Частичното компенсиране на доходите от труд и от пенсия заради инфлацията и по-високите цени на горивата са темата на консултациите в тристранния съвет, който провежда заседание днес, предаде БНР.

„1 септември може да е компромисен вариант за някои, но не за нас. Ние настояваме увеличението да е от 1 юли, аргументите са ни ясни и който, ако вземе решение извън 1 юли, да си носи отговорността оттук нататък, коментира преди заседанието преговорите за евентуално увеличаване на доходите Пламен Димитров, който е начело на КНСБ.

„Нищо не мога да прогнозирам, след като всеки ден мнението се сменя, да не кажа всеки час. Не са добре нещата. Никак не са добре, да не кажа, че са много зле. Нормално е да се увеличат доходите с това, което е възможно, колкото се може по-скоро", смята Константин Тренчев, президент на КТ "Подкрепа".

Финансовото министерство предлага вдигане на минималната заплата с 30 лева и на вдовишките добавки с 1/3 от първи септември. Синдикатите държат това да се случи по-рано - от 1 юли, а бизнесът не желае минималната заплата да се увеличава тази година. Единственото изключение е Конфедерацията на работодателите индустриалци в България.

„Ние от самото начало  твърдели, че сме съгласни. От 240 вдигане на 270 лева. Мога да кажа, че в КРИБ нямаме нито един служител, независимо в кой сектор на икономиката, който да е на минимална работна заплата", обясни председателят на КРИБ Огнян Донев.

Наистина има една част от българския бизнес, която заплаща "под масата". Тази група, която е в сивия сектор, ще бъде потърпевша от вдигането на минималната работна заплата, допълни Донев.