През 2007 г. България изнесе 16 млрд. лева по-малко продукция, отколкото внесе. Гражданинът може да се попита: не е ли застрашена стабилността на националния бюджет от подобен грандиозен дефицит? Отговорът, който правителствените икономисти и финансисти дават, е че големият приток на чуждестранни инвестиции у нас в голяма степен компенсира минуса в текущата ни сметка.

Оттук идва най-важното следствие: в момента чуждестранните инвестиции са слънцето и водата на българската икономика. Националният спортен дух е отживелица, в момента зависим от чуждестранните инвеститори. Не трябва в никакъв случай да допуснем този паричен поток да пресъхне. Още повече когато, според глобалните анализатори, икономиката на България е „уязвима", тъй като в следствие световната финансова криза инвеститорите могат да се изтеглят изведнъж.

Какво може да накара чуждестранния инвеститор да си замине? Отговорът на правителствената черна станция гласи: повишаване разходите за труд, които чуждите инвеститори понасят, ergo заплатите в страната не трябва в никакъв случай да бъдат рязко повишавани.

Само че от следната графика, изготвена от германския статистически институт, виждаме нивото на заплащане на труда в България спрямо другите европейски държави. Струва ми се, известно пространство за увеличение на работните заплати има, дори без да се налага да променяме позицията на държавата в Европейския съюз с най-ниско заплатения труд.

Признавам, че заплащането на труда е следствие от търсене и предлагане на труд и до голяма степен пазарът определя каква работна заплата ще харчим. Само че сферите в икономиката са две (изключвайки сивия сектор): частна и бюджетна. Как може да се позволи заплащането на млад държавен служител със заложби, висше образование (понякога придобито в чужбина), владеещ няколко чужди езика, да е от порядъка на 300 лева на месец?

От какви хора има нужда държавата? Изглежда не от способни дейни младежи, а от такива, които предвид нулевата работа, която вършат, и 300 лева заплата са им много. Ненормално ниските заплати за способния човек в държавния сектор, който няма гръб или роднини, е фактор изкривяващ пазара на труд в частния, фактор директно водещ до пазарен дефект.   

Да се върнем към графиката. Виждаме къде сме. Подобно неравенство в почасовото заплащане се оправдава с ниската производителност на труда на българина. Но как точно се измерва тази производителност и действително ли е толкова ниска производителността на труда ни, ако бъдем поставени при добри работни условия и ни се осигурява достойно заплащане?

И кой е виновникът за ниската производителност? Работниците ли наистина? Или все пак собствениците на средствата за производство, които не са заинтересувани да правят технологични инвестиции докато се възползват от ниско заплатения труд?

Цената на труда у нас по време на учителските протести миналата есен в индоктринацията от страна на министър Пламен Орешарски бе пряко свързана с опасността от инфлация. Само че, господин министър, ценовите равнища в България постоянно са по-високи, отколкото би следвало предвид нивото на заплащането, което виждаме на графиката. Имам чувството, че те не се влияят толкова от разполагаемия доход на хората, колкото от сравнителните цени в европейските държави с несравнимо по-добро заплащане (дори Румъния и Турция, да не говорим за Гърция).

От близките на правителството коментатори се натрапва идеята, че покупателната способност на българина нараства стремглаво и това се отразява в по-висок внос, което пък допринася за нашата гордост - една от най-високите в Европа инфлация. Възниква обаче въпросът: откъде идва тази прословута покупателна способност на българина? Надали от заплатата, която виждаме каква е.

Или от ръста на кредитирането? Но тези кредити, пък макар след няколко рефинансирания, трябва да се изплащат и това става от разполагаемите доходи на хората, които доходи са пределно ниски. Може би все пак ще оставим светла диря в икономическата теория, разработвайки доктрината „ръст на потреблението с обезценени от инфлацията доходи".  

Или наистина сивият сектор в родната икономика е твърде голям и хората печелят многократно повече, отколкото им се плаща? Но тогава правителството за пореден път не си е свършило работата след толкова години власт, както не си я е свършило и при повишаване на производителността. Вашето послание „Повишаването на производителността е дело на самия работник" по смисъл напомня съветския лозунг от книгата за Остап Бендер „Спасяването на давещите се е дело на самите давещи се".

Мноооого неща могат да се добавят. Обаче да не отклоняваме с несправедлива критика заетите със съставяне на програми правителствени стратези. Искам да попитам само още едно нещо. Нали инвеститорите искат евтина, но и квалифицирана работна ръка. Разбрахме, правителството ще се бори да запази цената на труда за чуждия инвеститор в България ниска. Какво обаче прави, за да повишава квалификацията на работната ръка, за да угоди на чуждия инвеститор? Какви са разходите за образование и по-висока квалификация в България? Високи, разбира се.

Защото, ако заплащането на труда на работника в България е най-ниското в Европа, дялът в работната заплата, който правителството прибира от работодателите (виж втората графика), очевидно не е най-ниският. Къде отиват тези пари, които правителството събира от чуждия инвеститор, без да страда от скрупулите, че с 27% допълнителни разходи за труд може да го изплаши, този чужд инвеститор? Като гледам какви младежи се движат в най-добрия от всички възможни градски транспорти в света, и как се държи на пътя българският шофьор, определено не за образование.