебни правоотношения са се увеличили с 47 500 души до 2.15 млн. спрямо първото тримесечие на т.г. За сравнение миналото лято броят на наетите се увеличи с 50 300 души до 2.20 млн., докато в същото време през двете зимни тримесечия на 2010 г. и 2011 г. те намаляха само с 51 300. През второто тримесечие на 2012 г. наетите са намалели с 47 500 спрямо същия период на 2011 г. Но година по-рано намалението на годишна база беше доста по-малко - с 29 000 души.

През второто тримесечие на годината са отчетени по-малко наети спрямо същия период през 2011 г. дори в сезонните дейности. Въпреки различните анализи за по-добър летен сезон към края на юни хората на договор в туризма и ресторантьорството са намалели с 6000 души до 113 000, докато година по-рано са били почти 119 000. В селското стопанство спадът е с 2500 души - от 64 000 до 61 500. Работещите в строителството са намалели от 131 500 до 124 500, т.е. със 7000 души. Това нарежда секторът на второ място по съкращения, а наскоро от строителната камара прогнозираха намаление с още 5000 работници до края на годината.

Водач по намаление на работната сила е преработващата промишленост, която дава хляб на над 1/5 от българите. Там наетите са се свили за година с 18 100 - от 494 300 души в края на юни 2011 г. до 476 200 през т.г. В операциите с недвижими имоти наетите са намалели от 22 800 до 20 500. Но свиването на заетостта в сектора с 2300 души е най-голямото в процентно отношение. На практика всеки десети там е бил съкратен.
Още от статията на „Сега"

„Държавата създава опасен борсов прецедент", предупреждава „Труд"
България е страна на парадоксите, но понякога те преминават границите на здравия разум, като поставят под съмнение установени принципи, по които работи пазарът. В тази графа спокойно може да се причисли и опитът регулярни - и извършвани хиляди пъти - борсови сделки да се представят като фрапиращи данъчни нарушения.

През последните седмици се развихри медийна кампания, свързана с прехвърляне на акции на "Софарма" на нерегулирания пазар на Българската фондова борса (БФБ), с които хазната била ужилена с десетки милиони левове. Заради тези сделки прокуратурата започна производство срещу бизнесмените Огнян Донев (съиздател на в."Труд") и Борис Борисов и ги обвини в данъчни престъпления. Според публикациите нарушението е свързано с това, че цените на акциите са били умишлено занижени, защото, докато те са продавани по номинална стойност от лев, на свободния пазар стрували няколко пъти повече (виж карето).

Инвестиционната общност е шокирана от тиражираните по медиите сметки за нанесени щети на държавната хазна от десетки милиони, показа проверка на "Труд". Но за да се разбере какво възмущава инвеститорите, първо трябва да припомним правилата, по които работи борсата.

Как работи борсата

На БФБ се търгуват акциите на публични дружества, сред които е и "Софарма". Търговията става на два сегмента - единият е регулираният пазар, известен и като "пода на борсата". На него продавачите предлагат определени количества акции на искана от тях цена, а от другата страна купувачите обявяват търсените количества и съответно цената. Когато цените на офертите купува и продава се срещнат, сделките се осъществяват.

При нерегулирания пазар, известен преди години и като "блоков", нещата стоят съвсем различно. Там се регистрират предварително договорени сделки с акции на публични дружества, като цената не се определя на пазарен принцип. Обяснението за това е много просто. Например, имате бонова книжка с акции от бивш приватизационен холдинг и искате да ги прехвърлите на съпругата или децата си. Или фирма, която е собственик на акции, прави преструктуриране, като прехвърля книжата в други компании. Или просто двама собственици се споразумяват да продадат акции на договорена между тях цена.

В тези случаи се определя някаква цена, за да може да бъде прехвърлена собствеността на акциите, но никъде няма задължение тя да е свързана с пазарната.

Когато става дума за данъчни задължения, нещата отново са указани много ясно. Капиталовите печалби са освободени от данъци. На практика това означава, че ако сте купили акции, те са поскъпнали и ги продадете на свободния пазар, не дължите данък върху печалбата. Но и ако имате загуба от сделката, пак няма да я отчетете във фирмените документи.

