Работници – екстремисти. Продължение

Днес за един мениджър се разбира от само себе си, че постоянно ще е достъпен по мобилния си телефон, мимоходом постоянно ще отговаря на мейли по Blackberry и едновременно с това някъде по света през интернет ще зарежда на лаптоп новата си презентация. Някои хора на бизнеса толкова френетично чукат по клавиатурата на комуникационните си средства, че лекарите вече поставят нова диагноза: заболяването на Blackberry палците.

Новата комуникационна техника от една страна улеснява работниците-екстремисти. „Да телефонираш от ледената площадка, да пишеш мейли от басейна и по време на шопинг да разбираш, че сделката на другия край на света е станала. Вече не съм привързана на писалището, а мога за малко и да изляза навън, когато ми се наложи", радва се дипломираният инженер Мартина Крафт в един германски тематичен блог. От друга страна обаче мениджърите още по-силно са оковани от своята работа. Лидерите като например шефът на Puma Йохен Цайтц проверяват електронната си поща постоянно, сутрин от шест, по време на почивните дни и празниците, през отпуската.

Анкетата потвърждава тази картина: почти всеки (96%) от участниците работи през уикенда, при добре печелещите почти една трета от 10 до 20 часа. Управителният директор на една голяма банка в САЩ вече е привикнал към това, че събота и неделя телефонът иззвънява посред нощ и той трябва да полети към някой свой клиент. „През първата година на нашия брак", спомня си жена му, „трябваше да отложим погребението на моята баба, защото не се връзваше с една определена среща".

Поне откакто новаторът в мениджмънта Питър Дракър в края на шестдесетте години разпозна знанието като най-важният производствен фактор, а работата със знание като решителният ресурс, за предприятието стана все по-важна изискващата интелект работа на главите в предприятието. Размяната на идеи и знание, която е отличителна черта на редица работни места днес, без съмнение за служителите е много вълнуваща. От по-добре печелещите в анкетата, на въпроса защо работят своята работа, две трети са отговорили: „Работата ми ме стимулира интелектуално". Те лесно преглъщат болката на допълнителните работни часове. Хюлет и Люс се аргументират: „Повече работа със знание означава, че хората повече харесват работата си".

Взискателната умствена работа привлича служители, които имат сходно добро образование, еднакъв стопански опит и в интелектуално отношение са равнопоставени.  Работното място за мнозина се превръща в центъра на техния социален живот. Там те намират най-добрите си приятели, там имат най-вълнуващите си срещи. При тези обстоятелства никак не е приятно след дългия работен ден да се връщаш в едно жилище с празен хладилник и занемарен тийнейджър, затова работниците екстремисти остават още малко в офиса да работят над бюджетното планиране, да си подреждат бюрото или пък да правят програмата за срещите в понеделник.

Професорът по социология Арли Ръсел Хохшилд от университета в Бъркли, Калифорния, е проучвала семейства, в които и двамата съпрузи са на „взискателна" работа.  Открила е при мнозина професионалисти една промяна на ценностите, която води до смяна на ролите в домакинството и в работата: домът създава стрес и чувство за вина към членовете, за сметка на това работата става място, в което успешният служител се радва на почит.

Много екстремисти на труда прекарват толкова много време в офиса и по друга една причина: те търсят кика на адреналина, екстаза да се предадат последни и така да победят. Не напрано нашите топ-таланти се занимават с екстремни спортове: триатлон, алпинизъм, скачане с парашут или бънджи, които осигуряват сходни усещания.

Да тичат на класически маратон, за изпълнителни директори като Ханс-Йоахим Крьобер (Metro) или Улрих Ленер (Henkel) вече е почти норма. В обществото тази любов към екстремното отдавна вече се възприема, което потвърждава и зрителския интерес към екстремните спортове и риалити шоутата, в които участниците се поставят на физическите и психическите си граници.

