Вчера главата на Газпром  Алексей Миллер заяви в Атина, че компанията му води преговори с Гърция за продължаване на контракта за доставка на газ в страната от 2016 до 2040 година. По-рано и редица други европейски страни побързаха да удължат действащите договори с Газпром за няколко десетилетия напред, при това всяка държава се съгласи на определени отстъпки. Такава далновидност и отстъпчивост на европейците говори само за едно - те са наплашени от прогнозите на газовите аналитици за възможен недостиг на газ в бъдеще.

Допълнителен стимул за максимално удължаване на договорите на всяка цена и условие стана нарастващата заплаха за създаване на нов газов ОПЕК в бъдеще, организация, която би могла да диктува обемите на износа и световните цени на газта.

„Уверени сме, че до края на годината ще стигнем до съглашение за удължаване на договора" - заявил е вчера Миллер. „В дългосрочна перспектива Газпром може изцяло да покрива потребностите на Гърция от природен газ". Министърът по развитието на Гърция Димитрис Сиуфас радостно му приглася, отбелязвайки, че в „хода на преговорите двете страни са потвърдили стремежа си към удължаване на договора за доставка на газ".

Ако бъде удължен, гръцкият контракт ще е най-дългосрочният от сега действащите. Засега не е ясно на какви отстъпки ще се съгласи Атина за да постигне подобно удължаване. Не е изключено, че за получаване на толкова дългосрочни гаранции за стабилност на доставките на газ от Русия, гърците значително ще изпреварят другите европейци.

Сега главна цел на Газпром са разпределителните мрежи в европейските страни и излизане до крайния потребител, което не само гарантира на монополиста стабилност и надеждност на търсенето, а също и дава големи печалби. Както е известно, разликата в цените между доставките на едро и дребно в Европа е 2-3 пъти и за руските газовици не е изгодно да оставят тези пари в джобовете на посредниците.

Гърция далеч не е първата страна, която се е опитвала да постигне продължаване на договора за доставки на руски газ за продължителен период. Напомняме, през миналата година независимо от опасенията за нарастваща зависимост от Русия по въпросите на енергийните доставки, дългосрочните си договори удължиха няколко крупни потребители в Европа. С най-голямата австрийска компания OMV договорът е подновен за 2012 - 2027, с Gaz de France и България - до 2030 година, с Eni (Италия) от 2017 до 2035. При всеки случай Газпром по един или друг начин получи правото да излиза към крайни потребител. Италианците например разрешиха на Газпром да продава на крайните потребители до 3 млрд. куб.м. ежегодно, а французите 1,5 млрд. куб.м.

Новите съглашения се сключват на фона на периодически озвучавани и от руските експерти, и от европейските експерти обвинения по адрес на Газпром, че той изключително бавно, 1-2% годишно, увеличава собствения си добив и не бърза да пуска в обращение новите местонаходища като Штокман или Ковыкта (лицензът засега е в ТНК-BP), разработката на които се затяга поради отсъствието на инвестиции, технологии и инфраструктура.

Макар конкретните условия на съглашението с Гърция да не са известни, руските експерти считат, че във всички случаи руският монополист няма да остане излъган. Всяка страна пази собствените си интереси. Анализатор от „Тройка диалог" посочва: „Договорът предвижда доставяне на едро на 100% от нужния на Гърция газ, което в бъдеще не изключва и преминаването на осигуряване на газ на дребно". Изгодата за Газпром от това е очевидна, тъй като въпросът чий газ ще отиде в Гърция - руският или азербайджанския през Турция, е стратегически важен, отделно от това, че дава възможност за излизане до крайния потребител.

Анализаторите също така отбелязват, че проблемът за зависимостта на Европа от руския газ се повдига по-често от американците, отколкото от самите европейци. Има няколко причини защо Гърция се е решила на тази крачка. Първо, Газпром от 2011 планира да започне доставки на газ за Китай и други азиатски страни. Освен това са обезпокоителни прогнозите на Световната агенция по енергетиката. Така че в геометрична прогресия нарастват опасенията, че газта може да не стигне за всички. Плюс това - опитът да се създаде „газов картел" по време на скорошния форум в Катар. Ако все пак производителите се обединят и успеят да поставят някакви единни цени, те ще са в сила както за новите потребители, така и за старите, които са пропуснали да сключат дългосрочни договори. Руските експерти са единодушни: форумът в столицата на Катар накара много потребители, меко казано, да се напрегнат.

Превел от руски Димитър Събев