При нерегулирания пазар, въпреки че там цените са произволни, ако при прехвърлянето на акции се реализира печалба, тя подлежи на данъчно облагане. Аналогично и загубата от такива сделки може да се калкулира към счетоводните резултати на фирмата.

При сделките с акции на "Софарма" няма данъчно задължение. Купени са по лев и са продадени на същата стойност. При това не са държани в тайна, а за тях по надлежния ред са уведомени Комисията по финансов надзор, Централният депозитар, Българската фондова борса и инвеститорите, казва пред "Труд" Борис Борисов.
Още от статията на „Труд"

„Неравен млечен път", обобщава от първата страница „Капитал Daily"
Високите разходи на млекопреработвателите са намалили печалбата им и доста от тях са завършили миналата година на загуба. Това показват финансовите отчети на предприятията от сектора за 2011 г. Тенденцията е подобна на тази в много други бизнеси - високите цени на суровините и ниските доходи на населението водят до изтъняване на печалбата или дори до загуба. Макар че повечето компании от млечния сектор са повишили продажбите си, приходите им са били изядени от ръста на средствата, които е трябвало да похарчат за основните си суровини и материали.

Допълнително утежнение е и изплащането на банкови заеми - още преди задълбочаването на кризата повечето дружества инвестираха в разширение на производството си и обновяването му, а финансирането обикновено е със заемни средства. Справка в Търговския регистър показва, че немалко фирми са заложили в банки цялото си предприятие или части от него. Като цяло в сектора не са оптимисти за настоящата година, а повечето компании смятат, че мерките на правителството със замразяване на цените на определени стоки може да има само негативен ефект.

Непазарен удар

"Пазарът стагнира. Покупателната способност на хората продължава да намалява", обясни Диляна Славова, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите (НАМ). Тя добави, че асоциацията е "за спазване на принципите на пазарната икономика и не иска държавна намеса или регулация, а да се следи спазването на конкуренцията, което сега е под въпрос". Председателят на Асоциацията на млекопреработвателите и собственик на ЕТ "Зоров-91" - Димитър Зоров, също смята, че потреблението трябва да се стимулира, но само с пазарни средства.

"Споразуменията за цени са изпреварващ ход на търговските вериги, които искат да тушират настроенията. Жестовете, които правят, са за умилостивяване на управляващите, защото след проверките ще стане ясно, че надценката на веригите е между 15-25%", коментира собственик на млекопреработвателна компания, пожелал анонимност.

След като преди няколко дни земеделският министър Мирослав Найденов призова търговците да замразят цените на основни храни, досега три вериги са се отзовали на поканата му. Производителите обаче вече недоволстват, че замразяването ще е за тяхна сметка и те ще се принудят да работят или на загуба, или да компенсират, като увеличат цените на другите си продукти. Фиксираните цени са за най-евтините артикули, обикновено собствени марки на веригите.
Още от статията на „Капитал Daily"

"Българската проститутка - най-посещаваната туристическа атракция" е едно от водещите заглавия на „24 часа"
Българската организирана престъпност е заела сериозна ниша в сферата на секс услугите в Западна Европа, но секс-индустрията има своите клиенти и в България, като най-доходоносна била курортната проституция, пише dw.de.

Проститутки или бизнес дамите ни в чужбина

Между 8 000 и 12 000 българки са на международния секс-пазар. Техният „бизнес" налива годишно в нашенската организирана престъпност около 1 млрд. евро. Същевременно се поддържа и вътрешния пазар - само през 2010 г. откритите от полицията „горещи точки" на проституцията в страната са 156, а закритите обекти - 1 078.

