Цените на селскостопанската продукция през второто тримесечие на 2025 г. са по-високи от същото тримесечие на миналата година във всяка страна от ЕС, с изключение на Гърция. Притеснителното за България е, че страната ни се намира в топ 5 на поскъпването в общността, като увеличението е с цели 16,06%, става ясно от новите данни за индексите на цените на селскостопанските продукти на Евростат. За сравнение, в Гърция през този период се наблюдава лек спад от 0,1%.
Най-високите темпове на промяна има в Латвия, където увеличението е с 21,8%, в Ирландия ръстът е 21,1% и Люксембург с 18,4%.
През второто тримесечие на 2025 г. средната цена на селскостопанската продукция в Европейския съюз се е повишила с 5,6% в сравнение с второто тримесечие на 2024 г. Това потвърждава покачването на цените след период на спад. Средната цена на стоките и услугите, използвани в селското стопанство и несвързани с инвестиции - като енергия, торове или фуражи се е повишила леко (0,4%) между второто тримесечие на 2024 г. и второто тримесечие на 2025-а година.
При сравняване на цените на продукцията за второто тримесечие на 2025 г. със същото тримесечие на 2024 г. се наблюдава рязко покачване на цените на ключови селскостопански продукти като яйца с 27,8%, плодове с 21,1% и мляко с 13,3%. За разлика от това, има рязък спад при зехтина - с почти 40% и картофите с 29,1%.

Източник: iStock by Getty Images
Сред вложените ресурси, несвързани с инвестиции, най-резките темпове на увеличение са били при торовете и подобрителите на почвата (+5,6%) и ветеринарните разходи (+3,3%). За разлика от тях, най-резкият темп на спад е бил при енергията и смазочните материали (-5,8%), като в рамките на тях цената на моторното гориво е намаляла с 10,8%.
Що се отнася до вложените ресурси, несвързани с инвестиции, 17 държави от ЕС са отчели увеличение на цените през второто тримесечие на 2025 г. в сравнение със същото тримесечие на 2024 г. Най-резките темпове на увеличение са регистрирани в Нидерландия (+6,1%), Унгария (+5,6%) и Австрия (+2,9%).
Сред страните с по-ниски цени, най-стръмните темпове на спад са били в Кипър, България (и в двете с -3,4%) и Румъния (-3,1%).
На този фон расте европейското производство на зеленчуци, но българският принос е едва около 1%. Около 62,2 милиона тона пресни зеленчуци са произведени в страните от Европейския съюз през миналата година, което е 6% повече в сравнение с 58,8 млн. тона, събрани през 2023 г., съобщават от Евростат.
Българската статистика за този период сочи, че производството на зарзават у нас е 646 000 тона или казано иначе едва 1,03% от цялата европейска реколта.