След влизането ни в ЕС, влиза в сила и задължението, във всяко заведение за хранене да има работеща система за анализ на опасностите и контрол в критичните точки или поне да е започнало въвеждането й.

Ресторантьорските среди истеризират, заради наближаващите срокове, цените за въвеждане и главно заради мълчанието на контролните органи РИОКОЗ и ДВСК, които са оставили бизнеса да се самоинформира и да търси решения, които не се знае дали ще бъдат одобрени от инспекторите, когато започнат проверките, сигнализират от Националния хотелиерски мениджмънт клуб.

Дали задължителните изисквания за безопасност на храните са началото на края за сектора на малките и средни предприятия (в туризма 98% от бизнес субектите спадат към тази категория)?

„Според приетия НАССР план, управителят трябва да контролира определени показатели в критичните точки, които само за една група ястия може да са четири и повече, а групите ястия в менюто на един ресторант са много" коментира Илиян Иванов от Национален хотелиерски мениджмънт клуб, по време на консултантският панел във Велико Търново.

Когато дойдат на проверка, инспекторите ще изискат неоспорими доказателства, че е провеждан контрол в критичните точки. По отношение на микробиологичната чистота на работните повърхности, например контролът може да се докаже чрез резултати от лабораторни изследвания.

Ресторантьорите изчислиха, че ако го извършват сами, контролът само в една критична точка на година ще им струва близо 7000 лв, а критичните точки са много повече, следователно и разходите. В тази цена влизат консумативите 4,50 лв./проба и апарат за 2000 лв., като резултатите излизат за една минута.

„За малките и средни предприятия е непосилно да заделят тези средства за ежедневен контрол, независимо дали ще ползват външна лаборатория или ще извършват контрола сами", коментира Слава Каличкова, собственик на комплекс „Фенерите", с. Кметовци. Според нея всички тези разходи ще рефлектират върху повишаване на цените в ресторантите и хотелите, а търсенето у нас е много чувствително на тази тема.

Собственикът на сладкарска работилница смята да реши този проблем, като инсталира видеонаблюдение в работните помещения, записите от които ще предоставя на инспектиращите за да се убедят дали и как се спазват или не правилата за безопасност на храните по НАССР.