Сделки, лов, банкет и малко секс

България остава сред страните в ЕС с най-високо потребление на секс-пазара, въпреки че първенците са в Испания и Скандинавия. 39% от мъжете в Испания са плащали поне веднъж в живота си за секс услуги. В Норвегия делът им е 11 на сто, а във Финландия - 13%. В България едва 2,8% са заявили, че са търсили платен секс, но около 5 на сто са отказали да отговорят. 92,7% са били категорични, че никога не са търсили платен секс. Експертите обаче смятат, че в България интересът към секс-услуги е доста по-висок от заявения. Типично за вътрешното потребление в България е използването на платена любов при събирания на мъже - лов, банкети, бизнес срещи. Най-често до услугите на проститутки прибягват таксиметрови шофьори, бизнесмени и туристи.

Българската проститутка - най-желаната туристическа дестинация

Черноморските курорти Златни пясъци, Слънчев бряг и Албена са в топ 3 на курортната проституция. Най-често за секс-услугите плащат англичани и германци. Според анкета сред чуждестранните туристи пък всеки втори от тях е получавал оферта от бг проститутка. За тях, разбира се, тарифата е по-висока отколкото за българи между 50 и 99 евро.
Още от статията на „24 часа"

„Износът на България се е увеличил с 2,8% за година", пише на първата си страница „Класа"
През първите шест месеца на 2012 г. износът на България общо към ЕС и трети страни възлиза на 19,4 млрд. лв. и спрямо съответния период на предходната година експортът се увеличава с 2,8%, съобщиха от НСИ. Общата стойност на внесените стоки е 24,5 млрд. лв. и нараства с 12,9%. През май износът към страните от ЕС се увеличава с 5,15% спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 2,1 млрд. лева. Износът на България за ЕС за периода януари - май 2012 г. запазва нивото на стойностния си обем от същия период на предходната година и е в размер на 9,6 млрд. лева. Основните търговски партньори на България са Германия, Италия, Гърция, Румъния, Франция и Белгия, които формират 71,4% от износа за страните - членки на ЕС. Експортът на България към най-големия търговски партньор в ЕС - Германия, се свива със 7% от началото на годината, показват данните на НСИ. България е изнесла стоки за 1,74 млрд. лв. за Германия и е внесла от там стоки за 2.3 млрд. лв., или 13,7% повече спрямо същия период на миналата година. С 9% расте износът за втория ни основен търговски партньор Италия, като от началото на годината експортът възлиза на 1,45 млрд. лв. Износът за Гърция, която е трети основен партньор на страната ни, расте с над 14%, докато вносът от южната ни съседка се свива с над 10% от началото на годината. Най-значително нарастване се наблюдава в износа за Португалия и Словения, докато най-голям спад е регистриран при стоките, изнесени за Люксембург и Малта.
Още от статията на „Класа"

"BG крадци опразват гръцкия бурканбанк", съобщава от първата си страница Монитор"
Български домови крадци, които доскоро разбиваха жилищата ни в търсене на лаптопи, бижута, фотоапарати и пари, са започнали да се изнасят на „гурбет" в  Гърция. Икономическите проблеми в южната ни съседка и най-вече масовото теглене на големи суми от банките заради слуховете за фалити привличат като магнит апашите. Българите обикновено престояват не повече от 3 дни на чужда територия. Първите ден-два правели проучване и оглеждали как да влязат в къщата, на третия прониквали, отмъквали плячката и се прибирали в България. Такава информация е постъпила в полицията у нас, съобщиха разследващи от СДВР пред „Монитор".

Само за един ден в края на май гръцки вложители изтеглиха около 700 милиона евро, обяви тогава президентът Карлос Папуляс, а от началото на 2010 г. досега банките в съседната ни държава са загубили 72 милиона евро от влогове, което е приблизително по 7000 евро на човек.

„Това няма как да не стигне до ушите на българските бандити, които гледат от всичко да изкарат пари", коментираха полицейски служители.

За да не бият пътя до Гърция напразно, апашите работели с мрежа от информатори. „През последните години там се установиха доста нашенци. Те оглеждат кои съседи са по-заможни или се интересуват с какво се занимават и ако им направи впечатление, че имат по-висок стандарт на живот, предоставят информация на бандитите", обясниха схемата запознати. Обикновено в замяна получавали процент от откраднатото. Ако са сигурни, че в жилището има 100 000 евро например, можели да се договорят и за доста по-голяма част от плячката.

