От началото на месец юли Русия се радва на добри новини. След дълги години поражения - на икономическия, политическия, социалния фронтове, страната се движи напред и започва да побеждава. Експерти разсъждават каква е причината за „руското чудо" - системен ръст или стечение на обстоятелствата?

Най-голямо щастие за руския народ донесе решението на МОК Сочи да стане столица на зимната Олимпиада 2014. Решението на олимпийците бе взето на фона на активното лобиране на президента Владимир Путин и предизвика патриотичен подем в Руската федерация.

При връщането си от Гватемала Путин отбеляза, че решението на МОК свидетелства за признанието на растящите възможности на страната, преди всичко в сферата на икономиката и решаването на социални задачи.

На същия пети юли стана ясно, че Русия е заела пето място в глобалния рейтинг на най-привлекателните за инвеститорите страни. Експертите от Ernst & Young са се допитали до 809 мениджъра на най-големите корпорации и са съставили списък на най-привлекателните за инвеститорите страни.

На първо място е Китай, следван от САЩ, Германия, Индия и - Русия. Авторите на изследването са убедени, че тенденцията към 2050 година е страните от BRIC (Бразилия, Русия, Индия, Китай) заедно с Индонезия, Мексико и Турция да образуват нова „Голяма седморка".

Като цяло икономическите прогнози за Русия стават изключително оптимистични. В началото на тази седмица бяха обнародвани данни от изследване, проведено от университета IBM Institute for Business Value.

Специалистите прогнозират, че след 10 години в инвестиционните портфейли значително ще нарасне делът на рублите, юаните и рупиите. В този период рублата ще стане свободно конвертируема валута, а популярността на зоната на рублата ще направи необходими спестяванията в рубли.

Успехите са очевидни и оптимизмът е разбираем. Журналист пише: „Победата в борбата за Олимпиадата стана победа на целия народ. За пръв път от много години голяма международна организация заяви на всеослушание: Русия е сбъднала се държава, в която политиката е предсказуема.

В която има социален мир. В която в най-скоро време няма да има революции и сътресения. В която е решен проблемът със сепаратизма и тероризма - ако имаше грижи за Чечня, нямаше и да видим Сочи. В което икономиката може да си позволи многомилиардни проекти".

Обаче се прокрадват и гласове, че Руската федерация още не е влязла в релсите на устойчивото развитие и успехите са следствие само от благоприятната конюнктура. И ако паднат цените на енергоносителите - край на процъфтяващата страна.

Ето отговорите на въпроса, състояло ли се е руското чудо, от някои от най-популярните руски общественици.

Аркадий Дворкович, началник на Експертното управление на Администрацията на президента:  Направихме толкова много за тези успехи, че е смешно да се говори за късмет ... Няколко години подред икономически ръст от 8% не може да дойде само от „вървене". Това е огромна рутинна работа от всички - и правителството, и регионите, и кметствата. А на първо място - от бизнеса.

Максим Шевченко, водещ по Първи канал и главен редактор на списание: Инвестиционната привлекателност на Русия е свързана не толкова с конюнктурата на нефта и газа, а с политическите мероприятия на Владимир Путин, който в последните години постигна много сериозна политическа консолидация на управляващия слой в Русия. Ръстът на рейтинга на Русия на международната арена ще продължи само в този случай, когато и по-нататък се съхрани линията на приемственост в курса на настоящия президент. В противен случай всичко ще рухне, и никакво Сочи няма да помогне.

Николай Герасименко, депутат: причината за стабилното развитие е активното снижаване на смъртността и ръста на раждаемостта. Това е характерния признак за стабилизация във всяка страна. Освен това започнахме да развиваме отраслите на реалната икономика: корабостроене, самолетостроене, нанотехнологии, военно-промишлен комплекс.

Геннадий Селезнев, независим депутат, лидер на Руската партия на възраждането: Засега конюнктурата на продажбата на нефт и газ е в наша полза ... Що се касае до другите отрасли, там за съжаление не се наблюдава подем. Днес основните отрасли, които работят добре, са строителния бизнес, нефт, газ, дървесина. Що се касае до машиностроенето - проблемите тук бяха по-високи и от покрива и такива си останаха. Само в самолетостроенето има малък прогрес ... Затова продължаваме да живеем като суровинна страна, но перспективи има.

Михаил Леонтиев, главен редактор на списание, водещ по Първи канал: Безусловно, нефтът и газът изиграха за Русия ролята на Мюнхаузен, изтеглил Русия за косите след провала на 1998. При това самият провал помогна на рухването на идиотската анти-национална финансова политика за укрепване на рублата. Ведомствата на вице-премиерите и особено на Сергей Иванов сега провеждат именно тази икономическа политика, която в обозримо бъдеще ще помогне на Русия да изгради съвременна национална финансова система. Не може да не се отбележи, че в даденото отношение особено значение има капитализацията на институтите на развитие.

Владимир Рыжков, депутат: Трябва да се гледа на нещата обективно и да се виждат както плюсовете, така и минусите. Безусловно Русия има успехи през последните години. Това е стабилният икономически ръст. На практика Русия изплати външния си дълг. Над два пъти се е съкратило количеството на бедните в страната - това е положителен факт. Слабо започна да расте раждаемостта, да пада смъртността, влиянието на Русия в света нарасна. Но в същото време трябва да се виждат и най-сериозните структурни проблеми, каквито не просто има, но и нарастват. За последните години корупцията нарасна 10 пъти, социалното неравенство продължава да расте, увеличава се разрива между регионите. И накрая, Русия днес е в по-голяма степен суровинна държава отколкото преди 7 години - зависимостта на страната от експорта на нефт и газ се увеличава.

Борис Титов, председател на обществената организация „Деловая Россия": ... има положителни процеси. Но засега не сме решили проблемите кардинално. Кардинално, страната както и преди зависи от световния суровинен пазар. Основните доходи, които получаваме от нефта, се преразпределят от държавата и са някакъв двигател на цялото останало развитие. И на социалната сфера, защото растат доходите на някои граждани и отрасли, основно на тези, които не са свързани с вноса. Например ние влагаме в строителство и транспортни услуги, тоест в отрасли, които не се търгуват. А в машиностроенето, леката промишленост, селското стопанство днес на практика не постъпват инвестиции. Но да се направи така, че държавата да не зависи от нефта, може само посредством нефта, който в момента имаме. Тоест доходите от нефта трябва да се преориентират от внос към стимулиране на развитието на вътрешното производство.

Константин Киселев: Икономическата и политическата стабилност на Русия работят, имиджът на Русия се подобрява, но независимо от това страната засега остава само участник в глобалния пазар, а не играч. Русия не влияе на нищо и вътрешният й пазар зависи от външните колебания. Отвън няма да има пагубни въздействия, но това няма да приближи страната до статус на играч.

По материал на "Взгляд"