За по-големите предприятия вече е всекидневие да бъдат представени по целия свят, но и по-малките предприятия не са активни само на родните си пазари. За служителите това означава не само многобройни и продължителни пътувания, но и постоянна борба с часовите разлики. В анкетата на Spiegel една трета признават, че пътуват повече от два пъти седмично, а тези с доходи над 200,000 евро дори 42%.

На това отгоре служителите вече трябва и да координират работните процеси в различни времеви зони и така да стават неведнъж в малките часове, за да вземат участие в конферентни разговори. И тук е същото както и при другите особености на работата: екстремистите на труда не мислят и да се оплакват от това натоварване. Те са горди от километричните си сметки за телефон и картата за верни клиенти на самолетното дружество. Например, един отговарящ за дневния бизнес ръководител на голяма американска банка редовно прескача между три часови зони. Въпреки това изпълнен с гордост той разказва какъв глобален играч е, „в самия връх на моята лига".

Как Вие издържате на натоварването

Никой работник - екстремист не ще може да работи продължително време на границите на физическия и психическия си капацитет, бидейки едновременно и социален самотник извън предприятието си.

Добрите бизнесмени в частния живот са също така добре организирани, както и в професията си: с минутни разписания, онлайн шопинг и чудесни детегледачки: пише бившият бос на General Electric Джак Уелч. Мнозина други мениджъри също съветват да се управлява балансът между работа и живот. Екстремните работници трябва да си поставят реалистични цели относно партньорските си връзки, поддържането на приятелства или спортни постижения. Тук не става дума да си направиш списък и да отмяташ отгоре надолу постигнатите задачки, а постоянно да подлагаш на проверка дали някоя част от живота ти не е пренебрегната.

Ето и светлинка в тунела! Един участник в анкетата, обозначил се като Klotz и с престижна работа в концерн от германската електроиндустрия, е възприел следния принцип на действие: след период на интензивна работа, когато например трябва да се предава някой голям проект, редовно си взима малка ваканция със семейството. През уикенда проверява обажданията в телефонния секретар и си чете електронната поща само веднъж, в събота следобед. В неделя е абсолютно свободен.

Обаче това е по-скоро изключение, отколкото практика. Повечето, особено по-младите, не могат да открият баланса между професия и свободно време. Особено склонни към залитане са работниците в консултантските фирми и адвокатите. В тези сфери топ-талантът държи сметка за всеки час, отделен за клиента му и така може да увеличи заплащането си.

За това пък по-възрастните ръководители по-скоро са овладели баланса работа - живот. Въз основа на по-големия си опит те реагират при кризи по-умерено и могат по-равномерно да разпределят работното натоварване. Също и в семействата нещата са по-умерени, защото децата вече са поотраснали или са напуснали родителския дом.

Тогава за жените обаче в повечето случаи е късно да подновят кариерата си. „Те са губещите от феномена екстремални работници", отсъждат Хюлет и Люс. Според тяхното изследване, само 20% от печелещите много в САЩ, едновременно и отговарящи на дефиницията за работник екстремист, са жени. Те не биха могли, поне ако искат да бъдат майки, да си позволят такова работно време. Или не биха желали. Но ако въпреки това го правят, те не са доволни от себе си като мъжете. Всъщност в изследването за Германия няма достатъчно данни да се твърди нещо еднозначно по този въпрос.

За Германия обаче е станало ясно, че макар мнозинството сериозни работници да са доволни от отговорността която носят и големите си заплати, близо две трети са склонни да работят на настоящата си работа най-много още пет години под същото натоварване. А от тези, които печелят най-много, дори три четвърти си мислят, че някога след пет години ще се откажат.

Ръководителите на предприятията и отделите за човешки ресурси би трябвало да се погрижат за „мекото приземяване" на своите таланти. Обаче дали ще го направят? Все пак тези са носителите на върховите постижения и предимствата пред конкурентите. Затова изследователите заключават: в мениджърската работа с персонала, за проблемите на екстремалните работници все още задоволителна рецепта не е предложена.