Никой не може с точност да каже колко печелят при едно пътуване нашите апаши, но откраднатото обикновено не падало под 10 евро, като можело и да надхвърли сумата от 100 000 евро. Истинско щастие за бандитите било да намерят каса, защото нямали никакъв проблем с отварянето й, а често в касите се съхранявали скъпи бижута и пари. Във всяко жилище задължително обръщали дюшеците, картините и всички скривалища, където може да има пари.
Още от статията на „Монитор"

"Над 50 градуса във вагон за инвалиди на БДЖ", съобщава „Труд"
Хора с увреждания пропътуваха пътя от морето до София при температури над 50 градуса в купето. Най-абсурдното е, че в целия влак охладителната система е работела, с изключение на вагона, предназначен за инвалиди, съобщи БНТ.

Минути след 11 часа снощи на Централна гара София пристига поредният влак от морето. Часове преди това възмутени пътници се обаждат в медията, за да разкажат как се пътува в купе за хора за увреждания.

Просто елате да видите за какво става въпрос. Транспортират от Бургас до София хора с увреждания! Ние здравите щяхме да припаднем, какво да говорим за хората, които са болни. Не може в купето да е 50 градуса, навън да е 40. Ние забравихме, че сме били на почивка след това пътуване, каза Даниела Илиева.

Жените пътуват с децата си, които страдат от различни заболявания. Синът на Веска Събева е с епилепсия. Заради непоносимата жега в купето получава 3 пристъпа само за час. „Това не е възможно в една европейска държава. Да пътуват хора с увреждания. Дали са здрави хора или хора с увреждания - няма никакво значение, заяви Събева.

По-шокиращо е, че купето във влака се води в първа класа. И удоволствието да се пътува в него струва 13 лева по-скъпо.

„Не знам защо трябваше да доплащам разликата между втора и първа класа. Това не може да бъде първа класа! Вагоните във втора класа бяха много по-удобни отколкото в първа, заяви разгневен пътник.
Още от статията на „Труд"

"Deutsche Telekom готов да купи "Глобул", информира „Капитал Daily"
Deutsche Telekom е готов да придобие "Глобул" от ОТЕ като част от усилията си да помогне на гръцкия телеком в изплащането на дълговете му. Това обяви в четвъртък Тимотеус Хьотгес, главен финансов директор на германския гигант, цитиран от няколко световни агенции. Това е първото официално заявено желание на потенциален инвеститор за българския мобилен оператор, откакто през пролетта стана ясно, че е много вероятно той да бъде продаден.

Възмездна помощ

"Глобул" е 100% собственост на бившия гръцки монополист при фиксираната телефония ОТЕ. Той обаче има 3.55 млрд. евро дългове, по които в средата на следващата година трябва да направи солидно плащане. За него недостигът, обявен още в началото на юни, е между 700 и 900 млн. евро. Именно за да го финансира, ОТЕ взе решението да намери нов собственик на българския мобилен оператор. За консултант вече е нает Citigroup - Лондон, който дори преди около два месеца изпрати покана за предстоящата сделка на няколко водещи световни компании от сектора. Още тогава името на Deutsche Telekom беше споменато от високопоставени източници от българския пазар като един от възможните купувачи.

Германският телеком, който е 32% собственост на правителството, има дял от 40% в ОТЕ. Гръцкият кабинет пък има златна акция в телекома, която му дава право да участва при вземането на всички важни решения за бъдещето му. Затова и дълго време нямаше раздвижване по процедурата за продажба, докато новото правителство в Атина се сформира. Заради отпускарския сезон сега активност в търсенето на кандидати също няма и до края на месеца реални събития не се очакват, твърдят български източници. Изявлението от германския телеком обаче безспорно е добър сигнал както за ОТЕ, така и най-вече за българския пазар, защото означава стратегически инвеститор за стабилния, но изоставащ от тенденциите в сектора GSM оператор. Според източници на "Капитал" в края на пролетта германският акционер беше дал на мениджмънта на ОТЕ ясен сигнал, че няма да подпомага финансово предстоящите големи плащания по облигациите му. Ходът с покупката на "Глобул" обаче е логичен и изгоден за Deutsche Telekom - българският актив е един от най-атрактивните на фона на общото далеч не брилянтно състояние на ОТЕ.
Още от статията на „Капитал Daily"

„Удължиха с 15 дни срока за ВМЗ", четем в „Стандарт"
С 15 дни удължиха срока, в който кандидатите за военния завод ВМЗ Сопот ще могат да закупуват документация за участие в конкурсната процедура за приватизация. Това съобщиха от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол вчера, когато изтече крайният срок за заявка за участие в конкурса. Както "Стандарт" първи писа, интерес към военния завод в Сопот засега е заявен от две български фирми - "Сейдж консултантс" АД и "ЕМКО" ЕООД. Има и неофициални запитвания в АПСК от руски и израелски инвеститори, като най-вероятно срокът се удължава именно заради тях. "Чакаме още инвеститори, но въпреки интереса към ВМЗ Сопот тази сделка няма да бъде никак лесна", каза изпълнителният директор на АПСК Емил Караниколов преди няколко дни. Държавата продава 100% от капитала на завода, като критериите, по които ще се оценяват офертите, са предлаганата цена (60%), предложените инвестиции (30%) и средносписъчна численост на персонала (10%).
Още от статията на „Стандарт"

„Лиляна Павлова: Около 1 млрд. евро трябват за доизграждането на „Хемус", информира „24 часа"
Около 1 милиард лева ще са необходими за доизграждането на автомагистрала „Хемус" в участъка от Ябланица до Шумен, съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова след откриването на рехабилитиран участък от пътя Плевен-Троян-Кърнаре по проект, финансиран от Световната банка.

"Магистрала "Хемус" е един от приоритетите, правейки подготовката за новата оперативна програма "Транспорт", която ще финансира именно големите пътища, автомагистрали, скоростни пътища. Заедно с довършването на магистрала "Струма", но и тунела под Шипка, това са едни от основните проекти, за които ние ще работим, за да направим всичко необходимо да получим финансиране за тях", коментира Павлова.

"Предвид, че магистрала "Хемус" е изключително важна, тя е в основните, ние вече ще започваме и работа по подготовката на този проект, за да може в началото на 2014 година, в новия програмен период, реално да започнем и тръжни процедури, и избор на изпълнител, за да не губим време", каза още строителният министър.

Откритият днес ЛОТ 2 е част от Програмата за рехабилитация на пътната инфраструктура. По проекта са реконструирани четири участъка от второкласните пътища Враца-Оряхово, Гиген-Милковица и Плевен-Троян-Кърнаре с обща дължина 44,610 км, съобщиха от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Строително-монтажните работи, изпълнени от Сдружение „Трейс-Плевен", са на стойност 24 304 118 лева. Финансирането е осигурено по линия на Световната банка и от държавния бюджет.
Още от статията на „24 часа"

„Държавата ще стимулира ековозилата с неработещи мерки", съобщава „Сега"
Само месец след като министърът на икономиката Делян Добрев заяви, че няма смисъл от данъчни облекчения за автомобили, които щадят околната среда, стана ясно, че такива все пак ще има. Сред тях изненадващо са отпадане на таксата за регистрация и освобождаване от дължимите местни такси за возилата, макар че доскоро Добрев твърдеше, че това не е работещо решение, тъй като налогът така или иначе е нисък. Облекченията ще важат единствено за електромобилите, но не и за хибридните модели. Обмисля се дори държавна субсидия за закупуването на подобни автомобили, макар към момента хазната да не може да си позволи това. "Може би на по-късен етап това ще става с пари от Националния доверителен екофонд, в който постъпват средства от държавната търговия с парникови емисии", каза Добрев.

Стимулите са включени в проект на национален план за подкрепа на електротранспорта, който ще бъде внесен за одобрение в Министерския съвет до края на месеца. Те предвиждат още екоколите да се движат без винетки. "Трябва и друга законодателна промяна, която да въведе още една преференция - безплатно паркиране във всички градове в страната, както и възможност в градовете, в които има бус ленти, тези автомобили да могат да се движат в тях, защото това ще е улеснение за хората, ползващи този вид автомобил, а и няма да натовари трафика", смята Добрев.
Още от статията на „Сега"

„Полицаи менте дерат туристи на морето", разкрива „Монитор"
Мними полицаи по шорти и тениски дерат туристите по морето. Те прибирали от тях по петдесетачка заради хвърлен фас на улицата, секс на плажа или друго прегрешение, алармираха хотелиери в Слънчев бряг.

Измамниците се представяли за полицаи и налагали глоби в кеш на чуждите туристи. Свидетели твърдят, че те се движели по двойки и обикаляли предимно в тъмната част на денонощието. Новата измама била засечена от чужди летовници, които се оплакали на хотелиери. Според потърпевшите рекетьорите са млади мъже, добре облечени и възпитани. Единственият отличителен белег, с който се легитимирали като полицаи, били служебни карти, които по всяка вероятност са фалшиви. Хотелиерът Георги Николчев потвърди вчера, че лично е засякъл полицаите менте, докато се опитвали да приберат 50 кинта от млад германец когото спипали да ходи по малка нужда в храстите.

Междувременно хотелиерите в Слънчев бряг отново се надигнаха срещу ограничителния режим, въведен този сезон на входовете на курорта. Проблемът бе поставен на извънредно общо събрание на Съюза на собствениците. Браншът е недоволен от контролно-пропускателния режим и се закани, че спорът ще се реши в съдебната зала. От съюза обявиха, че ще заведат общ колективен съдебен иск, с който ще настояват да се установи доколко е законен въведеният пропускателен режим в курортния комплекс.

Хотелиерите поискаха да бъде свикано спешно съвещание, на което да присъства министърът на икономиката Делян Добрев, несебърският кмет Николай Димитров и представители на местния парламент. На него ще бъде поставен за пореден път проблемът със собствеността на инфраструктурата, който е вече с 12-годишна давност. Хотелиерите разчитат, че министър Добрев ще им помогне в искането им собствеността на алеи и улици в Зона Изток да бъде прехвърлена на община Несебър.
Още от статията на „Монитор"

"Искаме над 4 млрд. лева по ОПРР за 2014 - 2020 г.", пише „Класа"
Желанието ни е с 15% да се увеличи ресурсът на оперативната програма за регионално развитие за следващия период - 2014 - 2020 г., когато той да достигне около и над 4 млрд. лева,  каза  Деница Николова - главен директор на Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), съобщи агенция  Фокус. „Ние ще се целим да водим преговори пред Европейската комисия за бюджет, който е минимум колкото средствата, с които разполагаме в настоящия програмен период. В процес на дискусия е дали този ресурс може да се увеличи", обясни Николова. За новата оперативна програма най-много средства - около 60% от общия ресурс, ще бъдат отделени за приоритетната ос за развитие на градовете.

Разработва се национална концепция за пространствено развитие на Република България. Рамкирането се извършва на пет нива, като в първо ниво ще са мегаполисите, а в пето ще са селата. Към момента 36 града са основната линия на фокус в оперативното ниво, допълни Николова. Ключова дума за следващия програмен период на Оперативна програма „Регионално развитие" 2014 - 2020 г.  е „интегриран подход".  Политиката на ЕК е да се използват градовете като центрове и двигатели за растеж, припомни Николова. Над 72% от населението на ЕС живее в градовете. Цялостно обновяване на един град ще е акцент в програмата, посочи Николова.

На междуинституционално ниво се водят преговори до каква степен ще има финансов ресурс за цялата пътна мрежа и той да бъде разпределен по отделните оперативни програми, обясни ескпертът. „Дискутира се и вариант пътната мрежа, която ние финансирахме в настоящия програмен период, да бъде прехвърлена към оперативна програма Транспорт. Но това са предварителни преговори", уточни Николова.
Още от статията на „Класа"